За далечното минало на Мадан знаем твърде малко, но ако съдим по следите от старото рударство, виждаме, че едни от първите обитатели тук са били траките. Предполага се, че древното име на Мадан е Крушево, а местните жители го наричат Село. Названието “Мадан” е от по-късен период и е свързано с рудодобива. Днешният град тръгва от античността. Рударство тук е имало от незапомнени времена. Най-старите руднични галерии, открити в сегашните разработки на рудник “Сполука” в града и в други околни рудници ни отнасят към дълбока древност, когато рудата се изземвала по съвсем примитивен начин. В такива рудници, в близкото селище Бориева са намерени маронейски монети от ІІ – І в.пр.н.е., по които можем да определим тяхната относителна старинност, както и тасоски монети от IV-III век преди Христа в същия рудник. Всичко това свидетелства, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките. Пак по останките от старото рударство съдим, че рударската дейност тук е била развита през всички епохи, с незначителни прекъсвания, най-вече през турското робство, макар че с идването си по тези земи турците първоначално са дали силен тласък на рудодобива. Предполага се, че от това време идва и самото име Мадан, което е от арабско-турската дума maden, означаващо “минерал, руда, рудник”, запазено в по старите карти като Мадан кьой – “Рудно село”. Думата “мадан” има и друго значение. То е и наименование на малка пещ за топене на метали – топилня. Нейният произход е скандинавски, като и сега се използва в някои северни държави (Швеция). Може би е наследена и заимствана от турците дума, тъй като по-късно след траките, около 1300-ната година тук се заселват саксонски рудари владеещи до съвършенство тази професия.

Днешния град тръгва от античността. Намерените монети от четвърти-трети в.пр.Хр. в рудник Бориева, свидетелстват, че тук е имало живот и е добивана руда още през епохата на траките. По-късно, когато ромеите завладяват  Родопа, докарват египетски роби, за да разширят производството на олово. През второто българско царство продължава строителството на мини, a oколо 1300-та години тук се заселват саксонските рудари. Археологическите, топонимичните и други веществени материали, открити в района, свидетелстват за развитието на рудодобива през вековете.

Преданията разказват, че Мадан преживява своя разцвет преди 300-400 години. Той е голям търговски център, в селището има 150 чарка, работилници и металолеярни, в които се произвеждат сечива, съдове, клинци, мелници за кафе, оръжие. За двигателна сила била използвана водната енергия посредством витла. Маданските търговци са посрещани с почит в Солун, Гюморджина, Истанбул и по цялата Османска империя, а оръжието купували и българските въстаници. До Освобождението от Турско иго селцето било пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.

Тогава селището получава своето име от маданджиите привилегирована категория работници, която се занимава с минен труд. Те владеели целия цикъл – от рудодобива до производството на метала. Следи от онова време са открити в сегашните мадански квартали Шаренка, Бориева, Страшимир, Върба, Шадийца.

За по-далечното минало не се разполага с много данни, но се правят предположения, че Мадан е съществувал от старо време, а може би и в древността. Това предположение би могло да се възприеме като се има предвид удобното географско положение и особено следите от старото рударство в самия град и в околността, които говорят за интензивна рударска дейност в миналото.

Повече данни за миналото на Маданския край разкриват следите от старите изоставени рудници. Исторически източници сочат, че добивът на оловна руда датира от ІV-V век пр.н.е. Още по времето на Римското владичество за работници-рудари са били довеждани роби от Египет.

Експлоатацията на оловните находища продължава и по време на Втората българска държава /1186-1396 г./ В старите руднични галерии са открити рударски принадлежности от средновековния рудодобив. Съвсем тесни галерии от твърде старинен тип, където човек едва може да се провре пълзешком са открити в рудник “Сполука”, в горната част на града. При това трябва да се вземат под внимание и намерените в рудник “Бориева” тасоски монети от ІІІ век пр.н.е. За времето преди турското нашествие или поне преди помохамеданчването говорят и множество следи, останали от християнството в този край.

