Религията е измислила това "прекрасно" нещо, наречено благотворителност. В обществото благотворителността се смята за акт на щедрост, човечност и състрадание. Във високо развитите общества тя се насърчава от закона. 

Благотворителността е може би най-порочното и вулгарно творения на човека. Природата ни е дарила с изобилие от природни богатства, но въпреки това несправедливостта и неравенството в света е огромно. За да прикрием гузната ни съвест, ние сме готови да подхвърляме трохи на по-нещастните от нас хора.

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
Оказване на материална, хуманитарна помощ на бедни и изпаднали в беда. Благотворителна организация.

Много от хората рано или късно се отдават на благотворителна дейност. Обществото естествено приветствува това дело, като знак на състрадателност и хуманизъм. Но въпреки това е малко странно, че тези хора се разделят с част от парите си толкова лесно, след като цял живот са се борили за натрупването им. Те, разбира се, го правят, защото съвестта им е гузна и имат нужда да направят нещо за вредите, които са нанесли върху останалите хора в процеса на натрупване на богатството им. Всеки знае, че е много трудно да се натрупат пари с почтен труд, така че както е казал поета, за да станеш богат, някой някъде трябва да обеднее.

Подобно на индивида, богатите държави също провеждат лицемерна политика на благотворителност. Всички знаем, че на Запад постоянно се събират пари за Африка и Африка си остава бедна. Сега когато една африканските страни, Либия, се опита да си помогне сама, беше наказана за това и ще бъде също поставена в списъка на нуждаещите се от благотворителност.

Фалшиво родителско човеколюбие

Но най-неестествената форма на състрадание си остава фалшивото отношение, което обществото проявява към хората генетично увредени по рождение. 

Най-ужасяващата картина е нарастващия брой на деца родени с Даун Синдром, който както всички знаем е в резултат на твърде възрастни родители, особено валидно за жената, ако забременее над естествената възраст за това.

Въпреки, че днес със съвремената техника може да се определи дали зародиша има голям риск да развие болестта, твърде много родители решават да имат такива деца, защото обществото ги е научило да са "състрадателни". В резултат дори в съвременните либерални общества се насърчава интегрирането на тези деца в училищни класове с деца без генетични увреждания. Нито увреденото дете се чувствува добре, нито другите деца могат да го приемат като нормално, тъй като малките деца все още не са възприели изцяло фалшивостта на възрастните.

При животните естествено няма такива извращения, орелът изхвърля от гнездото малко, което е родено недъгаво. Законите в природата са базирани на оцеляване на най-здравия и най-адаптирания. Човекът обаче подвластен на фалшива мисъл, е решил, че знае по-добре от природата и се грижи за инвалиди.

Тези родители, които раждат дете с Даун Синдром го правят не защото искат да спасят детето на всяка цена, а от себелюбие и фалшиво човеколюбие. Донасяйки едно увредено дете на този труден свят, вие не му правите никаква услуга, не му помагате въобще, вие го изнасилвате и наказвате да се мъчи повече и от другите хора. Това е крайно неморално, ако въобще има такова нещо като човешки морал.

Бедните и болните хора нямат нужда от вашата състрадателност и милостиня, тя всъщност ги обижда, те имат нужда от равна възможност в живота. Дори и тези, които приемат вашата милостиня го правят, защото обществото всъщност е наложило това поведение. Давайки милостиня на беден е подобно на това да дадете хероин на един закъсал наркоман.

Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той ще има храна за цял живот. (китайска поговорка)

Благотворителността е лицемерие

ЛЕЙДИ БРАКНЕЛ: Трябва да кажа, Алжернон, че е крайно време г-н Бънбъри да реши дали ще живее или ще умира. Това шикалкавене с въпроса е абсурдно. Нито пък аз по никакъв начин не одобрявам на съвременното съчувствие към хора инвалиди. Считам, че е болезнено. Болестта от всеки вид, едва ли е нещо, което трябва да се насърчи у другите. Здравето е основното задължение на живота.

Еее Zelas , приятелю . Много обичаш крайностите . Така си увлечен по ухажването им , че започваш да се плъзгаш по повърхността .
Благотворителността може да е лицемерие в голяма степен , но не слагай всичко под един знаменател . Докато ти се пънеш да дадеш някакъв израз на творческия си потенциал , приятелката ми от години дава част от ВСЯКА заплата за SOS детски селища . Там една жена отглежда по около 5 деца в еднофамилна къща и семейна среда . Така тя изглажда един ръб в обществото ни . Ти , приятелю с тези пари ще напазаруваш за уикенда и ще сочиш с пръст , а приятелката ми ще яде ориз , но е личност с лични убеждения и отговорности . Да , ние живеем в общество . Не можем всички да се запънем в кутийката и да крещим колко всичко е гадно . Нещо трябва да се движи там отвън . Кой , ако не всеки по малко . Аертон Сена , има биографичен филм за него в Замунда , изгледай го . Подпомогнал е хиляди деца , а фондацията на негово име след смъртта му се ръководи от най-заклетия му опонент - Ален Прост . Осигурили са образованието на 1 200 000 деца .
В целия азиатски свят милиони се хранят от подаяния , това там е етническа култура . Какво ти лицемерие ?!
Някои хора , приятелю , са истински . Не бъди едностранчив . Не ти отива .

Обикновените хора са по принцип научени да бъдат добри и точно това експлоатира идеята за благотворителност. Тя "замазва" ръбовете в обществото, но не ги "изглажда". Тя прикрива екплоатацията на малцинството върху болшинството. Тя ви кара да се чувствувате, че правите нещо за доброто на света около вас, а всъщност нищо не променя. На практика истинските проблеми не се показват на яве, защото благотворителност ги прикрива.

Всеки може сам да реши как да живее, ако се освободи от предрасъдаците на обществото, които теб те карат да видиш това есе като нещо крайно.

Ако трябва да перифразираме поговорката "Пази се, когато данайците ти носят дарове", ще кажем "Пази си от тези, който ти предлагат безвъзмездна помощ".

+1

+1

+1

Пак прочетох есето ти, много ми харесва! Благодаря!