В желанието си да разберат какво е водата,
рибите отишли при мъдрата риба.
Тя им казала, че всичко около тях е вода,
но те все си мислели, че са жадни.

Животът е океан, водата е в постоянно движение. Всички живи твари се носят по водата без да си задават излишни въпроси за миналото, настоящето или бъдещето. Те не се опитват да възприемат "водата", която ги обгражда, те са във водата, а не около нея и затова не мислят за нея.

Човек не живее в настоящето, той е разкрачен с единия крак в миналото и с другия в бъдещето. Той си мисли за миналото, настоящето и бъдещето, но всъщност няма настояще, няма и бъдеще; има само минало. Бъдеще е само проекция на миналото, настоящето пък е само ехо от миналото. Това е така защото възприятието за света при хората е базирано на минали знания, с които обозначаваме предмети и абстрактни понятия. Предметът, наречен "маса", съществува като "маса" само когато имаме определено знание за него, без това знание и думата "маса" той не е реален за нас, той ще е нищо. Без тези знания, няма възприятие на реалността около нас. Това, което върпиемаме като "маса" не е реалния обект а знанието за него и това знание не е дори наше, то идва от вън - то принадлежи на някой друг.

Ако приемем, че има такова нещо като "настояще", то ние никога нямаше да можем да го изпитаме, защото имаме само знания за настоящето, и тези знания са от миналото. Момента, който наричаме "сега" не съществува и няма смисъл да се опитваме да го усетим.

Структурата на "АЗ-ът" е базирана в миналото и се опитва да се проектира в бъдещето. "АЗ-ът" е само плод на мисълта и като такъв, той не може да се погледне от страни и да се възприеме сега в настоящето, защото това означава да се прекъсне последователността на мисълта, чрез разделяне на две. В психологията се приема, че това е възможно и се нарича "раздвоение на личността". Това разбира се е невярно тъй като раздвоение на мисълта би означавало смърт за АЗ-а. Мисълта е една, но е толкова объркана и оплетена в собствените си конци, че създава илюзията за раздвоена личност.

Миналото знание за нашата собствена личност определя, това как се възприемаме сега, но то в никакъв случай не представлява точна картина на сегашното ни състояние, защото в живота всичко е движение и ние се променяме с всеки миг.

Човек пропилява живота си като се опитва да се наслади на момента, защото самият момент не съществува, ако той съществуваше това би означавало живота да застине, като филмова лента, която спира да се върти. В лов на момента, човек се опитва да го запечата с фотокамера, което е едно от най-абсурдните действия. Вместо да живеем живота си, ние се опитваме да запечатаме някакъв момент за по-късна консумация. Това само демонстрира отново, че човек не живее сега, ами в миналото.

Мислите за бъдещето са не само абсурдни и неестествени, те са направо арогантни. Човекът си мисли, че може да управлява посоката на движение на живота, да го вкара в някакъв улей. Всъщност всяко планираме на живота в бъдещето е в обратна посока ... към миналото.

Ако не бяхме в плен на верижната мисъл и ако не се залъгвахме за настоящето или за бъдещето, всеки миг от живота ни в тази форма щеше да е неповторим и неуловим.  Животът няма посока, няма цел, няма план, той просто тече.  

Тече, всичко тече

Умолявам дискутиращите да си оставят добрите обноски в миналото и да си проектират бъдещите страхове тук и СЕГА!

:) Предлагам ти да отидеш в "Тарикати", да намериш най-обръснатата "високочела" кратуна, и да и заявиш своите логични изводи относно минало/вастояще/бъдеще и АЗа. Даже и без помощни средства (бухалки и прочие) ще бъдеш "убеден", че тъпандурския "АЗ" съвсем не е плод на мисълта - ама хич - за нула време ще си смениш позицията, и ще станеш бокотиквовист (ако трябва). :) Такова раздвоение на личността ще получиш, че не Пирогов, ами и 4ти километър не може да те оправи. хехе

А иначе - бъдещето много лесно може да се планира. Отива някой с 5-6 кила динамит на някоя язовирна стена, и 30 секунди преди да драсне фитила "предвижда бъдещето" за някакъв период от време и локация.
Животинския свят също е способен да предвиди и планира бъдещето (бобрите например) - и то без способността да мисли като човека. И без динамит естествено.

