В "Няма такова нещо като смърт, възкресение или отвъден живот" вече говорихме за абсурдността на идеята за смърт. Раждането и смъртта са двете най-големи загадки за човека и двете основни неща, които определят поведението му. Раждането е свързано с инстинкта за продължение на рода и може би затова отдаваме толкова голямо внимание на секса. Смъртта пък е свързана с най-важния инстинкт за нашето оцеляване, страха. 

Човек е единственото животно, което постоянно се опитва да си обясни живота и винаги се проваля. Това е така, защото способът, който използваме за тази цел, е мъртъв. Верижната мисъл е мъртва, тя не е в резултат от функцията на този организъм, а идва отвън от културата на обществото под формата на знания. Този организъм и мисълта са в постоянно противоречие. Истинския характер на индивида се определя от дейността на цялото тяло и ендокринната система от жлези специално, за това говорихме във "Физиология на индивида".

Загадката наречена "живот"

Човек не може да си обясни живота и не може да присъствува на собственото си раждане или смърт, а само може да наблюдава тези загадки при другите. Когато казваме, човек, може би за да сме точни трябва да уточним, че мисълта не може да си обясни живота, защото тя се интересува единствено от себе си и да поддържа своята продължителност. Тялото не мисли за живота, то е живо.

Мисълта може да умре преди тялото да се е трансформирало в друга форма, но тялото никога не "умира" преди мисълта и това я вбесява. Ако верижната мисъл или осъзнаването на човека като личност се прекъсне за секунда, това би означавало смърт за "АЗ-а". Край, няма Ви. Тялото ще продължи както обикновенно, но личността която наричате "АЗ", ще изчезне.

Осъзнаването на човека като личност го разделя от цялостта на живота. Осъзнаването на предметите около нас, като например "маса" също ни разделя от живота. Има две страни - обект и субект - цялостта е прекъсната. Вече не сме част от постоянното движение (кръговрат) на живота и "плуваме" в обратната посока.

Тревичката с шапката

Ако си представим живота като едно зелено поле, в което всяка тревица е част от едно цяло. Зеленото поле на живота, се състои от най-различни тревици и цветя, като всички те се появяват и изчезват, за да поддържат цялостта на полето. Дори и през зимата този процес продължава, цялостта не е нарушена. Нито едно от тези организми не се замисля - "Как и кога се родих?" или "Колко още ми остава да живея?". Като част от живота те нямат нужда да се тормозят с такива въпроси, защото живота е вечен и те живеят вечно, в кръговрат. С изключение на Тревичката с шапката.

Ако погледнем през очите на тази особена тревица, ще забележим, че тя е различна от останалите - сложила си е шапка, за да не слънчаса. Не е като другите, тя се е осъзнала като Тревичката с ШАПКАТА.

С течение на времето съседните тревички забелязали, че тази с шапката успява да се предпази от слънцето да не изгори и последвали примера и - сложили си и те шапки.

Малко по-малко почти половината от всички тревички вече носили шапки. Цветята ги гледали в недоумение, но решили, че това е някакъв нов вид цвете. В края на краищата, полето вече не било толкова зелено и тревичките започнали да се карат, защото нямало достатъчно шапки за всички. 

Една от тях веднага се досетила, че може да си построи постоянно покритие (къща), което да и върши същата работа, дори ще я предпази от замръзване през лютата зима. Примерът и естествено е бързо последван от други тревички, но се оказало, че няма достатъчно място да се построят къщи за всички и се наложило някои от съседите да бъдат изкоренени. Това не се харесесало на роднините на изкоренените тревички и те се групирали, за да се предпазят от злонамерените съседи. Започнала война.

С течение на времето нещата се уталожили - кой с шапка, кой без шапка,  кой с къща, кой без къща - мира бил възстановен. Но една от тях била поразена от ужасна мисъл: "Ами какво ще стане ако един ден умра?". Всички тези шапки, къщи, войни, за какво са ми?

Не след дълго една друга тревичка (поп) се появила и заявила тържествено: "Не се бой, ти няма да умреш, душата ти е вечна, ела тук в моята къща да ти обясна подробно." Минали много години и къщата на тревичката-поп ставала все по-голяма и по-голяма, защото все повече тревички имали нужда от успокоение, че няма да умрат. Отворили училище, където да се учат как да не умират.

 А полето ставало все по-незелено и било разделено на малки и големи квадратчета, триъгълничета, кръгчета. Цветята, които продължили да бъдат просто цветя, обаче започнали да вехнат преждевременно, защото тревиците се размножили прекомерно и изпивали живителните сокове на полето.

Един ден първата Тревичка с шапка починала. Всички тревички били страшно уплашени, че и техния ред ще дойде скоро. Една от тях се провикнала в тълпата: От шапките е! Чудели се какво да правят, докато един ден не се появила буря и ураганен вятър отнесъл всички шапки и разрушил всички къщички. Много от тревичките били изкоренени и отнесени от вятъра, но тези, които нямали шапки имали здрави корени и отстояли на силата на вятъра. 

Минало известно време и малко по малко полето започнало пак да позеленява, докато един ден всичко било толкова зелено, че полето било отново само едно голямо зелено петно ...

... на живота

Умолявам дискутиращите да се придържат към СВАТБАРСКИ тон и да си наденат празничните шапки.

5+ ;)

Николай Николов, на това му викат спам, ама аз няма да го трия щото си имаме бъгче тук, което ги трие анонимните мнения за нас. Така че ако си търсиш трибуна, може да си отвориш блог, безплатно е.

die service seo strategy <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> backlinks checker

improve search engine rank youtube seo <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> backlink building service

Демони, хванете тези бездуховни копелета - те са готови за ада !
Ха-ха-ха...................................................................................
И откъде се пръкна извънземен... че и протестира даже - то материалистично животно отвсякъде, че и безбожно даже ...