Много често ние съдим за характера на определен човек по поведението и думите (мислите) му. Поведението и мислите на хората, обаче нямат почти нищо общо с истинската природа на индивида. Те са само плод на културата и обществото. Ясно изразени индивиди сега в нашето общество няма, защото не знаем за тях. Истинския индивид няма нужда от последователи, той не е в конфликт с това общество, но представлява заплаха за него, защото разклаща статуквото и ако обществото го "надуши" при първата възможност ще го "разпъне на кръстта". 

В миналото такива индивиди са били Орфей, Христос и Буда, но това което знаем за тях сега е изопачено тъй като, техните думи са били превърнати в религия. Всеки човек има потенциал да бъде такъв индивид ако не е подложен на манипулация от обществото и има активни жлези с вътрешна секреция (ендокринни). 

Това, което е характерно за истинския индивид е, че е абсолютно безполезно за останалите хора да си взимат някаква поука от неговите думи или да следват неговият начин на живот. Затова и думите на Христос например са напълно ненужни за всички останали хора и поради грешното им разтълкуване най-много хора са били убити в негово име. Ако примерът на Христос можеше да се следва и копира, то той щеше да произведе друга личност като него, но нито той, нито Буда, нито Орфей успяха да произведат втори Христос, втори Буда или втори Орфей. 

Истинкия индивид е неповторим, защото природата е направила телата ни напълно различни. В момента няма нито един друг човек на планетата, който да е ваше пълно копие. Губите си времето като следвате друг човек, просто позволете на този индивид, който вие вече сте, да се прояви наяве.

В този смисъл, понятия като "нация" и "народност" са абсурдни. Как може милиони хора да носят едни и същи характеристики? Какво означава това да си "Българин"? За един то означава едно, а за друг нещо различно. Как може един човек да иска да се сложи под общ знаменател, след като вижда, че другите около него са му чужди и той няма нищо общо с тях? Защо трябва да използваме едно и също име?

Концепцията "народност" е сравнително нова така или иначе, тя е просто инструмент за манипулация на масите наложена от царската власт. Начин да накара мъжете да умрат доброволно на фронта в защита на царската власт и жените да раждат повече войни.. 

Ако има такова нещо като народност, то ще е група от индивиди, които просто си помагат, но не искат нищо един от друг. 

Какво ни прави индивиди? 

Нашите настроенията са просто химични реакции в нашето тяло, не извън него. Тези химични реакции се управляват от жлезите с вътрешна секреция (ендокринни). Секретите отделени от тези жлези са отговорни за усещането, което наричаме "шесто чувство" и което никога не греши, то знае какво е най-добре за нас в определена ситуация.  Съвременната наука отдава твърде голямо значение на мозъка за интелигентността на човека, но той засяга само функциите на мисълта. Истинската интелигентност не идва от мозъка, а от комбинация на различни секрети отделени от жлезите и въздействието им върху целият организъм. Мозъкът е само компютърен процесор, който е заразен от вируса на мисълта.

Ендокринната система е отговорна за усещания като страх и самозащита. Когато изпаднем в ситуации застрашаващи живота ни, опитите да намерим изход и решение чрез мисълта само пречат на жлезите да си свършат работата сами.

Мисълта няма абсолютно никакъв контрол върху жлезите. Можем да си спрем дишането за определено време, но не можем, чрез воля и мисъл да променим функциите им. Мисълта е в постоянен конфликт с естествената дейност на жлезите тъй като те са истинските и съперници за контрол на индивида. Функцията на епифизната жлеза да ни помогне да заспим, много често се нарушава от мисълта, която става хиперактива и не ни позволява да се отпуснем.

Какво представляват тези жлези?

Жлезите с вътрешна секреция (ендокринни) нямат отводящи канали, а изливат своя секрет направо в кръвта. Те са обилно кръвоснабдени, защото кръвоносните съдове са необходими освен за изхранването им, а и за пренасяне на техните секрети.

В човешкия организъм функционират следните жлези с вътрешна секреция: единични: епифизна, хипофизна, щитовидна, тимусна и задстомашна; двойни: колошитовидни, надбъбречни и полови. Тези жлези са разположени на едни и същи места, където според индусите се намират чакрите.

