Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 13:31 - Краят на комунизма беляза и края на демокрацията
Автор: zelas Категория: Други   
Прочетен: 5782 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 15.03.2013 16:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Често си задавам въпросът: Защо не вървят нещата в България? Толкова ли сме неспособни да живеем по-добре и по-човешки? Как така се получава, че нещата вървят от зле на по-зле. Самите ние ли сме виновни или има външни влияния?

Отговорът ми се въртеше в главата, но изглеждаше като разпиляни части от пъзел. Голямата картина не ми се беше изяснила, парчетата от пъзела стояха разпиляни на пода.

Съвсем случайно, както винаги става, попаднах на едно интервю с руския писател Александър Зиновиев. Още от първите редове ми стана ясно, че съм попаднал на нещо много ценно. Изчетох го на един дъх и днес го публикувам тук в блога.

Това интервю ще ви обърне представите за света с главата надолу или както беше в моя случай ще нареди разпиления пъзел в главата ви.

Искам обаче да ви предупредя, че прочитането му няма да ви направи по-оптимистични за бъдещето на българския народ, за вашето лично бъдеще или за бъдещето на вашето семейство. Напротив, животът ни за в бъдеще ще става все по-труден и труден, защото чудовището пред което сме изправени е огромно и непознато до сега в човешката история.

Както винаги съм казвал – Спасението е на село – и за съжаление, спасението е индивидуално. Мислете за себе си и за семейството си. Помагайте на съседите си, бъдете добри един към друг. Това е всичко, което може да направите.

Оцеляването ви за в бъдеще ще зависи най-вече от способността ви да произвеждате сами храната си и от умеението ви да се справяте с болестите сами.

Желая ви спокойствие, спокойствие и силна храна. А сега и интервюто.
-----------------

Александър Зиновиев:

"ЗАПАДЪТ СТАНА ТОТАЛИТАРЕН"

С какви чувства се завръщате в Русия след толкова дълго изгнание?

С чувството, че съм оставил една уважавана, могъща, дори вдъхваща страх сила, а се завръщам в победена и разорена страна. За разлика от някои други аз никога нямаше да напусна СССР, ако можех да избирам. За мен изгнанието беше истинско наказание. 

Но нали на Запад ви посрещнаха с отворени обятия?

Вярно е... Но въпреки че ме приеха като победител и въпреки световния успех на книгите ми винаги съм се чувствал чужденец на Запад.

 

След краха на комунизма западната система стана за вас основен обект на изследване и критика. Защо?

Защото онова, което бях предвидил, се случи­ крахът на комунизма се превърна в крах на Русия. Русия и комунизмът се бяха слели в едно.

 

Тоест борбата срещу комунизма е прикривала желание да се отстрани Русия?

Именно. Руската катастрофа беше желана и програмирана на Запад. Казвам го, защото в един момент от живота ми бях сред посветените. Чел съм документи, участвал съм в изследвания, които ­ под предлог че се борят срещу една идеология ­ подготвяха смъртта на Русия. И това ми стана толкова непоносимо, че вече не мога да живея в лагера на онези, които унищожават страната и народа ми. За мен Западът не е нещо просто чуждо, за мен той е вражеска сила.

 

Да не сте станали патриот?

Патриотизмът не ми е присъщ. Възпитан съм в интернационализъм, който продължавам да изповядвам. Всъщност не мога да кажа, дали обичам или не Русия и руснаците. Но принадлежа на тази страна. Бедата, в която е изпаднал моят народ, е такава, че не мога да продължа да я съзерцавам отдалеч. Бруталната глобализация изкарва на бял свят неприемливи неща.

 

Но дисидентите говореха така, сякаш демокрацията е тяхната родина, а правата на човека ­ техният народ. Сега, когато този начин на мислене преобладава на Запад, вие като че ли го отричате. Не изпадате ли в противоречие?