През епохата на турския феодализъм, селището е не само рударско, но и търговско и занаятчийско средище на околните махали. Търговията е в ръцете на няколко занаятчии-търговци, които поддържат икономически връзки със Солун, Ксанти, Гюмюрджина и други. Населението отглежда много кози и овце. От местна и от купувана в Беломорието вълна, както и от козина, са тъкани текстилни изделия, кеневирени  чували и други, които са продавани в Драма, Кавала и Солун. Масовото закупуване на вълна, получавана след стрижбата на овцете е в ръцете на търговци, събирачи и откупвачи на вълна, обаче самата обработка на вълната: пране, предене на хурки, тъкане на станове и боядисване се извършва предимно от жените, където е раздавана за целта от търговците на аби – “абаджии”. Влаченето на вълната става на домашен дарак.

Към 1850 г. Мадан има 400 къщи като 60 са в пазарното средище, а останалите в околните мадански махали. Горите са изсичани и изгаряни, за да отворят места за селища и ниви. Нивите са на доста голяма надморска височина и са засявани с ръж, ечемик и царевица. И сега има ниви над 1500 м н.в. Нивите в Мадан, поради чакълестите си почви трябва да се торят всяка година, в противен случай те не дават плод. За целта използвали тор от овцете и добитъка.

Точно в средата на града, от ъгъла  където се сливат Малка и Голяма река, изведнъж се издига бърдо, което и до сега се нарича от местното население Св.Сряда. В неговото подножие била старата джамия на селището, разрушена през 1960 г. по градоустройствени причини (може да се прочете и по политически причини, бел.моя). На изток от града пък е хълмът Костадин, за когото преданието разказва, че в миналото там е имало манастир.

Авторът на няколко бележки в летописната книга на училището, първият учител от 1929 г. Александър Минчев, позовавайки се на преданието и на следите от старо рударство, пише че преди 300 (сегашни около 380, бел.моя) години селото било много голямо. Махалите около него били образувани от пръсналите се от хълмовете маданци, търсещи спасение от нападенията на Мехмед Синап.

В края на осемнадесети и началото на деветнадесети век Мадан е обхванат от чума. Епидемията принуждава хората да бягат и се изселват в 25 махали около Мадан, друга част напуска Мадан завинаги. Вероятно по същото време тук е станало и помохамеданчването.

През турското робство пасищното овцевъдство е масово практикувано от населението на Мадан, като през зимата стадата слизат в низините край Беломорието, където се използват зимните пасища, а лятно време –летните пасища от Родопите.

В България не е познат друг район, където турското влияние в топонимията да е толкова малко, а религиозното - толкова силно. Турско население не се среща нито като компактна маса, нито по единично. За отбелязване е, че дори по-значителните географски обекти носят български имена – Бучовица, Петровица, Ветерница, а по-незначителните са изключително български.

Населението в Мадан е българско с мохамеданско вероизповедание. В Мадан и днес живеят група хора наричани от останалото местно население “агупти” – “цигани ковачи”. Тези “агупти” свързват произхода си с египтяните. Според тях те били доведени тук от римляните като роби за обработване на рудата. Всички те обаче днес говорят български език и от останалото местно население се различават само по някои антропологични черти.

На 20 януари 1878 г. градът се освобождава от турското робство (пардон, “османското присъствие”, бел.моя), но според Берлинският конгрес отново остава под робство и 34 години по-късно, след Балканската война – 1912 година и букурещкия мирен договор, града се връща в пределите на България.

През петдесетте години на двадесети век съветски геолози поставят началото на нов етап в експлоатацията на олово-цинковите залежи. Шестте рудоуправелния от “Горубсо” образуват шест нови града /Мадан, Рудозем, Златоград, Маджарово, Лъки и Кърджали/, всеки рудник – по едно миньорско селце.

