Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2012 22:49 - Гибелта на империята, Византийския урок - 3 част
Автор: zelas Категория: Други   
Прочетен: 1964 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 05.01.2012 23:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
От филма: „Гибелта на империята, Византийския урок”. Продукцията е дело на Тихон Шевкунов - игумен на Сретинския манастир. 

image

Друг неразрешим проблем на Византия станали корупцията и олигархията. Борбата с тях се водела постоянно и дълго време била ефективна, самозабравилите се чиновници и финансови спекулатори били подлагани на наказание и заточение, имуществото им изцяло се конфискувало в полза на хазната. Но в края на краищата власта не намерила сила и решимост да пресече това зло. Олигарсите се обзавели с цели армии под вид на слуги и подразделения на охраната и хвърлили държавата в бездните на гражданските войни.

От къде въобще във Византия се взела олигархията и защо тя станала неуправляема?

Византия винаги била строго централизирана бюрократична държава и това не било нейна слабост а напротив историческа сила. Всички опити за срастване на власта с частния интерес винаги се пресичали твърдо и решително. Но в един момент в период на административни и политически реформи, възникнала съблазън да се замени старата неповратлива бюрократична машина с по-ефективна и гъвкава, в която ролята на държавата да бъде ограничена и сведена до формален надзор на закоността.

image

Казано накратко , държавата заради близки цели фактически доброволно се отказала от част от своите стратегически и монополни функции и ги предала в ръцете на тесен кръг от семейства. И тази отхранена от държавата нова аристокрация не се намирала за дълго под контрола на бюрократическия апарат както това било замислено. Противоборството преминавало с променлив успех и завършило с тежка политическа криза от която страната се измъкнала с необратими отстъпки към чужденците. Какво последвало след това вече знаем.

Олигархическото разложение на държавата продължило до превземането на константинопол от турците. Между другото по време на тази последна турска обсада, олигарсите не само не дали нито монета за защита на града но и разхитили оскъдните средства, които все още имало в хазната.

image

Като превзел Константинопол младия султан Мехмед, потресен от богатството на някои граждани и в същото време пълно отсъствие на средства за защита на града извикал при себе си най-богатите граждани и им задал най-простия въпрос. Защо не са дали пари за защита на града от неприятеля. „Ние запазихме тези средства за твое султанско величие” лукаво отвърнали те. Мехмет веднага заповядал да ги предадат на най-жестоко наказание, отрязали им главите, а телата им хвърлили на кучетата. Онези от олигарсите които избягали на запад , надявайки се там да укрият капиталите си били безпощадно ограбени от западните си другари и завършили живота си в нищета.

Огромен проблем за Византийската империя в периода на упадък станала честата смяна на посоката на политиката, това което се нарича отсъствие на стабилност и приемственост на държавната власт. Със смянята на императора не рядко се сменяло кардинално направлението на живота на империята, това до крайност отслабило държавата и жестоко изтормозило народа. Политическата стабилност е едно от главните условия за силна държава. Това бил заветът на великите византийски императори, но този завет бил пренебрегнат. Имало период когато императорите се сменяли на всеки четири години, може ли в тези условия да се говори за подем на страната, за реализация на мащабни държавни проекти изискващи многогодишна последователна работа.

Разбира се Византия имала и силни императори. Такъв бил например Василий. Той приел управлението след тежка криза, страната на практика била приватизирана от олигархията. Василий втори на първо време възтановил строгия вертикал на власта, разгромил сепаратиските движения по покрайнините, потушил бунтовите на метежните губернатори и олигарси, които се готвили да разчленат империята. След това провел чистка в правителството и конфискувал в полза на хазната огромните заграбени суми. Първите мерки на Василий му позволили да доведе доходите в хазната до небивало високи размери.Годишния доход на империята възлизал на 900 тона злато. За сравнение Русия постигнала такива мащаби на държавния бюджет чак в началото на 19 век.Василий значително отслабил могъщите по това време регионални олигарси-магнати. Влиянието и богатството на тези местни владетели често били несравнено по големи от влиянието на официалния управник. Веднъж по време на военен поход малоазийския магнат Евстати Малеин демостративно поканил за отдих в своето имение, цялата войска на Василий втори начело с него самия и без усилия издържал тази огромна армия, докато бойците не отдъхнали и невъстановили силите си. Този олигарх не на шега се надявал да повлияе на съдбата на държавата. Той започнал интрига, издигнал свой марионетен кандидат за висшата власт, но заплатил за това. Конфискували му цялото му огромно имущество, а самият него изпратили в един от най-отдалечените затвори на империята.