По време на студената война демокрацията беше оръжие, насочено срещу комунистическия тоталитаризъм, само че тогава демокрацията съществуваше. Днес виждаме, че епохата на студената война бележи връх в историята на Запада. Нечувано благоденствие, истински свободи, изключителен социален прогрес, огромни научни и технически постижения ­ всичко това го имаше там! Но Западът неусетно се измени. Започнатата тогава плаха интеграция на развитите страни беше предвестник на по-сетнешната глобализация на икономиката и глобализация на властта. Интеграцията може да бъде положителна, ако например съответства на законното желание на равнопоставени нации да се съюзят. Но днешната интеграция от самото начало беше замислена като вертикална структура, управлявана от наднационална власт. Западът не можеше да премине към глобализация без победата на руската контрареволюция.

 

Значи ролята на Горбачов не е била положителна?

Не е там въпросът. Обратно на разпространеното мнение съветският комунизъм не се разпадна поради вътрешни причини. Крахът му беше най-голямата победа в историята на Запада! Колосална победа, която, повтарям, позволява да се установи планетарна власт. Но с края на комунизма дойде и краят на демокрацията. Днес присъстваме на възцаряването на демократичен тоталитаризъм или, ако предпочитате, на тоталитарна демокрация.

 

Не е ли малко абсурдно?

Никак даже. Демокрацията предполага плурализъм. А плурализмът включва противопоставянето на поне две сравнително равностойни сили; сили, които се борят помежду си, но и си влияят. По време на студената война имахме демокрация в световен мащаб, глобален плурализъм, в рамките на който съществуваха съвместно капиталистическата система, комунистическата система и дори една по-неопределена, но все пак жизнеспособна структура ­ необвързаните страни. Съветският тоталитаризъм беше чувствителен към критиките, отправяни му от Запада. Западът също се влияеше от СССР главно чрез посредничеството на собствените си комунистически партии. Днес живеем в свят, доминиран от една-единствена сила, от една-единствена идеология, от една-единствена световна партия. Създаването на последната също датира от епохата на студената война, когато транснационалните структури започнаха постепенно да се формират във вид на търговски, банкови, политически, медийни компании. Въпреки различията в сферите им на дейност тези сили бяха свързани помежду си поради наднационалния си характер. С падането на комунизма те се озоваха на световния команден пулт. Така че западните страни господстват, но се и подчиняват, тъй като постепенно губят суверенитета си в полза на онова, което бих нарекъл "наднационално общество". Планетарно общество, съставено от търговски дружества и нетърговски организми, чиито зони на влияние се простират отвъд нациите. Западните страни, както и всички други, са контролирани от въпросните наднационални структури. А националният суверенитет също беше съставна част на плурализма и следователно на планетарната демокрация. Сегашната господстваща власт премазва суверенните държави. Европейската интеграция, която се развива пред очите ни, също унищожава плурализма вътре в новия конгломерат, все в полза на наднационалната власт.

 

Не мислите ли все пак, че Франция или Германия например са демократични страни?

Западните страни бяха демократични по време на студената война. Тогава политическите партии имаха истински идеологически разногласия и различни политически програми. Печатните им органи също не си приличаха. Всичко това влияеше върху живота на хората, допринасяше за благоденствието им. Сега вече не. Защото демократичният и процъфтяващ капитализъм със социалните му закони и гарантираното право на труд дължеше много на комунистическото плашило. Масираната атака срещу социалните права на Запад започна тъкмо с падането на комунизма. Днес социалистите, които са на власт в повечето европейски държави, водят политика на социално разграждане, която унищожава именно всичко социалистическо, което съществуваше в капиталистическите страни. На Запад вече няма политическа сила, способна да защити обикновения човек. Съществуването на политическите партии е чисто формално. Разликите между тях от ден на ден избледняват. Войната на Балканите бе всичко друго, само не и демократична. А я водеха социалисти, исторически противници на подобни авантюри. Еколозите, също на власт в няколко страни, приветстваха екологичната катастрофа, предизвикана от натовските бомбардировки. Демокрацията е на изчезване и в обществената организация на Запада. Тоталитаризмът се разпростира навсякъде, тъй като наднационалната структура налага закона си на нациите. Тази недемократична структура заповядва, наказва, налага ембарго, бомбардира, носи разрушение и глад. Дори Клинтън й се подчинява. Финансовият тоталитаризъм е поробил политическите власти. А той е студен и безжалостен. Не изпитва чувства. Политическите диктатури не представляват нищо в сравнение с финансовата диктатура. И в най-жестоките диктатури бе възможна известна съпротива. Никой обаче не може да се разбунтува срещу банката.