Епифизната жлеза, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale) или "трето око" има формата на шишарка с размери от няколко милиметра. Истинската и функция все още не е напълно изяснена, но тя отделя хормона мелатонин, който ни приспива. Тази жлеза отделя и Диметилтриптамин (DMT), който е алкалоид, психоактивно вещество от семейство триптамин. Този алколоид причинява халюцинации и е може би отговорен за фантастичните и кошмарни сънища. При непълноценно функциониране на тази жлеза в детска възраст настъпва преждевременен пубертет – pubertas precox. Тази жлеза съвпада с Аджна - чакрата на челото.

Хипофизната жлеза се смята, че управлява дейността на всички останали ендокринни жлези, заради това е била наречена диригент. Тя е разположена в специална ямка на черепната основа, наречена “турско седло”.  Тази жлеза съвпада с Аджна - чакрата на челото.

Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза с тегло 20 - 25 грама при възрастните. Намира се в предната част на шията. Секретите, които отделя влияят върху метаболизма, растежа и развитието.  Тази жлеза съвпада с Вишуддха - чакрата на гърлото.

Тимусната (излъчваща) жлеза осигурява имунна защита на организма и е много активна при малките деца и им позволява да имат чувства, които ние не познаваме и сме забравили. Тя се намира в центъра на гърдите. Ако някой се нарани в тази област детето се усеща - не като болка, като усещане. Когато достигнат до пубертетна възраст обаче тази жлеза става пасивна. Защо ли? Някои я свързват със способността за състрадателност и факта, че се намира близо до сърцето е може би не случайно съвпадение. Може да се задействува в пълен капацитет отново при истински индивиди. Тази жлеза съвпада с Анахата - чакра на сърцето. 

Задстомашна жлеза (панкреасът) е голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната коремна стена (зад стомаха). Тя е жлеза от смесен тип с вътрешна и външна секреция. Тя отделя хормоните глюкагонът и инсулинът, контролиращи кръвната ни захар. Тази жлеза съвпада с Манипура - чакра на слънчевия възел.

Мъжките полови жлези се наричат семенници (тестиси), а женските nолови жлези, яйчници. Много от химикалите съдържащи се в играчките днес довеждат до нарушаване на функцията на половите жлези и до "изнежване" на малките момчета. Тези жлези съвпадат с Свадхистхана - сакралната чакра.

Надбъбречните жлези са отговорни за секрецията на няколко важни хормона, регулиращи стреса и метаболизма. Намират се на края на гръбначния мозък. Тези жлези съвпадат с Муладхара- коренна чакра.

Смята се, че тимусът и епифизата са рудиментарни органи, които атрофират след половото съзряване. Ето защо преждевременния и прекомерен сексуален живот не се препоръчва. 

В момента се провеждат усилени изследвания относно действието на тези жлези, тъй като чрез евентуална манипулация на действието им, управляващите биха имали възможност да създадат идеалния член на обществото, който ще се подчинява на правилата и законите инстинктивно, без нужда от полиция и армия. В сравнения със сегашните способи на контрол на мозъците на хората, контрола върху техните жлезите с вътрешна секреция е много по-опасен и краен. В момента например флоурида във водата и в пастата за зъби довежда до хипофункция на епифизната жлеза.

Ако успеят, това ще положи началото на една абслютно нова ера в историята на човечеството - ерата на перфектния роб и супер-човеци господари. За да се предпазим от тази опасност е нужно да развием действието на тези жлези, като спрем да им пречим с мислите си, като се отървем от багажа на поколенията преди нас, като отхвърлим оковите на обществото и се концентрираме върху естествената ни същност, трябва ... 

... да станем отново индивиди.

Умолявам дискутиращите да се придържат към НЕКУЛТУРЕН тон, нека покажем на какво е способна мисълта!

В този смисъл, понятия като "нация" и "народност" са абсурдни. Как може милиони хора да носят едни и същи характеристики? Какво означава това да си "Българин"? За един то означава едно, а за друг нещо различно. Как може един човек да иска да се сложи под общ знаменател, след като вижда, че другите около него са му чужди и той няма нищо общо с тях? Защо трябва да използваме едно и също име?

