Когато всичко се провали, издърпваме последния коз от тестето -  любовта. Казваме: Аз обичам страната си, обичам кучето си, обичам жена си и т.н. Ти обичаш твоята страна, аз обичам моята страна и хоп резултатът е ... война.

"Обичай ближния си както себе си" - колко милиони хора са били убити в името на този призив? Повече от всички последни войни, взети заедно. Как може да обичаш ближния си както себе си? Това просто не е възможно.

Какво огромно количество енергия се изразходва да направим личните си връзки любовни! Отношенията ни един към друг са една постоянна битка, ескалиращи рано или късно във война. Това което правим е да се подготвяме през цялото време за война с надеждата, че един ден ще има мир, вечен мир. В края на краищата ние сме уморени от тази дълга битка, и се премиряваме с каквато и да е връзка. И естествено продължаваме да се надяваме, че един ден тя ще бъде стане любовна.

Но тя никога не може да бъде любовна, защото любовта предполага разделение. АЗ обичам ТЕБ, ТИ не МЕ обичаш. Как може да има любов и разделение? Докато съществува това разделение, ще има и разделение вътре във вас и любовта ще е само една илюзия.

Как те разбирам само!

Почти всички връзки са егоистични: аз ти давам това а ти ми даи това. Ако не ми го дадеш-воина и раздяла.
Любовта не изисква.
Тя просто е там и възбужда приятни усещания.
Ако понякога дистанцията е прекалено голяма, то тогава може би страха от евентуална война и раздяла е също толкова голям

Ако понякога дистанцията е прекалено голяма, то не липсата на любов е причината а страха от евентуална война и раздяла.

Обичам себе си и искам най-доброто !
Това е първата крачка към любовта, а пътят е безкраен.
Любовта е разбиране, приемане и блаженство.
Първият акт на блаженството е отдаването на любовния трепет. Има ли някой, който не е докоснат до него ? Вторият акт е отдаването - майчинството и бащинството и третият акт е блаженството, разбирането, че всичко си е на мястото, отдал си от себе си нужното и си получил заслуженото. Това е на лично ниво, в космически план нещата са подобни, но са измерими с плюс и минус, енергия и материя, събиране и разделяне, усвояване и усъвършенстване. Тук думите са други, не се нарича любов, а хармония, градеж, дисхармония и разпад.
Любовта е огън пояждащ, а който обича иска да поглъща - първа фаза на осъзнаването. Когато достигне препълване, започва да отдава, защото ще се пръсне, това също наричат любов, а то си е просто освобождаване.
Любовта е процес на опознаване, както на самия субект, така и на обективната реалност. Тъй като тя е продукт на двуполюсния модел паралелно върви с омразата. Любов и омраза - привличане и отблъскване - просто космически закони на енергията. Осъзнаването ни дава многоизмерноста на нейната функция.
Когато преминем стадия на любовта, ще дойде мъдростта, която ще ни разкрие истината.
Няма нищо по-хубаво от това да се самоизследваш, да изучаваш, да обичаш или мразиш, да следваш пътя и да вървиш по него.
Благодаря за темата, която провокира размисъл.

Това, че се обичаш е инстинкт помогнал ти да оцелееш естествения подбор. Това не е любов. Ти си просто егоист, както всички останали твари развили се през процесите на еволюцията.

Майчинството/бащинството нямат нищо общо с любовта, те са просто физиологични инстинкти. Дишането е физиологичен инстинкт, който няма нищо общо с любовта също.

Фактите, че любовта и омразата вървят заедно и че любовта е нетрайна, показва, любовта е просто една идея, илюзия.

Т. нар. самоизследване е също една голяма заблуда. Не може да се самоизследваш с мисли, защото всички мисли в главата ти са чужди. Ти нямаш оригинална мисъл, тя не съществува. Всичко което знаем е дошло от вън.

Това естествено е много трудно да се признае, тъй като човек цял живот се самозаблуждава, че е индивид. Да ти си индивид, но непроявен. Верижната мисъл подтиска индивида да се прояви. Ти не можеш да победиш вирижната мисъл с друга мисъл. Абсурдно е.