 

А революцията?

Демократичният тоталитаризъм и финансовата диктатура изключват социалната революция.

 

Защо?

Защото те съчетават всемогъщата военна бруталност с планетарния финансов диктат. Всички революции са били подкрепяни отвън. Днес това е невъзможно, тъй като суверенни страни вече не съществуват. Освен това работническата класа като най-долно стъпало в социалната йерархия бе заменена от класата на безработните. А какво искат безработните? Работа. Така че, обратно на работниците от миналото, те са в неизгодна позиция.

 

Всички тоталитарни системи имаха своя идеология. Каква е идеологията на това ново общество, което наричате постдемократично?

Най-влиятелните западни теоретици и политици смятат, че сме навлезли в постидеологическа епоха. Защото под "идеология" разбират комунизъм, фашизъм, нацизъм и пр. Всъщност идеологията, свръхидеологията на западния свят, развита през последните петдесет години, е далеч по-могъща от комунизма или националсоциализма. Тя затъпява западния гражданин много повече, отколкото комунистическата пропаганда затъпяваше средния гражданин на Съветския съюз. В идеологическата област идеята е по-маловажна от механизмите за разпространението й. А могъществото на западните медии е несравнимо по-голямо от все пак огромното могъщество на Ватикана например по време на възхода му. И това не е всичко ­ киното, литературата, философията, средствата за влияние и разпространение на културата в широкия смисъл на думата следват същата посока. По най-малкия повод работещите в тези сфери реагират с единодушие, което говори за заповеди, издадени от един и същ властови източник. Достатъчно е да се вземе решение за разобличаване на някой Караджич, Милошевич или който и да е, за да се задвижи планетарната пропагандна машина срещу подобни, всъщност не особено значителни фигури. И вместо да осъди политиците и генералите от НАТО за това, че нарушиха всички съществуващи закони, огромното мнозинство от западните граждани е убедено, че войната срещу Сърбия е била справедлива. Западната идеология съчетава и нагажда идеите според потребностите. Една от тези идеи е, че западните ценности и западният начин на живот превъзхождат останалите. При положение че за повечето народи на планетата тези ценности са смъртоносни. Опитайте се да убедите американеца, че Русия гине от тях. Никога няма да ви повярва. Ще продължи да твърди, че западните ценности са общочовешки, прилагайки по този начин един от основните принципи на идеологическия догматизъм. Западните теоретици, медии и политици са абсолютно убедени в превъзходството на своята система. Това им позволява да я налагат с чиста съвeст на света.

 

Но тази "свръхидеология" не проповядва ли и търпимост и взаимно уважение?

Като слушате какво говорят западните елити, оставате с впечатлението, че всичко е почтено, великодушно, съобразено с човешката личност. По този начин те прилагат класическото правило на пропагандата ­ да се прикрива действителността с приказки. Защото достатъчно е да включите телевизора, да отидете на кино, да прелистите някой бестселър, да послушате най-разпространената музика, за да си дадете сметка, че реално пропагандираното се свежда до култа към секса, насилието и парите. Така че благородните и великодушни приказки са предназначени да замаскират тези три стълба ­ има и други ­ на тоталитарната демокрация.

 

Не сте ли донякъде жертва на идеята за заговора?

Какъв заговор? Няма никакъв заговор. Световното правителство е управлявано от наднационални търговски, финансови и политически структури, известни на всички. По моите изчисления около петдесет милиона души вече са част от това наднационално общество, което управлява света. Съединените щати са метрополията. Западноевропейските страни и някои бивши азиатски "дракони" са базата. Останалите са подчинени според строго определена финансово-икономическа градация. Такава е действителността. Пропагандата твърди, че не е зле да се формира световно правителство, контролирано от световен парламент, защото светът бил едно голямо братство. Това са глупости, предназначени за населението.

