Направило ли ви е впечатление, че в блог.бг няма раздел "философия" или просто "живот" да речем, обаче има "лайфстайл", каквото и да значи това. Предполагам домакините на този сайт се водят от мъдростта в еврейската библия че “познанието носи само печал” и са решили да ни го спестят. Мъдри хора.

Обаче в този блог все търсим нещо, печал или щастие все тая, и затова ще потърсим утеха другаде.

Херметиците казват точно обратното - в познанието ще намериш висшето щастие - и затова викам да вземем да се разходим малко из дълбините на херметическото познание и да видим какво ще намерим на дъното - щастие или печал?

Или и дветe?

Един от основните принципи в херметизма е принципът на противоположностите, тоест, че всичко е двойствено, всичко е в полюси, всяко нещо си има своята противиположност. Но най-същественото е, че противоположностите са еднакви по характер, но са различни по степен.

Няма истини ами само полу-истини!

И тук се връщаме на еврейската поговорка-капан, че знанието значи мъка. Въпросът явно е кое "знание" носи мъка? Защото както вече казахме истината е само половин-истина, знанието което ни обещава абсолютната истина всъщност ни заблуждава и така създава вакуум в нас, тоест мъка, чуство на незапълненост.

Ето например сегашните религии, всички се обявяват за пилони на истина. Те явно правят хората толкова нещастни, че те все гледат да ги наложат (със сила или не) и върху други хора, та и те да бъдат нещастни. Нещастието си търси компания.

Аз като прост чиляк, обичам да ми се обяснява в примери и за туй сега се замислям за примери за това, че всичко Е и НЕ Е, в същото време.

1. Всеки е добър за себе си, но и злодей за някой друг

2. Парите са богатство, обаче най-хубавите неща не се купуват с пари

3. Животът е кратък, но очакването за по-добър живот, дълго

4. Победата е победа за победителите, а за победените - поражение

5. Любовта е живот, но може и да убива. Спомням си как в романа "За мишките и хората" Лени опитвайки се да спаси болно птиче го смачква да смърт с големите си длани

6. Всяко зло за добро

Я да чуем и вашите.

Излиза, че противоположностите, с които се сблъскваме в живота са всъщност две страни на едно и също нещо и засилването на едното не е в резултат на намалянето на другото, а в резултат от степента му на проявление в нашата реалност. Излиза, че е възможно да променим вибрациите на омразата във вибрациите на любовта, в собствения ни ум, и в съзнанието на другите.

Това и нашите богомили са имали в предвид, когато са говорили за Сатанаил - за тях той представлява  едната страна на живота, без която другата няма да бъде позната като добра или зла. Тоест от тази гледна точка, тяхното учение е монотеистично и много близко до херметизма.

Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език - Желание.

Тоест Сатан съществува само като част от нашето съзнание и може да бъде контролиран, така както и неговата противоположност. Той не идва от вън, това което виждаме като злодеи в другите хора е само проекцията на нашите собствени бесове. Бялото и черното са част от нас.

Възможно ли е едното да съществува без другото, обаче? Възможно ли е Доброто да победи изцяло Злото или обратното?

Според херметиците, отговорът е - не.

Възможно ли е знанието да ни донесе само щастие или само печал?

Според херметиците, отговорът е - не, ще ни донесе и двете.

Но, нека не забравяме, че всяка истина е половин-истина...

... включая всичко написано тук.

Поздрави на Стефан (d3bep).

Като вземам повод от твойте разсъждения, аз ще кажа две думи за народните мъдрости и умотворения, защото в тях е събран вековен опит от реални живот.
Например има поговорка: "Сговорна дружина, планина повдига!" Така ли е? Така е. Чрез задружен труд, обединяване на силите, взаимодействие и разбирателство могат да се извършат чудеса.
Но!
Има и друга поговорка - обратна на тази: "Общата кобила и кучетата не я ядат". Тоест общата работа е чурук работа. Защото кобилата освен да се използва за работа, трябва и да се храни. Но хитрия човек или опитващ се да хитрее, гледа другите да свършат това. И кобилата става кожа и кости. Не става за храна и на кучетата. Поради тази причина пропаднаха много от ТКЗС-тата.Особено в планинските и полупланинските села. Пълна глупост. От една страна уж добре - от друга страна - безотговорност, безстопанственост, кражби и кръшкане. И провал, за който всички са виновни. А от друга страна - пък невинни! Защото други, по-нагоре, са ги набутали в този кьорсокак. Уж за по-добро. Последствията от залагането на едната страна само, уж правилната, могат дабъдат катастрофални. Пастух, село с вековна история,претърпяло войни, суши, наводнения, чуми - с 500 - 600 жители средно и разполагащо сэс земя, гора и води за да изхрани жителите си, сега е със 30-тина старци. Изчезва, умира, след тези соц експерименти и "истини". Хората избягаха, разбягаха се по Кюстендил, Дупница, Перник,София. Изоставиха си вековните огнища. Последно ще умре гробището. Е, какво да кажем?
Това малко ли е? Умира една частица от България.
Щастие или печал?
Печал в Рая!
В това и аз като теб виждам точно тази двуполюсност на нещата: едно нещо е добро, но има и обратна страна - лоша.
В тези максими аз виждам и народната философия, която не търпи истини от последна инстанция.
А има и стремеж да бъде предпазен човек от генерализация, от фетишизация, да бъде предпазен от бъдещи разочарования.
Примери могат да се дадат десетки, но мисля, че и това е достатъчно в случая.

