Прочетен: 6417 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2012 21:34
-------------
ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА ПЪРВООТКРИВАТЕЛИТЕ НА ЛЪКОВИТЕ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЕВРОПА
Интересно е също и другото название - "китара", с което византийският хронист Теофан нарича музикалните инструменти на заловените българи, свирели във византийския императорски двор. Вероятно тук става дума за друг български струнен музикален инструмент от типа на булгарията (фиг. 7). Терминът китара по-късно остава в употреба за означаване на новопоявилите се на Запад струнни инструменти - китари.
В западноевропейска музикална наука се предполага, че китарите са донесени първо в Испания от арабите (VIII-ми век). Тази хипотеза не може да обясни обаче защо названието за този инструмент идва от Византия, където ранните българи са свирели на подобен инструмент. Това название Теофан вероятно е заимствал от самите музиканти - прабългари. Това е думата gāithar на санскрит, която значи "песен". Това е напълно разбираемо, понеже изпълнителите на подобни инструменти могат да пеят под акомпанимент на своя инструмент. При съвременните индийци, подобен инструмен се нарича "ситара или ситра", което е същото. Обратно на горната хипотеза може да се предположи, че както прототипът на цигулката, така и прототипът на китарата, заедно с нейното индо-иранско название, са донесени в Европа от прабългарите.
Основната част на булгарията (булгарината), крушовидното тяло, се изработва от черешово дърво, по-червено на цвят. Дървото (дънера) се разцепват на две равни части. Избира се по-здравата половина, която се издълбава, първоначално грубо, след това се дооформя със специално изкривено ножче. Дълбае се, докато стените на крушовидното тяло се изтънят до два, най-много три милиметра. Върху отвора се залепва с туткал също толкова тънка дъска от червен бор. Грифът на булгарията е дълъг около един метър. Той също се прави от черешово дърво. На горният му край се пробиват отвори за чевиите (дървени гвоздеи), с които се натягат чрез въртене струни от стоманена тел. Струните са общо пет, от които четирите са еднакво тънки и еднакво натегнати. Петата струна се поставя в средата, по-дебела от другите и по-отпусната. В долния край на тялото се поставя назъбено дървено “магаренце”, което леко повдига струните, за да могат те свободно да вибрират при дрънкането. Перото-дрънкало се прави от черешова кора, която предварително се обелва и изсушава. Пердедата (позициите) са винаги нечетен брой (11 или 13). При свирене на булгария, пръстите трябва да вървят наред по пердетата, без да могат да ги прескачат.
Всъщност, булгарината не е изчезнала, понеже от хубавите неща обикновено все нещо остава. Тя е прототип на съвременния гръцки музикален инструмент бузуки. До II-та Световна война, бузуката в този й вид не е ползвана от гърците. След войната, американската музика печели голямо влияние в Гърция (също както у нас днес) и измества гръцката. Културната общност и интелигенция в Гърция обаче е силно обезпокоена (за разлика на тази у нас). Под нейн натиск, гръцкият парламент решава да възложи на група от подходящи гръцки композитори да създаде нов стил гръцка музика, която да отвоюва вниманието на гръцките почитатели на музиката. Определената група от композитори, между които и Микис Теодоракис се усамотяват на един гръцки остров и за няколко години създават нов музикален инструмент - бузуки и други подобни струнни инструменти, оркестър и много музикални композиции за тях. Булгарината е взета за първообраз на бузуки и се е получил инструмент подобен на тези, показани на фиг. 6-8. Както виждаме, булгарината продължава да живее, но не в България. Новият гръцки музикален стил, етники травуда (народни песни) или етники музики (народна музика) днес е най-масов в Гърция, има и много почитатели в околните страни. Демократична България не можа да роди български музикален стил, подобен на стила етники травуда в демократична Гърция. Роди се обаче стилът "чалга" - един миш-маш от цигански, турски, гръцки и ориенталски "парчета", изпълнявани от бездарни, слепи подражатели. Явно, за разлика от гърците и турците, ние не познаваме и не ценим нашата история.