Концепцията "народност" е сравнително нова така или иначе, тя е просто инструмент за манипулация на масите наложен от царската власт. Начин да накара мъжете да умрат доброволно на фронта в защита на царската власт и жените да раждат повече войни.

Ако има такова нещо като народност, то ще е група от индивиди, които просто си помагат, но не искат нищо един от друг.

Да останеш индивид в съвременното общество е предизвикателство. Управляващите не жалят методи и средства, за да ни попречат да бъдем свободно мислещи хора...
Така е било и в миналото, прочети "Шоковата Доктрина" на Наоми Клайн.

...чудя се обаче с какво би помогнал некултурния тон за равиването на такава сложна и сериозна тема?

Ами сложните и сериозни теми изискват да не се взимаме много на сериозно, за това. А пък и е трудно да се каже какво е културен тон. Ако има тон, който бих искал да се следва то той е коментиращите да изразяват само собствени мнения, без нуждата да цитират този или онзи - независимо по какъв начин - културен или некултурен.

В този смисъл, благодаря за препоръката за книга, но съм пас!



Аз мисля, че първо е невъзможно да се формираш като такъв, всеки минал през мелачката на общото образование е загубил своята идентичност. Човек е индивид до 7 годишна възраст. Не случайно казват, че първите седем години са най-важни, това което имат предвид е, че през първите седем години трябва да се "убие" индивида, преди да се е затвърдил като такъв - 99% от родителите го правят.

Не случайно в така наречените "нормални страни" децата тръгват на училище преди да са навършили седем години. Нормални страни за ненормалнцици. :))

Полуделите хора също може да се каже, че са се върнали към своята индивидуалност, но обществото и тях не иска да остави на мира и ги лекува.

Поздрави Павел, драго ми е да ти видя пак тук.

Здравейте, юнаци! Зелас, ти си суперпровокатор! :)))))
Иначе съм съгласен с теб, че индивида е първичното, а ние сме го загубили по пътя на развитието си . Или по пътя на деградацията си. Темата ти е основополагаща, а ти искаш да се псуваме...:))) Е, тук трябва да проличат културните натрупвания, които аз приемам за извисяване на човешкия дух. Кой колкото го влече. Амплоато едни си го намират, на други им е натрапено, трети са заблудени, а четвърти се самозаблуждават.
Донякъде си ми симпатичен с това твое тотално отрицание на всички човешки постижения. Много апломб влагаш, много чувство :))) И аз не харесвам пътя на технологичните ни напъни, и резултатите им. Не тотално обаче.. :))) Поздрави на следващите участници в полемиката...

Поздрави Ладо!



Защо, точно обратното, това което се опитвам да кажа е, не ме слушайте, не слушайте Ладо, не слушайте Спароток, не слушайте никой, слушайте само вътрешния си глас. Богомилите и те това казваха и бяха изгорени на кладата. Ето:

11. AЗ ИЗЛАГАМ САМО КАК СЕ ВЪРВИ, ВИЕ САМИ ЗНАЕТЕ КЪДЕ.

14. ЗА ДА МИНЕШ ПЪРВОТО ГОЛЯМО СТЪПАЛО, ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИШ ДА СЛУШАШ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС, ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ.

За това твърдя, че мисленето при човека, и обществото като негов плод, са неврологичен дефект.
Един казва - бъди свободен, бре хайванин, бъди себе си - хората го разпъват. Друг ще им каже - аз съм твой господар и знам повече от теб и ти ще ме слушаш, за да си добре - и те нозе му целуват!

Богомилите нито това са казвали, нито за това са ги горили , нито са ги изгорили до крак. :)))) Това с вътрешния глас има доста обяснения в психиатричната литература, пък и вицове има доста! :))))

ОК :))

Пламене, аз не препоръчвам нищо, това си е твой блог. Смятам, че когато една дискусия се води с възможно най-малко намесване на емоции, то шанса да се стигне до консеснус е най-голям. Поне за мен достигането на някакво съгласие, макар и частично е целта на всяка дискусия. Спор заради самия спор не решава нищо и не води до нищо, просто загуба на време е.

