Човешката мисъл е защитен механизъм и прави всичко възможно да поддържа своята продължителността и да защитава властта си над личността, която сама е създала. Тя не се интересува от защита на живота около нас. Самата тя не се е родила спонтанно в нас, ами е била внедрена отвън.

Мисълта ни е отделила от единството на живота около нас. Нашият начин на съществуване е почти напълно изолиран от живота на останалите видовете на планетата. Мисълта ни е втълпила, че сме нещо по-различно, че цялата вселена е създадена за нас и че имаме право да се възползваме от това превъзходство над другите и да правим каквото си искаме на тази планета.

Мисълта е агресивна

Човешкия стремеж да разбере природните закони е само с цел за поддържане на непрекъснатостта на мисълта. Всички приказки, че мисълта е алтруистична и че ние се опитваме да открием законите на природата от любопитство, служат само за прикритие. Това, което всъщност ни кара да разберем законите в природата е с цел да се преборим със страха ни от смъртта, но за сметка на всяка друга форма на живот на тази планета.

Оцеляването на една форма на живот за сметка на друга е нормално явление в природата. Но човешкия вид убива други видове, за една идея. Това е нещо абсолютно неестествено. Освен това човек убива себеподобни, също за една идея, което е повече от абсурдно, то просто е лудост.  

Цялата основа на човешката култура и цивилизация е изградена върху идеята да убиваш и да бъдеш убит, от една страна в името на Бога, като символ на Църквата и на всички други религиозни институции, и от друга страна в името на политически идеологии, като символ на държавата.

Човешкият вид се движи прогресивно към своето самоунищожение. Ироничното е, че нашият технологичен, културен и социален прогрес е всъщност двигателят на този процес. Всяко ново изобретение, което би трябвало да подобри живота, придава енерция и ускорява движението ни в посока към пропастта. Стремежът ни към прогрес и търсенето за промяна са родени в резултат на изолация на човешкия вид от природата, от единството на живота. Затова когато определен човек иска да промени себе си, той също има желание целият свят да се промени по неговият модел.

Човек не е стадно животно

Изолацията от единството на живота е причината за превръщането на индивида в стадно и социално животно. Търсейки постоянен контакт и обмен на идеи и знания с другите хора, ние всъщност се опитваме да запълним празнотата създадена вследствие на изолацията ни от другите животински и растителни видове. В резултат на тази нужда да бъдем постоянно с други хора, човечеството е създало цивилизацията и културата и по този начин се е отделило още повече от живота. Желанието да имаме домашни любимци е също един пълнеж на тази празнота и изкуствен заместител на истинския допир със живота.

А сега накъде?

Без способността да мисли човек сигурно вече щеше да е изчезнал като вид и природата (естествения подбор) щеше да е създала нов и по-добър човешки вид. Засега обаче ние отстояваме на природните закони и това е спряло естествената ни еволюция. От десет хиляди години насам, с появата на земеделието, човек е престанал да се развива като животински вид. Фактът, че човешката еволюция е спряла е видим във все по-влошаващото се здравословно състояние на хората. Сега живеем по-дълго, но то е за сметка на качеството на живот.    

Изгледите да се освободим от клопката на мисълта са пренебрежителни, защото тя се е превърнала в единствения способ за оцеляване и се е усъвършенствувала в продължение на хиляди години. 

А на практика всичко, което е необходимо за оцеляването на този жив организъм е вече в него. Тялото ни знае всичко, което му е необходимо още от самото раждане, но не може да се прояви сега. Не случайно сега, човекът е единственото животно, което при раждането си е напълно беззащитен и има нужда от родителите си в продължение на най-малко десет години. 

Изолацията ни е направила инвалиди.

Опааааааа, тук определено съм 100% съгласна. Моята истина е, че дори отричащи писанията ви, в себе си са съгласни с вас. Проблемът е, че не знаем изхода, не знаем как да си помогнем.

Не можем да си помогнем, защото единствения способ за оцеляване, който сега имаме е мисълта.

Тя не позволява на естествената интелигентност на тялото да се прояви. Ако оставите едно куче на улицата, което е гледано цял живот от човека, то рано или късно се присобява и започва само да се грижи за оцеляването си. Когато човек се озове на улицата той единствено може да проси храна или пари от другите хора, за да оцелява. Тоест той пак зависи от другите хора.

Кражбата е много по-естествено нещо от просията.

Разбира се , че можем да си помогнем . Отвъд мисълта , построила Аз-а . Просветлението при източните духовни търсения , както практиките на толтеките и много други . Вярно , необходим е голям завой , но е възможно .
Ето и един нашенец :
http://www.azsamsega.com/

Абсурдно е да се надяваш, че можеш да се освободиш от мисълта, мислейки за това. Колкото повече се опитваш, толкова повече я изостряш и затвърждаваш. Параграф 22. Точно това е клопката, в която сме попаднали.

Ако има някакъв начин, то той ще е бъде само чрез физиологично преобразуване. Затова тук има статия за физиология на индивида и за голямото значение на ендокринните жлези за истинското формиране на човека като индивид. Преобразуването обаче ще е безпричинно. Няма начин да се задействува.

Имало е вече такива хора в историята. Христос е най-вероятно един от тях, но думите му са превърнати в религия. Философията на индивида е полезна само за него самият, тя не може да се възприеме от другите хора, те трябва да открият своята. Може би и самият Христос да е виновен, защото е трябвало просто да си мълчи, а не да обяснява на хората и да ги заблуждава, че има спасение.

Всъщност не може да знаем точно какво се е случило, тъй като християнството е заличило и променило всичко. Може той въобще да не е обещавал спасение и най-вероятно да е било така, след като казва: Те не знаят какво правят (ако го е казал).

Много хубаво го казваш . Само че ти си опрял към невъзможност , аз го виждам обратно - възможно и реално . Има си начини , стъпка по стъпка разхлабваме примката и един ден - хоп , току виж сме се измъкнали . ))
Да , прав си , затъвайки в мисъл и теоритизиране просто си буксуваме .

Сегашните залитания по източни философии, че и даже някои западни (инки, толтеки) е просто процес на преобразуване на старата религия в нова, затова и името new-age. Преоблякал се Илия и пак с тия.

Единственото правилно решение за теб лежи вътре в теб и чака своя ден, но проявата му може да стане случайно и безпричинно. Няма техники или учения, които да ти помогнат. Сам си.

Приемам защо не можем да си помогнем. Но как ще я караме тогава?

Всеки сам трябва да намери какво е най-добре за него/нея, като позволи на вътрешния глас да проговори.