Поздрави!

Благодаря!

Присъединявам се към призива(ако правилно те разбрах) да се отвори нова категория - примерно философия и психология или нещо такова.
Като публично обещавам да не бъразм да пиша в нея :)))

Мисълта за щастието талмуда я взаимства от Египет... Сега не мога да се сетя къде съм го чел, но в Египетската философия достигналият до абсолютното познание всъщност е нещастен :)
Мога и да си представя защо... Освен че вижда проблемите на света, знанието е и пристрастяващо, вид наркотик,, а той вече няма накъде...
Има доста логика в това твърдение. Те се стремят към знание, но според тях съществува абсолютно знание - било то в свещенният божествен език, който наподобяват, или в табличките на Тот, скрити в саркофаг...
Но който стигне до него, не е щастлив. Не поради проклятие, аккто разправят евтините фантасмагории.

От друга страна, щастието е себично и егоистично преходно чувство. Да го кажем така, щастлив е несъвършенният, при промяна, кояот класира като "усъвършенстване".

Точно неделимостта на полюсите е основата н анашият свят. ТОва трябва да се разбере.
Всъщност за нен точно тук катари ,богомили и прочие, грешат, присъждайки материалното само на "дявола".
Но това е отделна тема.

Същественото е, че в нашият свят няма атом само от протони, няма семейство само от мъже, няма слънце, коеот да е само на максимален ден в годината. Има цикли... На живота, на вселената, на космоса.
За теб, който се търкаляш вътре в тях, поддавайк исе на чувствата ти ,те са добри или лоши, гадни, як ии прочие.
Отстрани погледнато обаче.. .Те са неизменни. Даже не е необходимо да използвам думичка, като "предвидими".

Това е според мен!
Поздрави за интересните разсъждения :) Философията е пътя към себе си ,а пътят към себе с ие всичко, което ни трябва... Не минарета и не тайни ръкописи.

Ами Санде, нали си спомняш - моделът е - зачитане на индивидуализма, който е дълбоко заложен в Българина, и оставяйки вратички за доброволна кооперация между хората. Бях ти обещал, че ще го разработим този модел в подробности, но и до там ще стигнем, когато му дойде времето.

Това, което се случва на Българите в момента не е случайно и е обяснимо през хермеризма. Ний просто сме си плюли на гроба на дедите и затова страдаме. Сами увеличаваме степента на злото. Нали знаеш как в Родопите имаше обичай да се изравят костите на близките и да се мият с мляко. То за туй се прави, за да се помни корена.

И за това пак казвам, имаме мисия и тя е да намерим корена, костите на дедите, да ги измием с мляко и да възстановим традицията, която ще процъфти с нашите деца и ще даде плод с нашите внуци.

Може и така да е, но минавайки през херметизма аз стигам до извода, че познание води до Нищо. Знанието води до нищо, тоест поглед отгоре, който е твърде всеобхватен, за да обърне внимание на ниски емоции като щастие и печал. Прекомерните емоции и в положителният и отрицателния спектър са еднакво вредни, тъй като са далеч от центъра (нищото) и са част от едно и също състояние, дисбаланса.



Ами не съм сигурен, защото ако са мислили така фаталистично, то те нямаше да се стремят да възстановят баланса, нали? Щяха да смятат, че всичко е обречено.

За останалите неща сме на едно мнение. Благодаря за вдъхновението.

Всяко зло за добро!

Българинът е казал почти всичко в думи кратки и прости, ама трябват очи и уши за да се разберат.