Въпреки, че човешкото тяло се ражда напълно неповторимо, индивида не съществува, ние сме само продукт на заобикалящата ни среда - "АЗ" и "ТИ" са само една идея. Идеята за индивида и за АЗ-а датира от времето на зараждането на обществения строй. Тази идея няма за цел да издигне индивида и да засили неговите характеристики, ами точно обратното, идеята на общество от индивиди е да притъпи тяхната физическа неповторимост и създаде някакъв обобщен групов индивид, наречен общество. 

Аз-ът не е нищо повече от лично местомение в първо лице. 

Аз-ът е отделен от тялото, тъй като той се страхува от смъртта, от края. Тялото само по себе си няма идея нито за раждането, нито пък за смърта. То е като водата, която в един момент е жива и се движи се напред назад в течно състояние, а в друг момент може да замръзне и изглежда мъртва. Аз-ът от друга страна е една малка в бримка обществения организъм, той не може да съществува самостоятелно. Той е смъртен. Той може да оцелее само като спомен в паметта на другите АЗ-ове. Това поддържа цялостта на обществото.

Обществото е създадено и функционира с идеята за общото благо на неговите членовете чрез разрешаване на проблемите на индивида на групово ниво. В действително ние нямаме проблеми, а напротив, това, което с което сме обременени, са само решенията. Всяко техническо или социално подобрение (решение) довежда до усложняване и влошаване на общото качество на живот на отделния човек.

Потъпкването на индивида започва още от семейството, където детето най-напред бива наречено с име, което то самото не е избрало и бива насилено да научи чужд език, измествайки неговия собствен бебешки език. 

След това то бива предадено като собственост на държавата чрез ритуала на акта за раждане. Сякаш не е видно, че детето е родено, то трябва да бъде записано в специален акт под даденото му име и с ГЛАВНИ букви. Главните букви означават, че това дете вече е собственост на държавната корпорация (или царство) и от тук нататък, родителите му играят ролята на хранители, но без законово право върху детето. Държавата има право да отнеме детето, когато и ако сметне за целесъобразно. Самото пък дете няма абсолютно никакъв глас върху съдбата си.

След това, все още невинното дете попада в мелачката на образователната система. По време на пубертета, то проявавя "труден" характер на истински индивид, който обаче рано или късно бива потъпкан. С навършаването на 30 години индивида е напълно заличен и човекът става идеален член на обществото. Разбира се, има някои изключения, но като цяло никой не излиза като запазен индивид след този процес.

С натрупването на все повече и повече знания, човек загубва и малките останали следи от собствената си същност, достигайки момента, когато всичко което "създава" или "изразява като мнение" е само повторение на чуждо знание.

Първоначално религията и впоследствие култура е създала идеята за идеалния човек, който служи за модел на останалите. В християнството този супермен е Исус, в будизма Буда, а в съвременната култура това са знаменитостите. През целият си живот човек се опитва да бъде всичко друго освен себе си - той/тя следва определена мода в облеклото, определени маниери на държане, определен начин на говорене, определено изкуство и т.н.  С течение на годините неговата идентичност бавно, но сигурно умира. Уникалността на инвидида не може да се прояви, защото той е в хватката на знанията на поколениято преди него и в настоящето.   

За да сме истински индивиди и да бъдем верни на себе си не е нужно да правим нищо. Обществото и култура изискват от нас да бъдем нещо различно от това, което сме. Огромно количество енергия, се пропиляват в желанието ни да се впишем в обществената рамка! Но ако тази енергия не се пилееше, живот ни щеше да бъде много, много лесен.  Да бъдем верни на себе си, обаче е почти невъзможно, повечето хора дори не го искат, те са доволни да следват предначертания им път и да не се отклоняват от него. Абсурдното е, че въпреки това те запазват илюзията за своята [несъществуваща] уникалност.

Да бъдем верни на себе си означава да сме извън нормите на обществото и извън закона. Обществото не търпи индивидите, защото те напомнят на другите хора за загубената им свобода и идентичност. Като плод на мисълта обществените норми са изключително агресивни и непозволяващи на човек да избира. В обществото не съществува право на избор. Дори и човек да се отдели от него, по един или друг начин той ще "наруши" нечии закони и влезе в конфликт с държавата. Като например, човек няма правото на избор за мястото където да живее. Обществото е създало абсурдната идея за собственост на земята, сякаш някой е слязал от небето и я разпределил.

За човека в обществото е трудно да приеме идеята, че той всъщност е никой, тъй като силата която му е отнела идентичността е същата, която му втълпява обратното, дори че той е много специален и животът му тук на земята има някакъв смисъл. Тази заблуда е всъщност крайъгълния камък на това общество. Обществото е затвор за индивида ...присъдата е доживотна.

Аз не съм Аз и Ти не си Ти.

