Човекът по природа е егоист и той ще си остане егоист, докато смята себеотрицанието за добродетел.

Тука малко се изсили. Себеотрицанието е добродетел и тя е много трудна. Смелостта не е безразсъдство, а да направиш нещо, въпреки, че те е страх. Страхът е инстинкт, а смелостта е воля и мъжество. Подобно е положението със себеотрицанието, защото то е разновидност но смелостта.

Точно фактът, че себеотрицанието е трудно показва, че то не ни е привично и просто плод на мисълта (обществените нагласи).

Смелостта зависи от степента на самозаблуда в идеята, заради която се жертваме. Няма нищо естествено в смелостта.

Ботев доста стихове е трябвало да изпише преди да събере кураж (самозаблуда) да се жертвува за народа си.

Това е някаква крайна философия. Казвал съм ти го и преди.

Всяка чужда философия е крайна.

Себеотрицанието като понятие го прилагам само за постигане на свои си лични интереси.

В името на дълг към деца, към родител, съпруг, съпруга, човек престава да мисли за себе си.

Като изгубиш ума си от любов, ще разбереш какво е себеотрицание. Само това лекува егоцентриците-философи - пожелавам ти го!

Обичай ближния си!

Кой го е казал това?

Нямате ли страх от Бога.

Или сте камунисти. Те това проповядват: Пролетарий от вси страни ...