И Европейският парламент ли е глупост?

Не, защото Европейският парламент съществува. Но би било наивно да се смята, че Европейският съюз е създаден, понеже правителствата на участващите в него страни любезно са се споразумели за това. Европейският съюз е средство за унищожение на националните суверенитети. Той се вписва в плановете на наднационалните организми. Не бива да се забравя, че организацията на обществото се подчинява на определени закони. Едно е да организираш един милион души, друго е да се справиш с десет милиона. Още по-сложно става, ако са сто милиона. За организирането на петстотин милиона души е необходимо да се извърши огромна работа; да се създадат нови управленски организми, както и да се обучат кадрите, които ще ги ръководят и ще осигурят функционирането им. Без това не може да се мине. Съветският съюз беше класически пример за многонационален конгломерат, оглавяван от наднационална управляваща структура. Европейският съюз иска да задмине Съветския съюз! Закономерно. Още преди двайсет години ме порази обстоятелството, че така наречените недъзи на съветската система се бяха значително разраснали на Запад.

 

Например?

Планирането! Западната икономика е безкрайно по-планирана, отколкото някога е била съветската. Бюрокрацията! В Съветския съюз 10 до 12 % от активното население работеше в управлението на страната. В САЩ в административната сфера са заети между 16 и 20 %. А критикуваха Съветския съюз за плановата му икономика и за тромавия му бюрократичен апарат! В Централния комитет на КПСС работеха две хиляди души. Целият апарат на съветската компартия се състоеше от сто и петдесет хиляди служители. И днес ще откриете на Запад десетки, дори стотици банки и индустриални предприятия, в чието управление са ангажирани много повече хора. Бюрократичният апарат на КПСС беше жалък в сравнение с този на големите многонационални компании. В действителност СССР имаше недостиг на администрация. Би трябвало висшите чиновници да бъдат два или три пъти по-многобройни. Европейският съюз знае това и си е взел поука от него. Интеграцията е невъзможна без създаването на сериозен административен апарат.

 

Това, което казвате, противоречи на либералните идеи, подкрепяни от европейските ръководители. Смятате ли, че техният либерализъм е само фасада?

Либералното общество вече не съществува. Доктрината му е изживяла времето си понастоящем, когато се извършва невиждана в историята концентрация на капитали. Движението на огромни парични маси не държи сметка за интересите нито на държавите, нито на народите, нито на индивидите, които ги съставляват. Либерализмът предполага лична инициатива и личен финансов риск. Само че днес нищо не може да се предприеме без парите на банките. Тези банки, които впрочем стават все по-малко, водят политика на диктат, по природа администрираща. Собствениците изцяло зависят от тях, след като всичко е подчинено на кредита и следователно на контрола на финансовите институции. Значението на индивида, залегнало в основата на либерализма, намалява от ден на ден. Днес е без значение кой управлява дадено предприятие, а и дадена страна. Буш или Клинтън, Кол или Шрьодер, Ширак или Жоспен ­ все едно. Всички те водят и ще водят една и съща политика.

 

Тоталитарните режими на ХХ век изключително често прибягваха до насилие. Това не може да се каже за западната демокрация.

 

Важни са не методите, а резултатите. Ето ви един пример. СССР даде двайсет милиона жертви и понесе значителни разрушения във войната срещу нацистка Германия. След края на студената война, в която нямаше бомби, нито оръдия, съветските загуби се оказаха далеч по-големи във всяко отношение! Продължителността на живота на руснаците намаля с десет години през последното десетилетие. Смъртността катастрофално изпреварва раждаемостта. Два милиона деца не спят под покрив. Пет милиона деца не ходят на училище. Регистрирани са дванайсет милиона наркомани. Алкохолизмът е повсеместно явление. Седемдесет процента от младежите са негодни за военна служба поради лошо физическо състояние. Това са преки резултати от загубата на студената война, след която страната тръгна по западен път. Ако продължава така, населението бързо ще намалее от сто и петдесет на сто милиона, после на петдесет милиона души. Демократичният тоталитаризъм ще изпревари всички предшестващи тоталитаризма.

 

По насилие?

