Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2012 20:46 - Поздрави от един келтски братовчед
Автор: zelas Категория: Други   
Прочетен: 1809 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.09.2012 20:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Годината е 1968, годината на убийството на Мартин Лутер Кинг и Боби Кенеди, годината на студентските протести в Париж. Годината на Бийтълс. Това е и времето когато много младежи загубили вяра в социалната система на Запад, поемат дългия път към Индия, пътя към себе си.

Един млад келт, Анди Ървайн (Andy Irvine) , роден и израснал в Лондон, също поема пътя на Изток, но намира това, за което е тръгнал някъде по средата на пътешествието си - в България.

image



"Бях малко нервен преди да замина" - признава си Анди - "Нямах идея какво да очаквам. Дори не знаех дали ще ми разрешат да пътувам на авто-стоп в България. Когато стигнах до граничния пункт, за мое щастие офицерите се оказаха симпатяги. Аз им изсвирих няколко келтски парчета на мандолината и като ме чуха, те се опитаха да намерят традиционна българска музика по радиото, но това което успяха да намерят беше само някакъв ужасно лигав певец, името му ... Емил Димитров."

"И до днес не мога да разбера, защо това име ми се запечата в паметта."

Тук Анди прекарва единасет месеца кръстосвайки България на длъш и на шир, дори отскача до Румъния и Гърция. Два пъти бива арестуван като уличен музикант взет за просяк, но в крайна сметка никой не го насича на парчета и прави на кожа за ботуши, както пропагандата в Лондон му внушавала. Напротив той се влюбва в хората и най-вече в музиката им.

"Един ден, един камион ни взе на стоп, пусна радиото - страхотна музика прозвуча и си помислих "Господи това е невероятно!" Така че всеки път, когато бях в някой град, отивах в местния музикален магазин и си купувах плочи с музика. Влюбих се в музиката, но не я разбирах напълно. Едва като се върнах в Лондон и слушах плочите си казах: Аха, разбирам какво правите. И така бях запленен за цял живот."

Толкова се запленил от музиката ни, че се заклел един ден да направи албум с българска музика. 

През 1992, тази "закана" бива изпълена и албумът се казва естествено "Източен Вятър" (Eastwind). Към проекта биват привлечени Бил Уилан (Bill Whelan) като продуцент и аранжьор, Мартин О’Конър (Mairtin O’Connor) на пулт, Джон Шиан (John Sheehan) от групата "Дъблинчаните" (The Dubliners) на цигулка и Рита Коноли (Rita Connolly), вокал, Тони Молой (Tony Molloy) на бас и легендарните Майкъл О’Сулийбейн (Michael O’Suilleabhain), Пол Моран (Paul Moran), Карл Герати (Carl Geraghty), Кен Едж (Ken Edge), Ноел Екълс (Noel Eccles) и за автентичност българския инструменталист Никола Паров и унгарската певица Марта Себесиен (Marta Sebestyen) от Мизикас (Muzsikas).

image

"Много бих искал да се върна в България" - споделя Анди - "ОК, знам, че на българите винаги им е било трудно, но сега им е трудно заради т.нар. демокрация и капитализъм. Не съм сигурен какво точно им донесе промяната. Когато бях там през 60те, всяка вечер по телевизията имаше 15 минути традиционна българска, сигурен съм, че сега не е така. Промяната към капитализъм води до слободия и си представям, че младите хора си падат по западна рок музика и по идеята за Америка и Запада. Така, че за съжаление ми се струва, че България днес е последното място на земята, където "Източен Вятър" ще стане известен албум."









Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zelas
Категория: Други
Прочетен: 5784820
Постинги: 820
Коментари: 7388
Гласове: 4981
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031