Ай ся отвори едно каберне, лисни по една каничка на човек, да се чукнем с чашките и да му жертвоприношаваме НемаТоду - :) щото нали казваш, че мисленето е тинтири-минтири...:)

Това което прави бобъра е в резултат на минало знание. Той нямаше да строи каквото строи ако нещо в миналото не го бе накарало да направи това. Тоест бъдещето и при него е проекция на миналото.

Животните също се учат от миналия си опит, но за разлика от човека не прекаляват с подготовките, всичко се прави с минимални усилия и максимален ефект.

Айде, започна се. Следващото, което чакаме (от доста дълго време) е Единна Религия и построяването на неин Храм в Йерушалем. Ама преди това трябва да шътнат Обрамата и в Дамаск да влязат сили на ООН. Обаче иранската дамаджана ще спаси въжето...

Просто това твърдение не е вярно. Животните нямат дългосрочна памет. Имат краткорсочна, която преминава в cash memory, което ако не се употребява се изтрива. Но да - помнят миризми. И имат колективна памет - но това пък е съвсем друго нещо - не е индивидуално.

За това говоря от там идва това знание - от опита на МИНАЛИТЕ поколения. Но то не е плануване за бъдещето, за бобъра бъдещето не съществува, той да не е "тарикат"! :)))



Много хора с кучета ще ти кажат, че имат.

Не се наемам да давам мнение относно "Изгледа от твоята камбанария", но...
В момента, в който удариш и нараниш котка всички котки в квартала виждат през нейните очи ставащото. И на другия ден ще бягат от теб като от прокажен. И това е колективен "команден център" и памет, при което котките не губят индивидуалността си. Ако котките помнят твоята постъпка, то това не са те индивидуално, но колективният им (йерархичен) център. Прочети за "100те маймуни" и ще схванеш фатката. Бобъра нищо не помни - не помни и порасналите си деца, и в момент когато има конфликт на територии може да бъде достатъчно жесток (въпреки че животните не са жестоки - людете са) към тези си порастнали деца за да запази територията си. И това е точно защото няма дългосрочна памет. За него има Сега и Бъдеще. И не му трябва динамит за да си предвиди бъдещето.

Животните имат способността да се учат от опита си и без дългосрочна памет, този опит нямаше да може да се предаде на бъдещите поколения. Как иначе се предава, нали информацията трябва да бъде записана някъде? Само моля те не споменавай думата "подсъзнание". :))

За бобъра няма идеята за настояще, нито бъдеще, в противен случай той щеше да започне да се държи като човек и да мисли абстрактно. Нали не твърдиш, че животните могат да мислят абстрактно?

Тези, които го твърдят са диалетанти. Имам самочувствието да разбирам кучетата и съм бил в достатъчно дълъг контакт са най-добрата кучешка дресьорка в бившия СССР. Всяка емоция изтрива cash паметта на кучетата - забравят команди - всичко - и трябва да се учат наново. И се учат лесно ако тази памет остане незаета. Но да - помнят миризми - и това "помнене" не е тяхно лично, но на колективният им център. Кучетата виждат вибрационни полета и тяхните честоти. :) Абе да не ти изнасям лекция за кучетата...:)

Животните ВЪОБЩЕ НЕ МОГАТ ДА МИСЛЯТ.
И отново ти казвам - не помнят те, а колективният им център. Защото ако могат да се учат (толкова бързо за колкото ти намекваш) и предават опита си генетично (толкова бързо - на техните малки), то всички малки на едно добре дресирано куче щяха да се раждат дресирани. Това обаче не става толкова бързо колкото ти се иска. И се иска десетки (за да не кажа стотици - както е при немските овчарки - като пример само) години да се създаде нова генетична порода с дадени качества. И точно на това място Даруин си е абсолютно прав в изводите си (както и греши на много други места).
А "къде се записва колективната информация" при животните е съвсем отделен въпрос, за който не става въпрос в тази тема. Но да, инфото се съхранява.

