Няма други человеци на таз земя да са равни по песни и танци на българите. Просто няма.

Как може в хорото българите да показват такава задръжност, организираност и сплотеност, а в живота да се получава точно обратното? Къде изчезна магията?

,но това е красиво отвсякъде

Вярно е, гоним парите, материалното.

Хорото е празник. На празник никой не иска да е сам.

Сам не можеш да празнуваш.

Да работиш - можеш.

Да се преструваш - можеш.

Да крадеш - можеш.

Но да празнуваш сам - някак не се получава. Мамка му.

Сам да играеш - може. Но тези отстрани ще мислят, че си пиян. И ти се присмиват.

В хорото придобиваш сила и даваш своята сила, енергия.

Тебе те гледат, нищо, че си в редицата. Ама все ти се струва, че ти си най-личния! Най-големия убавец.

А като свърши хорото, започват гайлетата, проблемите, бачкането.
Запретваш ръкави, псуваш старите волове и кривата нива.

Затова сме индивидуалисти. Вън от хорото. Наспроти мене.

А бе, Санде, аз викам, че всичко идва от начина на живот.
Тези хора са се играли на село, сега сме у градо.
Не става.

У градо нема оро.

Орото е проста работа. Селска. За ора - селяни.

А у градо са учени. От учен нагоре.

Не иде некако да се хванат и да му друснат едно хорце.

Не иде. Орото е проста работа, за прости хора.