Наркотиците, недохранването, СПИН-ът са по-резултатни от военното насилие. Макар че след студената война, чиято разрушителна сила беше колосална, Западът изобрети "умиротворителната война". Ирак и Югославия са два примера за непропорционален отпор и за колективно наказание, които пропагандният апарат окачествява като "справедлива кауза" и "хуманитарна война". Упражняването на насилие от жертвите над самите тях е друга нововъзприета техника. Руската контрареволюция от 1985 година е пример за това. Като влязоха във война с Югославия, европейските страни влязоха във война и със самите себе си.

Според вас войната срещу Сърбия беше и война срещу Европа?

Абсолютно. В Европа съществуват сили, способни да й наложат да действа срещу себе си. Сърбия бе избрана, защото се съпротивляваше на валяка на глобализацията. Русия би могла да е втора в списъка. Преди Китай...

 

Въпреки ядрения си арсенал?

Руският ядрен арсенал е огромен, но остарял. Освен това руснаците са морално готови да бъдат победени. По подобие на дедите им, които се предаваха с милиони, надявайки се да живеят по-добре при Хитлер, отколкото при Сталин, те дори желаят поражението с все същата безумна надежда да подобрят живота си. В това е идеологическата победа на Запада. Само промиването на мозъка може да принуди някого да възприема като положително насилието, упражнено спрямо него самия. Като се има предвид това, смятам, че ХХI век ще бъде по-ужасяващ от всичко, което човечеството е преживяло досега. Само си помислете за бъдещата битка срещу китайския комунизъм. За да се победи една толкова населена страна, ще трябва да се отстранят не десет, не двайсет, а петстотин милиона души. С развитието на съвременната пропагандна машина подобна цифра е напълно достижима. В името на свободата и на правата на човека, разбира се. Освен ако някоя институция, специализирана във връзките с обществеността, не лансира поредна нова кауза, не по-малко благородна.

Китай и Индия заедно протестираха срещу бомбардировките в Югославия. Биха ли могли те да се превърнат в полюс на съпротивата? Два милиарда души ­ не е малко!

 

Военната мощ и техническият капацитет на Запада са несъизмерими с възможностите на тези две страни.

 

Като че ли американската военна техника в Югославия ви е впечатлила?

Не е там въпросът. Стига да бяха решили, Сърбия щеше да престане да съществува за няколко часа. Ръководителите на новия световен ред явно са избрали стратегията на перманентното насилие. Локалните конфликти ще следват един подир друг, за да бъдат прекратявани от "мирната" военна машина, която видяхме в действие. Това би могло наистина да е техника за планетарно управление. Западът контролира преобладаващата част от световните природни ресурси. Интелектуалният му потенциал хилядократно превишава потенциала на останалата част от планетата. Именно това смазващо превъзходство определя неговото техническо, артистично, медийно, информационно и научно господство. Всичко щеше да е просто, ако бе достатъчно да се завладее светът. Но нали трябва и да се управлява! Тъкмо този основен проблем се опитват да разрешат сега американците. Милиардът американци и западноевропейци заедно с асимилираните от тях ще управляват останалия свят. Но този милиард трябва на свой ред да бъде управляван. За тази цел ще са нужни вероятно двеста милиона души. Те трябва да се подберат, да се обучат. Ето защо борбата на Китай срещу западната хегемония е обречена на неуспех. Тази страна с недостигаща администрация няма нито икономическите възможности, нито интелектуалните ресурси, за да изгради ефикасен управленски апарат, съставен, да речем, от триста милиона души. Единствен Западът е способен да разреши проблема за управлението в планетарен мащаб. И вече са предприети стъпки в тази насока. Стотиците хиляди западняци, които се намират в бившите комунистически страни, в Русия например, в огромното си мнозинство заемат ръководни постове. Тоталитарната демокрация ще се превърне и в колониална демокрация.

 

Но това господство няма ли в крайна сметка да бъде за доброто на човечеството?

