Живеем в смутни и тревожни времена, когато става все по-ясно, че общественият модел не работи. В момента няма страна, която да се похвали с работещ модел. Това е още по-очевидно в страните от Източна Европа, където два привидно протиположни обществени модела се смениха и въпреки това хората не се почувствуха свободни.

Това означава ли, че няма надежда да намерим система, която да работи и да е що годе справедлива за всички? Дали пък наистина обществото е затвор и ние сме обречени да сме вечно роби?

В тази статия ще се опитаме да си отговорим на тези въпроси и да предложим един нов модел на обществена организация.

Всеки човек се ражда неповторим. Всеки човек има неповторими отпечатъци на пръстите, неповторима зеница, неповторима походка и т.н. Поставени в рамките на обществото, обаче хората биват уеднаквени, тяхната индивидуалност малко или много започва да бледнее под натиска на общите норми и представи. Това не позволява на хората да осъществят своите истински възможности и умения, които само те притежават.

Ето един пример. В днешно време парите са всичко. Без пари си никой и дори да имаш някакъв неповторим талант без пари този талант ще остане недоразвит. Или пък дори да имаш пари и талант, който е обаче непопулярен, то той пак ще остане непроявен, защото е ненужен за обществото от комерсиална гледна точка.

Въпреки безспорната неповторимост на човека, той не може да оцелява сам толкова добре колкото, когато е част от обществото, защото е социално животно. Ние се нуждаем от присъствието на други хора около нас не само за физическото ни оцеляването. Хората са ни нужни, за да затвърдят идеята ни за "АЗ". Без другите хора, ние не можем да сме "НИЕ", тъй като имаме нужда от отражение на образа ни в очите на другите.

Защо тогава в продължение на хиляди и хиляди години общественият модел не работи? Защо ако погледнем назад в история, всички цивилизации без изключение рано или късно завършват с провал? Във всяка една от тях обикновеният човек е подтиснат и без възможности за индивидуална изява. Всяка система досега всъщност се стреми да направи хората еднакви и да ги накара да се придържат към един модел наложен им отгоре, който не е в тяхна полза.

Защо системите в природата са много по-стабилни и не се променят толкова често?

Какъв е проблемът?

Проблемът са решенията, които прилагаме. Какво означава това? Решението, което досега сме използвали за изграждане на обществен ред (проблема) е базирано на системата на социална стратификация.

Моделът на социална стратификация предполага йерархична система, в която последната дума в взимането на обществени решения принадлежи на този, който се намира най-отгоре и държи власта. Този модел вече съществува от хилядолетия насам. През различни периоди от историята хората се опитваха да избегнат това класовото разделение под формата на идеологии като комунизъм и директна демокрация, обаче практиката вече показа, че системата е винаги несправедлива спрямо обикновения човек.

Комунизмът например, който бе създаден точно, за да сложи край на класовото разделение, дори в крайна сметка се оказа, че изисква още по-голямо ниво на социален контрол и йерархична централизация от капиталистическото общество.

Трябва да отбележим, че йерархичната структура на обществото не се среща само при хората, тя се наблюдава и в някои други видове животни. Интересното е, че те са видове, които са по-близки до нас от еволюционна гледна точка, което може би обяснява защо инстинктивно избираме този модел.

Каква е другата възможност тогава?

Изследвания показват, че тълпата действа по-глупаво, отколкото всеки един човек по отделно и това е причината, поради която е толкова лесно тя да бъде манипулирана. Това е така, защото човешкото общество сега е базирано на йерархична система. Хората сме свикнали да бъдат водени и да се доверяваме в добрите намерения на лидерите. Лидерите, обаче са хора не по-различни от останалите и като такива най-напред се грижат за задоволяването на собствените си потребности.

Докато ние продължаваме да живеем в йерархична система, обикновенните хора винаги ще бъде лъгани и манипулирани като тълпа. 

Обществото би трябвало постепенно да се преобразува от йерархична в система на кооперация и взаимопомощ, каквато вече се наблюдава при някои животински видове - колониите от мравка, ятата от птица, животинските стада, колониите от бактерии, и ятата от риба.

Тази система се нарича "Интелигентност на рояка (ИР)" - (Swarm Intelligence).

Системата се състои от група от участници, които си взаимодействуват локално един с друг и със средата около тях. Участниците следват много прости правила, и въпреки че няма централизирана контролна структура, която да диктува как трябва да се държат отделните участници, взаимодействието между тях, макар и привидно хаотично, довежда до появата на "интелигентно" глобално поведение, непостижимо за отделните участници.

Концепцията на ИР се използва и сега в моделите за изкуствена интелигентност и в робориката.

Подобно на птиците трябва да се научим да летим заедно като ято, без водач, но въпреки това да сме в състояние да координираме полета си по-добре и по-естествено. 

Този вид интелигентност се наблюдава вече и при хората. Българското кръгово хоро е такава система, където заедно, равноправно и без водач, хората постигат ред, сила и хармония, каквато никой поотделно не би могъл да постигне.

Интелигентността на рояка се проява и в импровизацията в музиката. Всеки музикант (= променлива решение) свири (= генерира) музикална нота (= стойност) за намиране на най-добра музикална хармония (= глобален оптимум) за всички заедно.

Българинът винаги е бил индивидуалист и винаги е ненавиждал върховната власт, дали тя ще е царска, църковна или партийна, ние винаги сме били инстинктивно недоверчиви към нея. Българинът е готов, обаче да помогне и да се кооперира с най-близките хора около него за постигане на своите цели. Затова до съвсем ското хората се събираха на седянки, за да си помагат в земеделската и къщната работа. Комуната е също била един от основните принципи на богомилите. Богомилството премахва и половото неравноправие.

