Когато бях малък, на около пет шест години, прекарвах с часове сам пред една стена да наблюдавам как се движат мравки и други малки същества и да втиквам клечки в процепите, които изглеждаха бездънни. Никога не чувствувах скука или отегчение. Ако не ме извикаха да се прибера, можех цял ден да прекарам така. Роднини и съкварталци кимаха загрижено: "Това дете много вглъбено, не си играе с другите деца, що не го пратите на доктор, бе, може ли такива неща!".

Не ме пратиха на доктор, но сега вече не мога да го правя това, когато се опитам мислите надделяват и след пет-десет минути изпитвам отегчение. Откъде по дяволите се появи това чувство?

ОТЕГЧЕНИЕ
Чувство на тягост, досада, неудоволствие.

Основните нужди на повечето хора като храна, подслон и дрехи са подсигурени от системата, като за това ние заплащаме с труда си. Когато тази основна грижа за оцеляването ни е задоволена, изниква естествения въпрос: Това ли е всичко на този свят? Да ходим на работа всяка сутрин, две седмици на почивка, да тичаме в парка с кучето, да спим, да правим секс - това ли е живота? 

И започваме да търсим нещо, което не съществува. Празнотата в живота ни, обаче остава не запълнена, тази чаша изглежда бездънна. Търсим нови преживявания, нови предизвикателства и нов начин на живот, за да установим на края, че чашата пак не е пълна. От скука човек прави много ненужни и глупави неща, които нямат никаква връзка с неговото оцеляване. Като например, в днешно време се наблюдава една насока към пресиленност във всички сфери на живота - музиката става все по-изразителна, спортовете по-опасни, мощността на автомобилите расте, децата играят на компютър, за да не скучаят, пътуваме по всички краища на света, за да задоволим нарастващото чувство на отегчение, което обаче ни преследва по петите. 

Каквото и да правим отегчеността си остава, не можем да я избегнем. В противен случай, не бихме правили нищо. Просто се отегчаваме да правим едно и също нещо отново и отново и отново. И не виждаме никакъв смисъл в това. Защо е така?

Проблемът не е действително чувството за отегченост, защото то не е реално. Нещата, които правим, за да се освободим от несъществуващата скука, всъщност създават скуката.  
 
Идеята за скуката е създадена от обществото. Новороденото дете лежи по цял ден в креватчето и не скучае, защото не знае как. То не знае какво е скука, докато родителите и околните не го научат, че да правиш някои неща отново и отново е скучно. Обществения организъм налага тази постоянна динамичност и неудовлетвореност, за да се поддържа в постоянно движение, тоест жив. 

 А обществения организъм е създаден от човешката мисъл, която по този начин се опитва да се справи с вечния и страх от края на съществуванието си, смъртта. Верижната мисъл има нужда да създава нови или да се свързва с други мисли, за да може по този начин поддържа идеята за своята цялост. В резултат тя кара човека да да си мисли, че скучае, защото правейки едно и също нещо продължително, човек има склонността да спре или намали мисленето си, a това е опасно за нея.

В днешно време господството на скуката расте. Наблюдава се силна незадоволеност и желание за постоянно щастие. Много хора дори си изкарват парите като създават неща, предназначени да убият скуката. Цялото общество се върти около идеята за нови развлечения и нови усещания.  Ако скучаете за миг, това е престъпление, трябва да правите нещо, постоянно.

Проблемът, както вече споменахме е, че колкото повече се опитваме да преодолеем скуката, толкова повече тя нараства. А за да преодолеем нещо което не съществува, просто не трябва да правим нищо. Естественото състояние на човешко тяло е покой. Ами това е за скуката.

Надявам се да не ви е било скучно! :)))

Ако ти е скучно значи че самият ти си си омръзнал

Чувството на самота е още една фалшива идея наложена ни от обществото. Човек има нужда от другите хора, не заради самите тях, а за огледало на самия себе си. Този, който е верен на себе си няма нужда от удобрението или неудобрението на другите хора, за да може да прецени своите добри и лоши качества. Той го прави сам.

