Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2017 15:57 - Забранената история на България
Автор: mirios761 Категория: История   
Прочетен: 2417 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Забранената история на България.

 Никой чуждестранен учен не оспорва историческата етническа,генетична,
културна,етнографска свързаност между съвременна България и българите с цивилизацията „Стара Европа“,древните Балх,Балхара,Болгар, Булгхар, Бактра,Бактрия,балхарис,Стара България,Волжска България,Северна и Южна Осетия,Чувашия*,Татарстан* и Кабардино-Балкария*,но роднната академична и историческа общност вероятно чака "указания от партньорите".
  По времето на българските походи на  Аспарух и Кубер,към Плиска, Преслав, Тракия и на запад, много византийски историци казват, че българите са използвали като аргумент за своите завоевателни походи това, че се връщат в земята на дедите си.

image


През каменно-медната епоха (енеолита),преди окол 7000 години, (V хил. пр. Хр.) с овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти в земите около Черно море и във Варненско, започва нов етап в развитието на обществото. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта от  цивилизацията „Стара Европа“.
От ранния енеолит (първата половина на V хил. пр. Хр.) датират жилищни нива от селищните могили при с. Голямо Делчево и при с. Сава, представени в музейната експозиция от сечива от камък, кост и рог, глинени и костени антропоморфни и зооморфни фигурки, както и от множество керамични съдове, украсени с врязани линии.
Средният енеолит (4500–4000 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при гр. Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при с. Левски, с. Голямо Делчево и с. Сава.
Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност от  цивилизацията „Стара Европа“. 

Последните научни теории обясняват  катастрофалните събития, разразили се в Черно море преди около 7000 години и принудителната имиграция на първата цивилизация.
 Хипотезата на проф. Петко Димитров от 1982 г. и на американските учени Ryan and Pitman 1997 за възникването на Черно море гласи, то е представлявало безотточно сладководно езеро. Тогава бреговата линия на Черно море  се намира на около 60 км. източно от Варна,а Черно море е било сладководно езеро. Нивото му  е било 80-120 м. по-ниско от сегашното. По това време започват да се образуват дълбоководни минерални утайки, резултат от екологична катастрофа,а при дълбоководните изследвания на периферията на шелфа са открити фосили на сладководна риба и веднага върху нея соленоводна средиземноморска риба.
 По същото време възниква и сероводородното заразяване, като сероводородът е достигал до повърхността в тогавашния новообразуван солен черноморски басейн. Затова са наричали Черно море „море на смъртта” в шумерския епос за Гилгамеш.  Преди 130 г. Джордж Смит, уредник в Британския музей в Лондон  разчита плочките от Ниневия и те са друго независимо доказателство за катастрофалните събития.
Очевидно от Средиземно море през Дарданелите, Мраморно море и Босфора  нахлува солена вода,и унищожава сладководните животински видове и покрива плодородните до тогава равнини,които в настоящия момент са шелфа на Черно море.
 Учените са изчислили,че след разрушаването преградата на Босфора  при земетресение от Анадолският разлом или друг катаклизъм, започва повишаването на нивото на водата в Черноморския сладководен басейн с около 10-12 см. на денонощие.
 Водата е започнала да залива съществуващите селища. Хората, които са живели на самия бряг, започват да се изместват към вътрешността, да мигрират.  Основните потоци на миграция са на юг към Азия,Месопотамия и Египет, други  към Европа, сочат археологическите находища. Ествествен път за миграция  е била р. Дунав,сочат разкопките на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.
 Дълго време сероводородът е бил на повърхността отравял е и атмосферата и цялата околоност е била необитаема. В морето дълги години не е имало никакъв живот.
След катастрофата,и началото на гниенето и разлагането и появата на сероводорода,хората  изгубват стария си поминък,започва миграция  и много от тях отиват в Азия,Месопотамия,в Египет около Нил, и в дива тогава Европа и създават нови цивилизации,нови империи и държави.
 Част от тях,разбира се се отдалечават от морето,но техните потомци се връщат по  брегове на Черно море в различни векове.