ОК, това, което ти искаш да кажеш е, че животните нямат АКТИВНА дългосрочна памет и то е така понеже те не страдат от този неврологичен дефект, верижната мисъл, както е при хората. При животните информацията "потъва" и се появява като памет отново само когато същият дразнител се появи отново. Затова дресировката при кучета трябва да се поддържа, не защото нещо се изтрива, ами защото потъва, става неактивно.

Мозъкът и клетките записват абсолютно всяка информация подадена от сетивата. Така е при животните, така е и при човека. Няма изтриване на информация. Всичко се съхранява. Това съвсем не е случайно. Природата е създала този механизъм, за да има процес на усъвършенствуване на видовете. Ако има изтриване, това означава застой.

Ако си спомниш от къде тръгнахме - от твоето твърдение, че бобъра планира за бъдещето. Той не планира, той използва миналите знания на поколенията преди него. Ако нещо се случи на него самият, то той ще предаде тази информация напред и ако има повторение, ще има и някаква реакция, но това не е планиране за бъдещето, нито е осъзнаване на настоящето.

Знае, че сега пак няма да се съгласиш и ще кажеш нещо друго, но този въпрос е изчерпан за мен.

Благодаря за мненията ти.

При хората - да. Животните нямат дългосрочна памет. Прочети информация из нета на тази тема. Има няколко изключения - маймуните и делфините (слоновете също) - при която при които има наченки на дългосрочна памет. Толкова десетилетия се опитват да направят маймуната разумна - безуспешно. Ясно ми е че "си си навил на пръста" тази идейка, обаче тя не е логична. И не отговаря нито на фактите, нито на разума. Прочети за 100те маймуни (на японски остров), за картофите и пясъка, и ще ти светне относно колективния разум и памет.
Бобъра планира бъдещето чрез промяна на настоящето използвайки колективната памет и опит. В животинските гени има само рефлекси захранващи кеш паметта, но не и дългосрочна памет.
За мен темата също е изчерпана най-малко поради твоята неосведоменост в тази област, а и поради негативното влияние на огледалните ти неврони.

(Работил съм с много дресьори на различни диви животни - в цирк - едно от нещата, които съм запомнил от тях е, че ние хората проектираме собственото си съзнание и човешки представи върху животните, "очовечавайки ги" по този начин в заблудата си, че тази проекция е реалност, и вярвайки (лъжливо) в нея. Животните се подчиняват на командите ни на даден език, но не защото разбират смисъла на изреченото, а защото не са в състояние да се противопоставят на силата на волята, които тези команди съдържат в честотният си обхват. Когато някой няма достатъчно сила на волята да се наложи в/у едно куче, то това куче йерархически става водач, и чрез лай си командва въпросния човек. :) Който в повечето случаи се радва на това - "ах, как сладко лае моето кученце".
Същото е когато видиш някое куче да опъва повод до скъсване - това е куче "лидер" и разхожда "господаря си". Йерархията е в основата на кучетата, и въобще не е застъпена при котките.)

Прочети това, прочети онова. Аз не чета, ти чети.

Колкото повече четеш, ще имаш нужда още повече да четеш, а ти вече знаеш всичко, но не знаеш, че знаеш.

Ако тази мистика с нещо ти помага да преживяваш от ден за ден, аз нямам нищо против, но да говориш за нещо, което не си преживял е папагалщина. Тези неща съм ги чувал от устата на хиляди други, ти защо ги повтаряш.