Автор: Тодор Балкански (вестник " Българска нация" , 1995г.)

Безпорно най-старата част на българското население са милионите т.нар. тукани, които румънци и унгарци заварват в тази земя. Името тукани сред местните българи, потомци староседелското българско население на историческа Отвъддунавска България , се тълкува единствено като "българи от тука".

Тези българи тукани в румънската земя са в последен стадий на порумънчване в езиково отношение, но техните съседи, които са в по-голяма или по-малка степен са истински румънци, ги наричат на своя език: "Bulgarii cu capul mare!" (българите с големите глави), характероним, който точно представя българския антропологически тип в сравнение с румънския.

Най-гъсто туканската част на българският народ е представена в окръзите Горж и Долж, за които в румънската историография и ономастика нерядко се говори, че са румънски деформати на имената Горен и Долен Жиу като окръзи от държавата на Йоница т.е. Иваница Калоян, цар на българите.

Туканите, местните българи в Закарпатието са запазили своя старинен български език, който в последствие е попаднал под силното влияние на словашкия глотонимия украински език. Днес тези някогашни българи се самонаричат русини (от тях е откривателят на българите Юрий Венелин); те се смятат за отделен славянски народ, който по език е най-близо до българите, словаците обаче ги смятат за свои сънародници, същото правят и украинците и великорусите.

Днес в Мукачевски и Ужгородски район на Закарпатието живеят българи, които имат и своя част в Русфигово (сега квартал на Мукачево), които местните хора наричат Болхарские хати ( Българските къщи), а ние росфиговски българи. Колонията на росфиговските българи е значителна, пази езика си и българското си самосъзнание. Дългогодишен кмет на града беше българинът Николай Роглев. Закарпатските българи притежават днес местен език (диалект),създаден от градинарската реч на техните бащи и деди,които по произход са от Търновско,Търговищко, Севлиевско, Русенско.

В днешна румънска Трансилвания живеят т.нар. шкеи, т. тази част от българи. Те ,която е запазила българското си самосъзнание група на българския народ.

Друга огромна част от нашия народ с пряк произход от първобългарите есегел днес е унгаризирана ( около 2 000 000) и се представя с името секуи, секели, което е същият унгарски деформатив на името есегел (есегел, барзсил и булгар са трите големи големи колена на българския или булгарския народ до падането на Волжка България). Шкеите днес живеят в селищата: Голям и Малък Чергед (Cergi Mic, Mare), Алвинц (Vintul de Jos), в окръг Алба Юлия, Русчьор и Бунгард в окръг Сибиу, Ръшнов и Шкеи в окръг Брашов. Секуите, които сега правят опит да възвърнат първобългарското си генетическо самосъзнание, живеят в областта Ла Секуи ( окръзи Харгита и Ковасна). В Чергед живеят днес т.нар. чергедски българи.Те днес говорят само румънски език, представят се обаче за българи, и то българи богомили, но пазят старобългарските си молитви, които рецитират при тържествени случаи, без да ги разбират. Българите в Алвинц, т.нар. алвинцки българи , са от две групи:

1) първата е от потомци на чипровчани, дошли в тази земя през 1700г; днес са езиково унгаризирани, вече губят българското си самосъзнание (запазено е само във фамилиите Дерводелин и Бордицою);

2) втората група е градинарска с произход от Лясковско, съставена от фамилията с много разклонения Иванов; говорят румънски, немски и унгарски, но пеят българските си песни, които не разбират.

Русчорските българи днес са германизирани в езиково отношение, но пазят българското си самосъзнание на българи богомили. При тях единствено е запазена може би стара българска черта да говорят в тържествени случаи с коремно предихание.

Бунгардските българи езиково са руманизирани, но пазят българското си самосъзнание на богомили; пазят и стари колинди на български език, които рецитират, без да ги разбират. Шкеите в Брашовския Шкеи са живи, богати, силни; езиково са румънизирани и се представят като румънци от български произход. Дошли са тази земя през 1392г. вероятно като наемна конна войска от България, създали са голяма култура и първото светско училище на българския народ, което после прераства в първото светско училище на румънците.

На запад в Банат живеят няколко групи българи, които тук ще представя в няколко реда: групата на северобанатските българи, наричани бешеновци и винганци, е повече от позната на читателите и не се нуждае от специално представяне .

В Северния Банат има още една група на българите, така наречените рекашенски българи, които днес се представят за хървати шокаци, но носят български етноразличителни имена, тип: Гьока Станков ( не Станкович).

В Средния Банат или областта Караш Северин живеят т.наречените българи карашовени ( в 7 села по реката Караш: Водник, Каращова, Нермед, Ябълча, Рафник и др.). Говорят старинен български език, консервиран като български у-диалект от 1365 г., когато напускат Виденска България. Днес нямат българско самосъзнание, представят се за карашевци, а от няколко години и за " хървати" или " сърби". На изток от тях е запазена карашевската колония Слатина Тимиш, в която живеят румънизати с румънски език и българско самосъзнание. Наричат се и слатинци.

В Южния Банат живеят т.нар. свиничански българи, ортодоксални хриситияни със старинен български език у-диалект от 1444г. , когато напускат своята българска родина в днешното Неготинско, района на манастира Вратна. От 1920 г. в селото обаче има сръбска църква и сръбско училище, които усилено работят за сърбизацията на местните българи, наричани заедно с карашевците от унгарските изследователи на района, когато е бил в Унгарската държава fekete bolgar " черни българи", като черен означава посока на света " източен" за разлика от белите българи " западни българи".

В Украинския Буджак и Молдова живеят българите гагаузи, лингвогрупа на българския народ, която говори турски език и български. От 30-те години на 20- ти век съветският антибългаризъм насаждаше в тези наши сънародници собствено гагаузко самосъзнание. Тази етнонимна политика създаде вече гагаузко самосъзнание, което обаче не е прието от българите гагаузи в Кавказ, Семипилатинския район на Kазахстан и др.

Публична тайна, е че всеки трети в Румъния е от български произход.

В "Румъния" (Българското Влашко) бивши Българи не са само циганите и китайците!

Весели празници!

… Румънското правителство скоро ще да стане за нас такова също отеческо правителство, каквото е и правителството на султанът за своята няма и беззащитна рая; с една дума, ние скоро ще да станем съвършени и безусловни робове на влахо-фанариотският ненаситен чокоизъм.
Но кой ни е крив? Криви сме си ние и оная наша неспособност да пазиме своето, която ни е придружала в сяко едно обществено дело и която ни придружава и днес в неблагодарната и в насилствената мярка на румънското правителство. Наистина, по светът има много по-деспотически държави, нежели Румъния, и много по-своеволни правителства, нежели днешньото нейно правителство, но при сичкото това и там чуждите народности са могли да опазят своето име, своят език и своите свезани с международни трактати права. А тука?
РУМЪНИЯ Е ПРЕТОПИЛА ПОВЕЧЕ ОТ ДВА МИЛИОНА БЪЛГАРИ, НАУМИЛА Е ДА ПРЕТОПИ И НАС, И ЩЕ ДА УСПЕЕ. … „

Христо Ботев
Вестник "Знаме" 1874 г.

Вероятно така си мисли че "буди". Но едно е да си малцинство, което има едноименна ДЪРЖАВА, свободна държава, друго е да нямаш такава.
Всъщност, малко са народите, които под ТАКОВА иго са запазили име, език, песни, приказки, танци, поне там, където са запазили ПРЕОБЛАДАВАЩО число.