Постинг
13.12.2011 13:16 -
Пеперуда за дъжд
Автор: zelas
Категория: История
Прочетен: 2869 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2011 13:19
Прочетен: 2869 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 13.12.2011 13:19
Пеперуда за дъжд (Пеперуга, Додола, Вайдудула)
Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха.
Ето как става в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има.
Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите момичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.
Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.
Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в песента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода.
За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”. Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.
Пеперуда летела, летела,
от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!
Лете летела пеперуда
От орачи до копачи
Ина Бога се молила:
„Дай ми, Боже, темен облак,
Да зароси ситна роса,
Да се роди жито, просо,
Да се хранят сирачета,
Сирачета, сиромаси!”
Песента както точно е изпята на филма.
Прелетнала пеперуда,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
От орачи на копачи,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Орото и на ралото,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
От ралото на мотика,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Ситно мори, ръми
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Прехвъркнала пеперуда,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха.
Ето как става в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има.
Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите момичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.
Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.
Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в песента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода.
За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”. Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.
Пеперуда летела, летела,
от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!
Лете летела пеперуда
От орачи до копачи
Ина Бога се молила:
„Дай ми, Боже, темен облак,
Да зароси ситна роса,
Да се роди жито, просо,
Да се хранят сирачета,
Сирачета, сиромаси!”
Песента както точно е изпята на филма.
Прелетнала пеперуда,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
От орачи на копачи,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Орото и на ралото,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
От ралото на мотика,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Ситно мори, ръми
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Прехвъркнала пеперуда,
вай ду ду лей.
Дай Боже дъжд!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Тракиец
13.12.2011 17:38
13.12.2011 17:38
Такъв е нашият древен тракийски ген на нашия народ! Нито християнски, нито "татарски" или "славянски" пагански диващини, нито комунисти нито никой и нищо на тая земя, може да изтрие духовната ни кръвна връзка с нашите предци- Траките!
цитирайанонимен написа:
При нас в Трънско се казваше, предимно, - Преперуга. Доскоро допусках, че това произношение е "неправилно", но стигнах до логичния извод, че от многото употребявани названия за обреда, за измолване на дъжд, и на самата главна участничка, названието "Преперуга" е единствено логично обяснимо, понеже означава - препрана, премита с вода, т.е. - пречистена, пречиста.
Именно затова момичето - сираче, се облива с вода от домакинята, във всяка поредна къща, пред която участничките минават или влизат за кратко в двора. А често употребяваното название - пеперуда, е само наподобяване на почти забравеното истинско название - Преперуга. Това е така, защото значението на думата Преперуга, поради архаичността й, вече не е добре разбираемо и не се връзва напълно с правилата на днешния ни литературен език.
Преперуга, освен от "препирам", води корена си и от думата - мия, която на сръбски и хърватски се произнася - перем, понеже те, вместо - "аз мия", "той мие" - казват - "я перем", "он пере". Т.е. за "пера и мия", те използват една и съща дума - "перем".
Именно затова момичето - сираче, се облива с вода от домакинята, във всяка поредна къща, пред която участничките минават или влизат за кратко в двора. А често употребяваното название - пеперуда, е само наподобяване на почти забравеното истинско название - Преперуга. Това е така, защото значението на думата Преперуга, поради архаичността й, вече не е добре разбираемо и не се връзва напълно с правилата на днешния ни литературен език.
Преперуга, освен от "препирам", води корена си и от думата - мия, която на сръбски и хърватски се произнася - перем, понеже те, вместо - "аз мия", "той мие" - казват - "я перем", "он пере". Т.е. за "пера и мия", те използват една и съща дума - "перем".
Благодаря за ценното слово.
Хубава информация Пламене, благодаря ти!
цитирай
