Хоро "Александрийка"

Дико Илиев написва това хоро буквално часове след погребението на единствената си по това време дъщеря - Александрийка. Въпреки това е изумително как музиката прелива в звуци на оптимизъм, радост и настроение. Сълзи капят върху белият лист и се изпаряват като музикални ноти.

Дико Илиев - човекът преживял две войни, смъртта на собствено дете и все пак намирал сила да твори музика изпълнена със Светлина и да остане верен на самобитното народно творчество.

Когато се чествуваше 250 г. за Моцарт имаше годишнина и на Дико Илиев. Много се говореше за гениалността на Моцарт, която е безспорна, а за Дико Илиев съвсем малко. Аз лично съм далеч от музикалните среди и не знаех, че "Дунавско", "Добруджанско", "Самоковско" и др. хора са на Дико Илиев. Приемах ги като народни. Когато разбрах, че са на Дико Илиев и прочетох биографията му, разбрах, че той е не по-малко гениален от Моцарт,въпреки, че е известен само в България, а дори дълго време не са го приемали след 9-ти септември '44 г. в "Съюза на българските композитори".Това което чух и прочетох, затвърдява убеждението ми. Мисля, че Дико Илиев заслужава много повече като почит и признателност. Бог да го прости, и дано повече ценим хората като него...

S67IYf <a href="http://upzcpesniljp.com/">upzcpesniljp</a>, [url=http://izsobrrdilda.com/]izsobrrdilda[/url], [link=http://gsclviamujcp.com/]gsclviamujcp[/link], http://jmkbhlmjcfoa.com/