Да не си станал последовател на Алистър Кроули бре Пламка :)

Сега само глей да ми сервираш такъв пост като "нема такова нещо като Алистър Кроули". Хахаха!

Дерзай, въпросите които задаваш, са важни и интересни.
Някои колеги виждат в тях нихилизъм, лоши неща може би.

Но на мен по -голямо впечатление ми прави ,че са важни въпроси и че макар отстрани да изглежда друго, явно търсиш отговора :)
Дерзай, отговорът ще намериш... А може би е пред теб?

Кроли окултистта ли? Чувал съм го, не съм го чел, нямам и желание.

Не знам дали са важни тези неща, защото дори и за момент да се спрем и си кажем, да така е - това означава смърт за АЗ-а, а знаеш всеки бяга от това. По-скоро са опасни и с нищо не могат да помогнат на обществото. Не могат да помогнат и на човек по отделно, защото истинския индивид е неповторим и такива са изводите му за нещата в живота. Чуждото знание вреди.

Поздрави

За съжаление идеята ,че чуждото знание вреди идва не от индивидуализма, а от евтиното, потребителско мислене, от недостатъчната интелигентност и знание на много хора.

Има една доста широка група хора, за която знанието не е развитие ,а .. вид имане?
Между жажда за знания и обкновена скруджовска алчност при тях има малка разлика.
Лошото е ,че това коеот имат, си кътат - като малки златни монетки.
Няма как да им промениш погледа за нещата.

За тя хзнанието е инвестиция, знанието е приход, то дивидент и ти по тоя начин им предлагаш да им го крадеш :)
Игнориращ и продължаваш, това е начина.

Макр че лично според мен тея ти теми са полезни повече за теб, отколкото за нас.
Така че и ти си... егоист?
:)

Човек се ражда с всички знания, които са му нужни за живота, но допълнителните знания след това притъпяват естествената му умовитост (интелигентност). Малкото теленце само трябва да бъде побутнато от кравата и се изправя на крака и прохожда. Човекът също би могъл да го прави, но е бил обременяван с чужди знания в течение на хиляди години.

Тези есета не може да са полезни, аз вече го подчертах, естествения човек би трябвало да има свое собствено знание за всичко в живота, включително "науки" като физика и химия. Една от следващите теми ще е "Няма такова нещо като "откритие"". Така че не става въпрос за егоизъм, а по-скоро един задава някаква мелодия и другите започват да импровизират по свой начин, както е в джаза.

А как се е родило потребителското мислене - от системата, която пък е родена от желанието за по-добър живот и стремежа към прогрес, който пък е следствие от жаждата да знаем.

Защо имаме нужда да знаем и откриваме нови неща? Защото всяко ново знание всъщност създава още по-голяма пропаст между нас и естествената ни среда. Човек се е изолирал от земята и от останалите животни, ние живеем в един балон на мисълта. Тялото ни обаче страда от това и то си има собствени методи да накара мисълта да страда. От там и тази постоянна "жажда" за нови знания.

Същността на идеите е достатъчно проста. Идеята занимава ума, а не го освобождава... Функцията на идеята е разделението на хората. Идеята за бога, за религията, за политиката изправя хората едни срещу други. Хората убиват в името на идеята...
Идеята използва човека като средство по пътя си към крайната цел, която е да запази себе си. За идеята е важна целта ,а не чавека. Нито една идея по принцип никога не е могла да спаси света от катастрофа, защото идеята винаги се стреми кам самосъхранение, което е за сметка на отделянето на енергия за съществуването и. Няма никакъв смисъл да се настройваш на вълната на идеята, защото тя кара хората да се вълнуват...
Също както и вълнението в морето, вълнението на психиката е опасно.
Струва ми се,попаднал си в капана на идеята.
Не оставай дълго в този капан.

Интересно мнение, въпреки, че е доста противоречиво. Съгласен съм за становището ти за "идеята", тя е плод на мисълта и като такава се интересува само от себе, както и АЗ-а се интересува само от себе си. Вече го казах веднъж, ако АЗ-ът беше способен да се изолира от тялото, то той ще го направи. Натам вървят нещата така или иначе, опитваме се да създадем изкуствена интелигентност.

След това обаче ме навираш в някакъв капан на "идеята" сякаш това, което е написано в есето не е било прочетено/разбрано въобще. Аз разбирам, че хората слушат само себе си и всичко превеждат през собственото си знание, но все пак малко повече внимание върху написаното няма да навреди.

Нещата описано тук не са идеи, те просто описват естественото състояние на човека извън сферата на мисълта.

Както и да е, благодаря за мнението, което поне е малко по-различно от обичайните етикети, които другите са склонни да поставят.

Твоят ''индивидуален'' капан.

Ако капана е индивидуален - ок, но ако ти си мислиш, че си свободен от чужди капани-идеи се заблуждаваш. Как може да живееш в това общество без илюзии, не можеш. Ако се отървеш от една, тя бива бързо заместена с друга.