Е това са просто стадни инстинкти. Когато овцата се окаже сама и запопчне да блее и зове стадото, тя не си мисли "о, колко съм самотна" :Д

При човек е повече от стаден инстинкт. Той има нужда да се сравнява с останалите хора и да получи тяхното удобрение или неудобрение. Това помага на АЗ-а му, който е само плод на мислите, не е реален и затова има нужда от постоянен контакт със себеподобни фалшиви АЗ-ове.

При мъжете може би е както казваш, (все пак човек първо съди по себе си ;))но при жените е по-често срещан стадния инстинкт (чувството за самота)

Няма разлика, половете са само повърхностно изражение на едно и също тяло.

Безпорно това е така както си е ;)

Много ми хареса постинга. Най- вече , че е споделено искрено и честно.
Чувала съм го много често това- "няма какво да правя" и винаги съм се чудела?
Как може? Има толкова интересни неща да се правят, че е нужно да избирам между
спешно и това, което ми е най-интересно! Ако спешното не е толкова спешно-избирам второто!
Това беше докато бях малка. Когато пораснах,така се случи, че бях на място, което ако ми бяха казали, че ще бъда ама никога не бих повярвала.
Но бях! И там стана нещо , което ме промени толкова забелижимо, че всички
познати ми казваха- "Какво става с теб- толкова си различна". Аз не го виждах-
мислех си, че съм същата. Това промени и живота ми! Колкото и да порасвах,
толкова живота ми се вижда по-хубав и по-хубав и ако и като малка не изпитвах
скука, сега изобщо.Живота ми се вижда прекрасен и всеки ден всичко е ново и различно. Да виждаш, че всичко си има смисъл и нищо не е случайно.
Погледни едно красиво цвете или хубава малка рибка или малко красиво птиче.
Видял ли си в тях "скука"? Аз не съм! Те са толкова прекрасни и е толкова хубаво да ги гледаш или да слушаш песента на птичето. Да гледаш как се движи рибката . Ами изгрева или залеза. Ами вълните на морето . Да видиш някоя прекрасна картина . Не толкова хубави неща има, че наистина е прекрасно да си
жив. И в теб има само благодарност за това, че можем да се наслаждаваме на толкова много неща. Не, няма нито скука, нито отегчение а само радост, че съм
жива и здрава и нищо не ми липсва. Щастието е точно това, всичко което желаеш
силно да го имаш. Какво повече да искам, освен да се радвам.
Мога ли да те заразя от моята "болест" наречена щастие, радост, удовлетворение, мир, и най-вече ЛЮБОВ. Ще се радвам ако мога.
Моля се на моя Бог да го направи и ще стане само ако повярваш! Амин.

...по-малко отегчен от отегчителния ти пост. Скуката и отегчението са състояния, присъщи на хората и животните. Те също могат да скучят. Но, ние имаме привилегията да ги проумяваме и овладяваме. Е, който може! Поздрав!

Защо мислиш, че животните скучаят, те просто си живеят. Ако скучаеха, нали щяха да правят нещо? Ти виждал ли си крокодил да скача с бънджи?

А не, благодаря - най-голямата пакост, която можеш да направиш на един човек е да му втълпиш, че има щастие.

хахахаха невероятно но факт :D))))

НИЩО НА НИКОГО НЕ ИСКАМ ДА ВТЪЛПЯВАМ-ГРЕШИШ!


Абсолютно си прав, не мога да не го призная !

Всеки има това, което иска!

Така, че за теб няма да има нито щастие, нито изкуство, нито радост , а само
скука, отекчение и всичко от сорта-защото това искаш!
Защо искаш да заразиш хората, които четат, с твоето отегчение и скука???????
Е, аз няма да съм от тях, защото искам друго- всичко хубаво на този свят!

Е всеки е свободен да разполага със живота си както иска !
Щом скуката и отегчението са нещата , които искаш - имаш ги!
ДА ТИ СА ЧЕСТИТИ!АМИН.

Заглавието на темата е "Няма такова нещо като отегчение или скука", как може да заразя някой с нещо което не съществува?