Тези, което ще живеят след десет поколения, може наистина да си кажат, че всичко е било за доброто на човечеството, с други думи, за тяхно добро. Но така ли стоят нещата с днешния руснак или французин? Могат ли те да се радват, като знаят, че бъдещето на народа им ще е идентично с това на американските индианци? Терминът "човечество" е абстрактен. В истинския живот съществуват руснаци, французи, сърби и пр. Но ако продължаваме така, народите, създали нашата цивилизация ­ имам предвид главно латинските народи, ­ постепенно ще изчезнат. Западна Европа е залята от чужденци. Това не е случайно, нито се дължи на уж неконтролируеми преселения. Целта е да се създаде в Европа ситуация, сходна с тази в Съединените щати. Мисълта, че човечеството ще бъде щастливо, но без французи, едва ли би зарадвала особено днешните французи. В края на краищата да се оставят на земята ограничен брой хора, които да живеят като в рая, може и да е разумен план. Те впрочем сигурно ще са убедени, че щастието им е увенчало хода на Историята. Не, има само един живот ­ този, който ние и нашите народи живеем днес.

 

Може ли да се каже, че Западът изживява днес радикализация, в която е заложено собственото му унищожение?

Нацизмът бе разгромен в тотална война. Съветската система бе млада и силна. Тя щеше още да съществува, ако не бе разбита отвън. Обществените системи не се самоунищожават. Само външна сила е способна да заличи една обществена система. Така както само препятствието може да спре търкалящата се топка. Бих могъл да докажа това, както се доказва теорема. В момента над нас годсподства страна, разполагаща със смазващо икономическо и военно превъзходство. Новият световен ред е замислен като еднополюсен. Ако наднационалното правителство, което няма никакъв външен враг, успее да наложи подобна единствена обществена система, тя може да съществува до края на времената. Индивидът погива от собствените си болести. Докато групата, дори и малка, е с тенденция да оцелее, като се самовъзпроизвежда. Представете си обществена система, съставена от милиарди индивиди! Възможностите й да улавя и да възпира саморазрушителните явления ще са безгранични. Процесът на уеднаквяване на света не може да бъде спрян в предвидимо бъдеще.

 

Разговора води Виктор Лупан
Превод от френски Росица Ташева

 

 




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pioneer - Така плачат и бабите над свеж мър...
15.03.2013 23:45
Така плачат и бабите над свеж мъртвец. Глупости.
цитирай
2. zelas - Глупости са да отречеш нещо без да ...
16.03.2013 11:57
Глупости са да отречеш нещо без да можеш да се аргументираш защо го отричаш.
цитирай
3. pioneer - Не плаче Зиновиев, рика како маг...
16.03.2013 12:17
Не плаче Зиновиев, рика како едно империалистическо старо магаре! :-)
цитирай
4. apostapostoloff - С една малка забележка:
17.03.2013 03:48
България НИКОГА не е била по- добре. В тази страна зле се чувстват САМО неудачниците, а те са доста...
цитирай
5. nikikm - Има
20.03.2013 18:01
много истина и цялата същност на интервюто е положена на крива основа.Достатъчно е да кажем,че комунизма беше стъпало към товва,което се случва днес!И че комунизма е рожба на тези,които осъществяват глобалистките планове за унищожение на човечеството,бялатая раса и Православието!Този не е руснак,не е следователно патриот,което си и признава,не знае дали обича Русия??? Объркана работа или с цел нас да обърка.Но има истини,понякога ни ги подхвърлят!
цитирай
6. baskeret - сега няма алтернативна идеология
28.03.2013 14:40
това струва ми се е сигурно!
И това породи западния тоталитаризъм, който се завихря в момента.

държавния капитализъм който се разви в "нашия" блок издържа 60 години.
За толкова време идеите на комунизма се изпариха в прегряващата машина икономиката ни. Което не отхвърля идеята за комунизма. Поне в няколко страни е казал Маркс - Швеция, Финландия, Норвегия, Дания :)
цитирай
7. demograph - Поне знаем името му
11.05.2013 00:51
'..чудовището пред което сме изправени е огромно и непознато до сега в човешката история."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zelas
Категория: Други
Прочетен: 3619891
Постинги: 820
Коментари: 7391
Гласове: 4940
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930