Най-важният въпрос естествено е как можем да преминем към система на коопериране след като сега цялата структура на обществото е базирана на йерархичния модел?

Този модел е на път да достигне своя апогей с усилията на управляващите да наложат една обща йерархична структура върху целия свят. Организацията на Обединените Нации, Европейския Съюз, Световната Банка и Глобалната Икономика са организации, които целят все по-силно централизиране на пирамидалната структура и засилване на класовото разделение.

За съжаление преобразуването на обществото отнема много време и процесите протичащи в момента ще трябва да достигнат своят завършек преди достатъчен брой от хора осъзнаят, че сегашният йерархичен модел не може да продължава.

Това, което ние можем да направим сега е да поставим началото на процеса. Как? Чрез бавно и постепенно излизане от системата - като спрем да използваме банките на върхушката, като не плащаме данъци на централизираната държажа, като не се присъединяваме към войските им и полицейските сили, като не купуваме застраховки и т.н. и най-вече като не се поддаваме на страха, с който ни манипулират като стадо.

Бог високо, цар далеко

Най-важната промяна разбира се е да променим себе си. Трябва да се отървем от разбирането, че всяко общество има нужда от водач и лидер. Идеята за спасението, което винаги очакваме да дойде от вън е заробваща. Вярата, че има господ, който е спаведливият пастир грижещ се за стадото ни е водела за носа от хилядолетия.

Новият човек на 21-ви век разчита предимно и изцяло на себе си и на помощта на хората от заобикалящата го среда. Той си е сам лидер и водач, той си е сам цар и господар, той е винаги готов да помогне и да се жертвува за другите. Той не е враг на йерархичното общество, но и не участвува в структурите му.

В основите на обществото на взаимопощ и самоорганизация лежи алтруизмът. Алтруизмът е добре документирано поведението при животните, който се проявява предимно във взаимоотношения с близките, но също се наблюдава сред широки социални групи, в които едно животно жертва собствените си благополучие в полза на друго животно. Без алтруизъм никоя обществена система не може да постигне дългосрочна стабилност.

Алтруизмът в йерархичната система е безсмислен и пропилян, тъй като саможертвата на хората от долните слоеве винаги отива в полза на тези от върхушката. Саможертвите, които хората са правили в защита на идеята за нация и страна, винаги е била само в полза на управляващите.

В системата на кооперация, саможертвата е в полза на цялото ято, което от своя страна постига резултати за всички, които отделният човек сам не би могъл да постигне. 

Самото човешко тяло функционира по метода на кооперацията. Всяка клетка в човешкият организъм е самостоятелна и представлява един отделен организъм сама по себе си. Клетката преди всичко се интересува от собственото си оцеляване, но също така знае, че за това има нужда от клетките около нея.

В тялото няма клетка, която да е лидер или с по-голема важност от останалите. Мозъчните клетки не са по-важни от клетките на сърцето, защото нито едните, нито другите могат да съществуват сами.

Интелигетността на тялото не произлиза от мозъка, ами от тази съвкупност от интелигетни клетки, които създават една обща интелигентност по-висша от всяка една по отделно.

При положение, че тялото ни не е основано на йерархична структура е естествено обществото да се гради на друг принцип. Човешкото тяло работи на принципа на мускетарите:

Един за всички, всички за един!

Три основни правила за поддържане на интелигентността на рояка:

1. Движете се в същата посока, която вашите съседи се движат
2. Стойте в близост до вашите съседи
3. Избягвайте сблъсъци с вашите съседи

Един пример за самоорганизация са колонии на мравките. Мравката-Кралица не дава преки заповеди и не казва на другите мравки какво да правя. Вместо това, всяка мравка реагира на стимули под формата на химически аромат от ларви, други мравки, натрапници, храна и изграждане на отпадъци, и оставя след себе химическа пътека, която, от своя страна, предоставя стимул за други мравки. Всяка мравка е автономна единица, която реагира в зависимост от своята локален околна среда и генетично кодираните в нея правила.

Въпреки липсата на централизирано вземане на решения, колониите мравки проявяват сложно поведение, и дори са в състояние да демонстрира способност за решаване на геометрични проблеми.

Друго ключово понятие в областта на интелигентността на рояк е стигметрия.

Стигметрията е механизъм на косвена координация между агенти или действия. Принципът е, че следата оставена в околната среда чрез действие, стимулира изпълнението на следващото действие, от същия или друг агент. По този начин, следващите действия се засилват и се наслагват едно върху друго, което води до спонтанно възникване на последователна и добре оформена системна дейност. Стигметрията е форма на самоорганизация. Тя произвежда сложни, привидно интелигентен структури, без необходимостта от каквато и да е планиране, контрол, или дори директна комуникация между агентите. Като такава, тя подкрепя ефективно сътрудничество между изключително прости агенти, които не разполагат с каквато и да е памет, интелигентност или дори познание за един друг.

какво стана със
"Mотото на този блог винаги е било - обратно на село и спасението е индивидуално!"

Ако прочетеш по-внимателно ще се убедиш, че точно за това става дума. Всяка участник в рояка е самостоятелен тоест индивидуален, но всички вкупом предопределят динамиката на рояка, която дава резултати каквито един участник сам не може да постигне.

Селото предоставя идеални условия за тази система тъй като има достатъчно пространство за всеки за да избегнат конфликтите.