Прочетен: 2864 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2013 14:49
Затова и комунистите (или по-точно ционистите) разрушиха селото. Те знаят, че човек, който може да се храни сам, облича сам и има сигурен покрив над главата, не може да бъде манипулиран и превърнат в пролетариат.
Комунистите винаги са мразили селото. Те убиха народната традиция и започнаха обезкървяването на селото. Душата му взеха.
Физическо обезлюдяване на селото, обаче започва по времето на т.нар демокрация. Но всички знаем, че политиците от този преход са същите комунисти, преоблекли се в капиталисти.
До 2011 г. сътношението на селко и градско население е било винаги 50/50. Към 1 февруари 2011 г сътношението е вече градско население (72,5 %), а селско население (27,5 %).
Това е краят. България никога не е била така, НИКОГА!
Ето вижте статистиката.
Но, изглежда това е световната тенденция. Така, че за да разберем от къде произлиза този проблем трябва да пропълзим много по-дълбоко в дупката на заека.
Китайците и те сега вървят по този път.
С навлизането на новите технолигии на генетично модифицирани семена и окрупняване на земеделието, българското село съвсем загубва надежда да се възроди.
Единсвеното спасение на селото е в целенасочена политика за натурално стопанство и чисти храни. Но Европейският съюз и големите агро-компании едва ли ще позволят това да се случи. Да не говорим, че то няма и политици, които да се опитат да прокарат такава политика.
Какъв е изводът? Какво е решението? Какво да правим?
Аз нямам отговор на този въпрос.
Поздрави
Евроатлантизъм на Балкана
Скапаната ни правосъдна система ли създа...
Изглежда страните от Югославия, където комунизмът не процъфтяваше в сталинския му вид селото успява да се запази. Защо ли?
Така се спасиха.
Апри нас - ТКЗС-та, ДЗС-та, АПК-та - безкрайни реорганизации. Повечето селяни избягаха в градовете. Останалите - остаряха. Сега са на 70 -80 години. Или измряха. Сградите се разрушиха, инвентара се разграби, все едно премина ураган.
В Пастух от средно 500 жители сега са останали 30-тина, бабички. Цялата земя пустее. Няма и животновъдство. Главното е - няма хора. Нямамагазин. Хляб, олио, сол, захар - докарва им го бус три пъти в седмицата. Така е и по другите села.
Следствието е приключено - забравете!
Къде сме ние? Както е тръгнало селското население скоро ще падне до 10%.
Никога не съм била комунистка.Но знам,че не мразеха селото.Моето село е на 10 км от Видин и цъфтеше.Имаше химкомбинат-завод за полиамидни влакна и пневматични гуми и ,за металорежещи ,за помпи,-да не изреждам...но тези ,които искаха да работят в града,след смяната се връщаха на село!!!И си гледаха стопанството!Имаше училище,старото го направиха библиотека,а построиха ново голямо,имаше детска градина,сладкарница,бар...Всяка неделя излизаха пременени на площада,музиката свиреше,а хората играеха хора!
Имаше 2000 дка блестяща палметна градина,до декември не се смогваше,дори с,,бригади"да се оберат плодовете и зеленчуците!!Сега е пустош!
И после,,червените бабички" били прости,че не харесвали тези или онези!!Че кое да им харесаш! Сега селото е пусто-има нема 150 старци ,чакащи камбаната с празен поглед и джоб!!!
Та кой продаде селата,държавата!Кой ,комунистите???В България има само една партия и тя се казва -мафия ,и тези ,които опорочиха едната система и продължават да опорочават и тази, го правят от векове и се наричат-фашисти!!!
След 89 година на власт са тези,които се,,реституираха" и оцеляха в Белене..Нали помните,че първият приет закон тогава беше -реституцията!!Мястото им е пак там или на трибунал в Хага-всички минали през властта за тези 24 години!!
Те погребват България!
И ако българина не се хване за земята.....тя ще ни погълне!
Благодаря за разказа, ама Вие описвате едно типично новосело от периода след 1944 - със завод за гуми, бар, сладкарница и събиране на реколтата под строй.
За друго село милеем ние, за друго. Моите баби и дядовци живееха в едно такова истинско село, защото колективизацията не застигна малките махалички из Родопите с земя десета категория, от която само трудолюбивите и изолирани помаци биха могли да изкарат препитание.
Там всеки си знаеше нивата, па макар и да нямаше документ за нея. Баби ми ме згълчаваше ако хвърля дори едно малко камъче в чуждата нива. Макар и с отделни ниви хората се колективизираха ама доброволно на седенки и попрелки. Хората си ходеха по къщите да си помагат и хранят заедно. Нямаше ТКЗС, нямаше АПК нямаше завод за гуми.
И сега тези малки изолирани помашки селца са сравнително по-малко обезлюдени в сравнение с полските села с богата земя и равните ниви. Защо ли?
п.п. Комунизъм, демокрация и т.н. са само две страни на една и съща ръждясала монета.
С колективизацията трябва да се внимава. Коопериране започвате, ТКЗС-та. Зная, че няма как, ще вървите по съветския опит. Но оставете поне 30 процента от земята некооперирана. Тя ще храни България!
Човекът е виждал ясно опасността. Но кой да го послуша, него "народният враг".