Не искаме да си признаем

Човешкият устрем да разбере природните закони е единствено с цел за поддържане на непрекъснатостта на мисълта. Приказки, че ние милеем за благото на планетата и че нашето любопитство да разгадаем законите на природата е, за да я опазим, са просто заблуда и лъжа.  Нашата мотивация да разберем законите на природата е с цел продължаване на човешкия род, но за сметка на всяка друга форма на живот на тази планета.

Къде е заплахата?

Мисълта е защитен механизъм. Ние мислим единствено, за да поддържаме на непрекъснатостта на мисълта. Това тя е постигнала като ни е отделила от единството на живота, от единството на живота около нас. Тя не се интересува от живота около нас.  Изолирала ни е от останалата част от видовете на планетата и ни е дала идеята, че ние сме нещо по-различно, че цялата вселена е създадена за нашите цели и че имаме право да се възползваме от това превъзходство над другите, да правим каквото си искаме с тази планета.  

Благодарение на мисълта човечеството е разрушило и продължава да разрушава естествената среда необходима за оцеляването на другите животни и организми. 

Оцеляването на една форма на живот за сметка на друга форма на живот е закон в природата. Но да убива други видове, само за една идея и да убива себеподобни само за една идея е абсурдно, противо-природно и специфично само за човека. Цялата основа на човешката култура и цивилизация е изградена върху идеята за убиване и да бъдеш убит - в името на Бога, като символ на църквата и на всички други религиозни институции, или в името на политически идеологии, като символ на държавата.

Прогресът ни помога да оцелеем ... засега

Броят на животински и растителни видове съществуващи в момента в природата е само една малка част (около 1.5%) от броят на видовете преди хиляди години. Това означава, че животът в природата е в постоянно движение и постоянно се променя. Никои други видове не са съществували толкова дълго и в такъв голям брой като човека.  Без способността ни да мислим, ние можеше вече да сме изчезнал вид.

Мисълта е помогнала на човек да просъществува толкова дълго и да се размножи толкова много в сравнение с другите животни. С развитието на технологиите човек подобрява условията си за живот, но това става за сметка на останалите живи същества и за сметка на собственото му тяло, което става по-неспособно да се справя в извънредни ситуации и общото му здравословно състояние се влошава. Човешкото развитие обаче е опасно както за него самият,  така  и за всички останали форми на живот на тази планета.

Има ли нещо, което може да се направи, за да се спре този процес?

Не. Човек се самоопределя чрез мисълта, така че тя има пълно надмощие над него. Мисълта е тази, която създава идеята за смъртта, въпреки че тялото не умира, ами само сменя формата си на съществуване.  В дългосрочен план, нашата вяра и надежда, че мисълта ще ни помогне да се измъкнем от тази клопка, която самата тя е създала, е само една илюзия.  

Броя на хората на планетата ще продължи да се увеличава и паралелно с това ще нарастват нуждите на хората, тъй като върху това е базиран човешкия прогрес и това е формулата заложена в икономическата система на човечеството. 

Погледнато чисто математически, една система не може да се разширява до безкрай ако е базирана на крайни ресурси. Освен ако не успее да колонизира друга планета и да експлоатира нейните ресурси, човешкото същество ще продължи да се равизва дори и до момента, който ще доведе до глобална катастрофа и унищожаване на природната среда. Най-близката планета подобна на Земята, обаче е на 20 светлинни години, така че шансовете това да се случи преди тоталната разруха, клонят към нула.

Прогресът е пагубен за живота

В легендите за Атландита се говори, че атлантите са самоунищожили цивилизацията си, поради прекормерно развитие на технологииите. Ако легендата е вярна, тя ясно показва на практика този процес, въпреки, че при тях не се е стигнало да пълно унищожение на живота на Земята. Сега обаче човечеството се движи в тази посока.

Или може би просто има послание в тази легенда?

Но не това е важно. Прогресът спира еволюцията на разума!

Разума на цялото тяло, но не това, което произвежда мозъка под формата на мисли.

Мозъкът ръководи тялото и мислите в материалния свят. Духът е еволюцията.

Искаш да кажеш, че има друг свят освен материалния? .................. Там те чака капана на мисълта, тя те води натам - улицата е задънена.

Тук имаме разминаване. Следва уточнение ... утре.