Съпругът ми почина от рак.Боледува повече от година.Претърпя 4 операции.Последният месец болките му бяха ужасни.
Не го изоставих нито ден.Спях по подовете в болниците.Давах рушвети,за да съм с него.Плащах луди пари с надеждата да го спася.Докато него го болеше тялото,на мен ми крещеше мълком душата.....
И това ли ще наречеш егоизъм..!?
Ако го сториш ,те съжалявам.
Аз живях 33 години с мъж,който обичах до пълно себеотрицание!

Добре си направила, че не си го изоставила,
хората трябва да си помагат ... доколкото това не се превърне в безкрайно себеотрицание.

Но потребността ти от него е била също егоистична.
ТИ си имала нужда от него.
Загубата му е отворила дупка в ТЕБ.

Загубата на близък човек е неприятна, но ако сложим ръка на сърцето
и си признаем, ние имаме нужда от тях за задоволяване на НАШИТЕ потребности.

За какви раздели говориш ,че момиче?Ако се събирате,за да се разделяте....ами все ке сте самотни и нещастни.Слагаш ли на кантар,както ти в случая,ще си умреш стара мома или "самотна майка".Ако не се смириш пред Любовта,никога няма да я имаш.Само ще мериш на везните - кой,колко дал и кой,какво взел!
Това е нещастие в цялата му пълнота - да превърнеш любовта в бакалница.
Не я заслужавате!

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава
за духовните дарби и за тяхната пълнота в Църквата

Зелас, обясни зашо след като всичко е егоизъм, избираме и искаме да бъдем точнос определен човек, дори някой който не ни обича, и отблъскавме този, който ни обича.

Избираш да бъдеш с определен човек, за да си предадеш гените успешно.
Привличането е винаги на физиологична основа.
Ако се привличаш от някого защото е умен и остроумен
то пак е защото преценяваш, че този човек ще се справи по-добре с предизвикателствата на живота.
В случаите, когато отблъскваме някого то е, защото ако той/тя са твърде настоятелни
това може да е сигнал, че са били отблъснати от други и гените им не са добри.

Както виждаш истинските подбудите са винаги егоистични.
Но хората се заблуждават, че има нещо повече,
за да задоволят илюзията си, че има нещо по-специално в този живот
от това, което виждаме пред себе си.

не не винаги е така, случва се да избираме понякога някой дори болен, с дефекти, без пукната пара в джоба, но с един особен чар, който е всичко и привлича до полуда. има, има усещания, които са повече от инстинкт за успешно размножаване.

Искаш само да го виждаш и чуваш, не искаш нищо от него(защото няма какво друго да ти даде)...и си доволен, усмихнат всеки ден, само ако го видиш или чуеш 8-). това хората сме го нарекли влюбване.

но ако всичко беше както ти казваш, то колко човека щяха да се рамножават, след като мнозинството от хора не разполагат нито със силни и качесвени гени, нито ресурси, също така необходими.
Не, не се заблуждаваме, то просто се случва. Би било много лесно ако можеше да се заблудим по някой, само защото той е добър за нашетото поколение. Мислим за тук и сега не какво ще остане от нас утре, искаме сега да ни е хубаво. И правим гешки, губим, но се отдаваме на прекрасното усещане.

haha, chovek zapochva da otricha neshto, kogato si e patil ot nego, no tova che si se oparil ne ti dava pravo da go otrichash ;)

Любовта не ни се дава, защото няма да можем да издържим на нейните вибрации и ще се стопим . Казвам го от собствен опит - тя съществува, но ние не сме готови още за нея ! Пожелавам на Зелас да я намери, може пък да издържи...аз не успях !

Мисловна грешка. Има едно нещо, което само аз знам.
Самоизследването е заблуда, но самонаблюдението не е.
Човешките битки и войни нямат общо с любовта, а с наследения от естествения подбор стремеж към растеж.

Всеки опит да се омърси любовта е от полза единствено на Системата, чиято основа за съществуване е лишеният от градивна чувственост човекодобитък.