Друг метежен магнат Варда Склир, след като метежът бил потушен в доверителна беседа сам посъветвал императора Василий втори да притиска магнатите с данъци с различни поръчения и главно държавни служби за да не им остава време излишно да богатеят и да стават по силни. Възтановявайки вертикала на властта в страната Василий оставил на своя приемник своя стабилизационен фонд толкова голям, че по думите на историка Михаил Псел за него се наложило да изкопаят нови лаберинти в подземното хазнохранилище. Този държавен резерв бил предназначен на първо време за провеждане на военни реформи и организация на боеспособната професионална армия. Но наследниците на Василий изхарчили и разхитили натрупаното и полученото на готово. Въобще Византия нямала късмет с приемниците. Когато опирало до приемник Византийците се оказали най-добрите специалисти в света. При тях отсъствал принципа за наследяване на трона. Желаейки да обезпечат предаването на власта на своя наследник, императора обикновенно си избирал един или двама приемници и активно ги привличали към държавните дела. Възлагали им високи и отговорни длъжности в правителството и се грижели за тях.Съществувала такава система когато в страната имало и император и младши императори-приемници. Всичко това било много разумно, но както и да изпитвали тази система в края на краищата станало ясно. С приемниците всичко е съвсем просто- или ще провърви или не. На Василий втори не му провървяло. Зает с държавни дела той така и неможал да подготви достоен приемник и в края на краищата на престола се възкачил родния му брат Константин 8-ми. Новия император се почувствал могъщ и свободен с несметно богатство и се предал не на дела а на възторжени мечти за дела и блянове за слава, която трябвала да затъмни славата на брат му. Резултата се оказал плачевен: Под егидата на профироносния мечтател развратения управляващ елит бързо загубил внушените от Василий втори послушания и дисциплина и с нова сила се хвърлил в борбата за власт. Въпреки, че олигарсите постигнали своето, то не им било дадено даром: Ако Василий втори наказвал непокорните с конфискация или в краен случай с обичайното в средните векове ослепяване, то неговия приемник-истеричният костантин 8-ми, в порив на гняв склопил половината от тогавашния византийски чиновнически елит. Освен това с екстравагантността на своите постъпки той затъмнил даже един от безпътите императори в периода на упадък с прозвище „пияницата” и подобно на него във вид на малоумен устроил зрелище за тълпата на градския амфитеатър три пъти по-голям от този римски Колизеум.

Следващия приемник също не оправдал надеждите. Вертикала на централната власт започнала да се руши. И това при ново противопоставяне на клановете и елита и постоянните преразпределения на собствеността довело до закономерен и неизбежен край. След 50 години империята се оказала на ръба на гибелта. Всъщност огромния стабилизационен фонд в ръцете на бездарни управници също не принесъл полза, а беда: Получените без труд пари започнали да работят срещу държавата. Те развратили и разложили обществото. Византийския историк Михаил Псел с мъка говори, че именно от неразумното използване и по скоро от разграбването на парите натрупани от Василий заболяла империята. Започнало да се раздува тялото на държавния апарат. Едни поданици преяждали със средства , други с чинове и власт и живота им станал нездрав и пагубен.


И така въпросът за приемствеността на власта се оказал за империята въпрос на живот и смърт: ако бъде съхранена приемствеността и стабилността на развитието за държавата ще има бъдеще, ако ли не чака я гибел. Но народът често не разбирал това и искал нови и нови промени. От подобни настроения се възползвали различни авантюристи и ловки олигарси. Обикновенно те се окривали зад граница и от там подклаждали интриги с цел свалянето от власт на неугодния за тях император, с обеспечаването във власта със своето протеже и нови предразпределения на собствеността.




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. oranjevia - Филма с руския поп го гледах и аз. ...
06.01.2012 00:34
Филма с руския поп го гледах и аз.Въпреки някои неточности по детайлите преподобния отец руски вади правилни изводи за съвремието с оглед на употреба в руската имперска доктрина.Напоследък нещо се наблюдаваусилено вглеждане в края на империите.Защо ли?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zelas
Категория: Други
Прочетен: 3620729
Постинги: 820
Коментари: 7391
Гласове: 4940
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930