Кръстопътното положение на Мадан, подземните богатства, горите наоколо, близостта му до Бяло море  са привличали завоеватели. Всички са оставяли своя отпечатък върху историята на този край. Най-многобройни и трайни са следите от Българската култура. И днес има останки от древни храмове – Бучовския манастир, параклисите “Свети Костадин” и “Света Сряда”. Това не пречи да съжителстват  в мир християнството и исляма.

Природни  феномени

Природно-релефното разнообразие на територията на общината не е значително, но пък е достатъчно за да бъде обект на туризъм.

В релефното разнообразие на общината са включени  природните  феномени – ждрело, скални образувания, долини, пещери, открити ерозионни форми – дерета.

В с.Ляска се наблюдава скалното образувание “Конската глава”. Между Мадан и Рудозем е старата крепост в скален масив “Кичикая”. При с.Средногорци – Малко ждрело, водопад – “Мечи дол”. Между Мадан и Рудозем – скалния комплекс “Гъбата”.

Алпийски скат “Бабата при с.Шаренка – пещера в мраморен масив “Пещера Шаренка”. В с.Мъглища – пещера “Дупка” в мрамори и карст.

Отново между гр.Мадан и Рудозем – Скално образувание – алпийски обект “Рим папа”. Най-високият панорамен връх в гр. Мадан, кв.Батанци, е “Бучовица”. И панорамният вр.“Илинден” – с. Върба.

Всички тези природни и релефни разнообразия имат готовност за туристически достъп освен “Конската глава” при с.Ляска, при която достъпът до нея тепърва ще се изгражда. Имат усвоимост за туристически цели.

Културни, археологически и архитектурни забележителности.

Първите сведения за културната история на община Мадан датират от древността. Край местността “Бучовица” - открити руини са на манастир от 16 век – манастирът “Св. Никола”.

В местността Петровица са открити руини на тракийско селище.

Между гр.Мадан и гр.Рудозем в местността “Кичика” е открита прабългарска крепост.

Около местността “Илинден” с. Върба са намерени  останки от Тракийско светилище.

Пещера населявана през Мадленската епоха и през Средновековието е открита около с. Шаренка.

Също около кв. Шаренка и гр. Мадан се намират руините на параклиса “Св.Сряда”.

Между гр. Мадан и кв. Крушев дол е открито средновековно селище, а в с. Бориново – средновековен пазар за коне – “Тържището”.

Мжеду гр.Мадан и кв.Батанци – Руини на параклис – “Балица”.

В местността  “Архангел” – древноперсийски гробища.

Два паметни моста “Римски мостове” гр. Мадан, кв.Батанци и с.Ловци.

В местността “Бучовица” – открити руини на древен строеж – “Крепостна кула”.

Всеизвестно е, че Мадан е рудодобивен район още от древността. Открити са два тракийски рудника. Единият в с.Шаренка – стара галерия – 50 метра и в с.Върба – стара галерия – 12 метра.

Изброените по-горе туристически и исторически обекти са в готовност за туристически достъп  и  усвои мост за туристически цели.

Откриха 3 скални тракийски светилища край Мадан

 (11 януари 2008, econ.bg)    

Три уникални скални тракийски светилища са открити при археологически разкопки в района на град Мадан, съобщи за радио "Фокус" – Смолян ръководителят на екипа, археологът Никола Дамянов. Светилищата се намират в махалите "Шаренка" и „Върба” и са наречени „Бабата”, „Гъбата” и ”Римпапас”. Това са скални крипти, които наподобяват човешки фигури и гъба, откъдето идват имената им. „Римпапа” е най-голямо от всички и представлява голяма скала. На върха и на трите светилища специалистите са открили десетки скални ями, свързани по между си с улей и каналчета. Според Дамянов те датират от преди 2500 г. пр. Хр. Открита е и много разтрошена скална керамика.

Светилищата са в близост до три пещери, които също са уникални за археолозите. Те са установили, че в трите пещери е извършван рудодобив.