Всичко, което преживяваме, вече е било преживяно от някой друг. Когато си кажем: "Ех, колко е красиво това цвете", това означава, че някой друг преди нас вече е определил това цвете като красиво, и просто са ни предали това знание на нас. Нашите преживявания винаги са втора ръка. Ние сме плод на обкръжаващата ни среда. Човек се ражда уникален, но с течението на времето той става нещо друго различно от собствената му същност, като всички останали. Какво означава това?

Всеки човек има неповторими отпечатъци на пръстите, неповторима ретина и неповторими черти на лицето. Това може само да означава, че природата се стреми да създаде хората различни. Попадайки в обществото обаче, той става обект на уеднаквяване с останалите хора. За да функционира обществото има нужда от определени правила, за да може структурата му да има цялостен вид и за да е управляема.

Дори и творците създаващи "оригинални" творби на изкуството не създават нещо, което е 100% плод на техния личен опит. Моцарт е създавал музика, която има определена музикална структура и стил, тоест е продължил вече съществуващата традиция. Това, което прави неговата музика по-интересна е начинът на подредба на нотите за възпроизвеждане на дадена мелодия. Тази мелодия е въпреки това в рамките на вече съществуващ модел. Тя не е лично негово творение.

Отдалечавайки се от умовитостта на тялото си, което е напълно неповторимо, човек определя своята идентичност с помощта на мисълта. Той казва: "Аз мисля, следователно съществувам". Това обаче съвсем не е така, защото както беше отбелязано по-горе, човек не е способен на 100% оригинално мислене. Самата същина на мисленето не предполага възможност за неповторимост. Тя се интересува само от поддържане на продължителността си и една неповторима мисъл би причинала разпад в мисленето, защото няма да може да бъде продължена лесно и веднага.

Ако няма такова нещо като "личен опит" или "самосъзнание", това означава ли, че няма такова нещо като "неповторима личност" и "характер"?

Човекът градящ своята личност с инструментите на мисълта не съществува като неповторим индивид. В обществото ние не сме нищо повече от една бримка в общата верига.  Характера на личността, който хората смятат за неповторим е също изграден върху общо приетите принципи. Ако съществуваше човек с напълно уникална самоличност, то той нямаше да може да живее дори и един ден в обществото, щеше да бъде обявен моментално за луд или просто убит.

Как стоят нещата при животните?

При тях няма лично осъзнаване и следователно няма стремеж към неповторимост. Но въпреки това животното само по себе си е уникално като физическо тяло. Подобно на човешкото тяло, всяко животно има уникална ДНК конфигурация, която го прави различно от останалите.

Хилядолетия наред човек е бил лъган, че притежава уникална самоличност и въпреки това е бил каран да се съобразява с изискванията на обществото. Списъкът от забрани е в пъти по-дълъг от списъка със свободи, които не са истински така или иначе. Той няма право да използва земята така както му е угодно. Обществото е създало най-абсурдната идея, че парче земя може да е собственост на определен човек. При животните правилото е, че територията трябва да се защитава и не е дадена пожизнено никому.

Макар и да е болезнено, трябва да си признаем, че ние като индивиди не съществуваме. Идеята за АЗ-а е изкуствена и всичко, което преживяваме в тази реалност на обществен живот е било програмирано, дори преди да се родим. 

Ние нямаме собствен глас, не можем да наложим собствената си воля. Ние нямаме такава.

Личността в обществото е мъртва 

И пак никой никога не може да каже нещо по този въпрос със сигурност, защото всичко са само теории на база лични възприятия и някаква култура - локална или глобална.
А пък той човекът е социално животно, така че личността му сама по себе си е трудно да вирее самостоятелно. Предполагам дори поповете по манастирите често си търсят компания.

Човек е социално животно понеже мисълта е надделяла. Истинския човек е единак!

Човек е социално животно понеже мисълта е надделяла. Истинския човек е единак!

Да разбирам ли , че при единака мисълта е на заден план , да кажем за сметка на интуитивния аспект ??

Да. Мисълта има нужда от другите хора и техните мисли, само за да се "огледа" в тях. Хората никога не се интересуват от другите, човек никога не слуша другия човек, той само превежда това, което чува през вече съществуващите знания.

Извън обществото човек разчита за оцеляването си само на сетивата и практични мисли, като как да се предпазя от студа и т.н..

Точно това е ядрото на "петото споразумение" на Мигел Руис . Учи ни как да превъзмогнем пречупването през собствената призма .
Аз си позволявам лукса да вярвам , че човек е процес .

За ордин(е)рното съществуване думите ти се отнасят буквално и пасват точно .
Но .
Когато поемаш пътечката извън пясъчника , всичко това отпада .
Не подрязвай крилата на кокошките , ще им трябват скоро !

Донякъде нопомняш отчаяния Сартър, но дори и той не е достигал до такива абсурдни съждения.

Аз съм малко прост паток и не разбрах, точно твоето сказание. Ако искаш може да го обясниш отново, но този път като на тригодишно дете. А този Мигел Руис, ако ми го потвториш още веднъж и ще ми е за трети път. :)))

Няма такова нещо като отчаяние, този Сартър не е чувствувал нищо, той си е втълпявал нещо, което мисълта му е наложила. Така както ти сега само повтаряш нечии чужди мисли и добре илюстрираш темата в тази статия.

Зелас, ще си изгубиш аудиторията. Разговора с теб е направо абсурден.

Самият факт, че се опитваме да водим някакъв разговор е абсурден. Ние не можем да измислим нищо ценно с мисълта и освен това, не можем да слушаме другия човек насреща, ние слушаме само това, което е вече в главата ни.

Защо мислиш, че търся публика. Вече го казах под друга тема - човек трябва да е луд да чете тези есета, защото те може да му навредят на илюзиите, а той не може да живее този живот в това общество без илюзии и заблуди. Дори и да загуби една заблуда, то тя ще бъде много скоро заменена с друга такава.

Не четете този блог, ако искате да си изкарате живота тихо, кротко и послушно ... като една бримка в общата верига на обществото.

В момента на нашата еволюция развиваме Азът и личността и това е дъното- то трябва да бъде достигнато, за да се оттласнем нагоре. Ние повтаряме различни архетипи в хода на нашия живот - те се намират в древните писания, митологии. Отработваме ги ,а изкуството пък служи да ги провокира постоянно, затова то е толкова ценно. Всичко вече е измислено в по-висшите измерения, а свръхсензитивните гениални творци само ги свалят и материализират с цената на много болка - няма щастлив поет,писател,композитор,философ или художник от гениалните.