Консенсусът е невъзможен, диалога е абсурден. Човек не слуша другия срещу него, той само ПРЕВЕЖДА звуците, които сетивата му долавят, чрез знанията, които вече има. Ако някой каже "добре съгласен съм със тебе", то е само когато, индивида вътре в него е победен или просто лъже.

Ето ти САМ си открил някои неща за траките, което досега са били отхвърляни. Но ако тези, които те четат приемат твоите думи за истина, това означава край на това, което ти си намерил за ТЯХ. Те ще го изопачат, ще го превърнат в религия или в политически инструмент.

За това си прав, спорът (и дискусията) са загуба на време. Истината не съществува, тя е движение.

Пламене, житейският ми опит ме е научил, че въпреки неизброимото множество индивиди, те биха могли да бъдат групирани по някои признаци и външни белези. От приличащи си външно субкти можеш да очакваш и подобен вътрешен мир.
Можеш да намериш доста хора, стигнали чрез обективни методи до един и същи извод. Тогава диалогът е възможен. Диалог може да има и между хора с коренно противоположни възгледи, стига моралът им да е на едно и също ниво.
Иначе пак ме втрещяваш с крайни тези , които са симпатични с крайната си полярност и категоричност на изказа. Мисля, че софистиката е намерила в твое лице достоен продължител на философското течение.
"Истината не съществува, тя е движение." - по това колко може да се дискутира, не е истина !? :)))))))))))

Здравей пак, Ладо. Групирането е необходимо защото ние като членове на едно общество (което се стреми да ни уеднакви) имаме нужда от отправни точки. Обикновенно хората когато се сблъскат с някой истински индивид, те казват: Ти си като .... Без това те са загубени.

Без тези отправни точки, хората не можем да възприемаме този свят, защото възприятието е базирано на знанията, които имаме за него. Предметът пред теб, наречен маса, съществува като "маса" само когато имаш определено знание за него, без това знание и думата "маса" той не е реален за теб, той ще е нищо.

Така, че разбирам те много добре, че имаш нужда от тези отправни точки, но групирането на индивиди е просто абсурдно.



Няма такова нещо като "морал". Идеята за морал е плод на обществото. Морал означава да се съмняваш в собствените си пориви преди и след определено действие. Животът е действие. Усъмнявайки се в собствените си действия ние възприпятствуваме живота да се прояви и унищожаваме индивида в себе си. Моралът е просто една чужда рамка.

Ако има истински морал, то той е действие без съмнение. Ако мисълта не ни пречеше да действуваме без да се съмняваме в действията си, всички хора щяха да са морални и диалога нямаше дори да е нужен - хармония.

"......Предметът пред теб, наречен маса, съществува като "маса" само когато имаш определено знание за него, без това знание и думата "маса" той не е реален за теб, той ще е нищо"
Излез , моля те, от тезисите на емпириокритицизма! Ако се праснеш в маса ,ще те заболи, дори да нямаш понятие за нея! :))))

Ако се праснеш в гардероба пак ще те заболи, но няма да го наречеш "маса", нали? Под реален имам предвид, такъв който може да събуди някакви мисли в главата ти. Не знам какво е "емпириокритицизма" (копирах, щото не знам как се пише), но това което се опитвах да ти обясня е да не слагаш етикети върху нещата или върху идеите, ами да ги възприемеш без нуждата от отправни точки. Като 2-3 годишно дете си го можел това.

Само тогава светът около теб ще е твой и само твой.

Като развиват субективно - идеалистическия възглед върху природата, Авенариус и Мах се мъчат да докажат, че обектът (светът) е невъзможен без субекта (съзнанието, усещанията), че е невъзможна обективната истина. Под влияние на Мах емпириокритицизмът получи разпространение сред естествоизпитателите физици.

Благодаря, да нещо такова - субекта е обекта - ти си масата (понякога и под нея) :)))

А що се отнася до истината, тя няма нужда да се търси, защото всеки сам си я създава, тоест няма такова нещо. Просто казваш - аз зная истината - и ако ги надвикаш останалите всички ще ти повярват.