Без значение, в коя страна и в каква културна среда сме израстнали, още от самото ни раждане ние биваме подчинени на определени учения и традиции, които ни повеляват как да се държим. И така постепенно започваме сами да контролираме поведението си и своите мисли, за да се впишем и функционираме в обществената рамка. Целта на тази традиция е да вкара една група от индивиди в кошарата и да ги накара да се съобразяват с определена рамка. 

Един от тези принципи е идеята за морал. Моралния код не е създаден зад издигне хората над изкушенията, или да се пребори с омразата, гнява, алчността, похотта и насилието. Защото ако беше така то моралните норми нямаше да се сменят толкова често колкото модата в дрехите. Нашите интереси и предпочитания са култивирани, няма такова нещо като естествен морал.

Човек не знае, какво означава да си добър, той знае само какво е добре за него и това е решаващо за неговото оцеляване и усъвършенствуване. Няма нищо лошо в това. Това не е себелюбие, ами вътрешен инстикт. Ако не е така, то нещо не е наред с вас. Обществото е наложило идеята за човека лишен от себелюбие, ако такъв човек съществува, то той е лъжец или мъртъв. Моралните норми, обаче убиват тази вродена в нас способност да преценяваме ситуацията и да действуваме според това, кое е най-добре за нас.

Моралът е създал един полицай вътре във вас. Хората сами създават и поддържат идеята за морал, защото тя им дава фалшиво чувство за сигурност и предсказуемост на поведението на другите хора. Ето защо обществото е наложило идеала за "съвършен човек", за да пропагандира определен морал, експлоатирайки животинската нагласа у хората да следват и да избират водачи.

Моралният човек е страхливец 

Морал означава да се съмняваш в собствените си пориви преди и след определено действие. Означава да нямаш смелостта да отстоиш собстените си интереси и убеждения и да усланяш на чуждите от страх да не бъдеш наказан. По този начин ние възприпятствуваме живота да се прояви и унищожаваме индивида в себе си, който е в постоянно движение. 

Моралът създава постоянен конфликт между естествената умовитост на тялото и обществени норми наложени от другите хора. Той е риза за усмиряване на индивида

Истинският моралния човек (ако има такъв) никога няма да говори за морал или ще съди морала на другите. Ето защо спазването на морални норми не се различава с нищо от своята противоположност - съзнателното желание да бъдеш неморален. Самата идея за неморалност предполага бунт срещу морала, тоест отново неестествено състояние. За естествения човек морала и неморала не съществуват. За него животът в обществото, морален или неморален, е затвор и ...

моралът е неговата присъда.

Умолявам дискутиращите да си оставят морала в къщи и да не се правят на неморални.

джестокооооооооооооо :))))))))))))))))
другата омразна категория, от която се вбесявам се нарича: патриотизъм

Патриотизмът защитава идеята за народност, а идеята за народност защитава интересите на върховната власт. Самата идея за народност е сравнително нова, като преди това хората са били обединени в родове и кланове, които поне са роднини и имат някакви общи интереси. Как може 7 милиона индивида да имат общи интереси и цели. В крайна сметка винаги върхушката печели а обикновения човек само се тупа по косматите гърди - Булгар, булгар!

именнноооооо
:))))))))))))))))))))))))))))))

http://zelas.blog.bg/drugi/2011/06/07/niama-takova-neshto-kato-quot-naciia-quot-ili-quot-narodnost.761318

и какво точно ви пречи патриотизма, носете си фесовете и си правете метани, какъв ви е проблемА??

Пффффффф тва има няма 100 години как тия идеи вече не са на мода ;-)

Моралът в теб се нарича съвест и ако я нямаш - то социума те е изпилил и победил и този блог е излишен. Имам съмнение, че търсиш отговорите, които сам не можеш да намериш, понеже не ти достигат духовни сили. Успех !