image


Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата за тази цивилизация-"Изгубеният свят на Стара Европа" (през 2009),писа тогава “The New York Times”.
Дълго преди разцвета на Гърция и Рим,дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет,в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията,изкуството и техниката.
В последните дни на 2009 много американски специализирани издания,а и ежедневници отбелязват ,че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на Света.Отбелязват още,че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище. Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа и че обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните египетската,древно гръцки цивилизации,най-старата от които ок. 2700–1120 пр. Хр. — е Микенската цивилизация.
Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“следното:
“Способността да създават,използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива.Тази способност обединява нас съвременните хора със хората от неолита и художниците от палеолита“.
Свидетелство за това са експонатите златни, медни и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове.
Поради големия интерес изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" продължи до 25 април 2010 година.
 Писмеността на тази цивилизация е първата известна на науката и се е появила 2000 години преди тази на шумерите.
Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г.-5000 пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа или преди 7500-7600 години.
През 1972 година при изкопни работи за прокопаване на канал между две предприятия в Западна промишлена зона, в района на Варненското езеро, на повърхността излезли жълти парченца със странна форма и украса.
По-късно изследванията показват, че е чисто 24-каратово злато. Специалистите били категорични, че това е част от гробен инвентар в халколитно гробище, датиращо от около 5000-4400 година пр.Хр.
Той дава основание да се преосмисли епохата и приблизителната година на възникването на град в района на сегашна Варна.
 Находките от "Варненското злато" са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400  г. пр. Хр.) или преди 6400 години.
 Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образование и се е появила царската институция.
 Част от златните украшения имат дупки в определен ред и пропорции на числото  Pi (3,14) и Fi (златното сечение). Това е доказателство, че е имало система от мерни единици, много по-прецизна и стара от Египетската и Шумерската системи за измерване.
 Оказва се, че най-древната геометрия, т.е. числото Пи е възникнало по нашите земи, поне 40 века преди Питагор.
 Закодираните математически закономерности, по-късно са използвани за египетските пирамиди, Стоунхендж, готическите катедрали, твърдят археолозите.
 Диаметърът на позлатена керамична купа (един от уникалните артефакти) отпреди 7000 години представлява в действителност златен еталон - мярка за дължина, равна на т.нар. царски лакът, въплътена в пирамидата на египетския фараон Хуфу и използвана при строежа на Хеопсовата пирамида. За сакралната връзка между ареала на Варна и пирамидите в Гиза, както и за Варна като първа столица на духа още през 30-те години на миналия век, говори и Учителят Петър Дънов.
 Откритията в него предхождат тези от Египет и Близкия изток и е очевидна приемствеността  на Арийските от Месопотамия и Египетските по поречието на Нил, със златарите и ковачите от Култура Варна.
  Безспорно е и влиянието на цивилизацията от Варненския залив и Черно море, което е оказала върху зараждането на европейската култура.
  Дуранкулашкия некропол и селище, както и  Варненския некропол  дават основание за  заключението, че тези хора  са живели на сегашното дъно на Черно море.
 Иван Иванов смятаха, че селището на хората от некропола се е намирало в днешното Варненско езеро.

 А сега да се върнем на народа живял по бреговете на Черно море от  цивилизацията „Стара Европа“ или "Култура Варна",напуснал родината си след екологичната катастрофа,(Библейския Потоп) и част от него,върнала се след завоевания и загуби,след спечелени и загубени войни,създавайки български държави и градове и носейки,цивилизацията,бита и културата си в Азия и стигнали до Китай,в Централна Азия,Месопотамия,в Египет около Нил, и в дива тогава Европа.
 Защо историците ни, не четат китайските хроники,как българите в северен  Китай  по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври  2137 година преди Христа  победили китайците,и първоначално китайците започнали да строят Великата китайска стена за да се спасят от нашествието на страшните българи, както пишат техните летописци в хрониките си?
 Защо не четат поне Библията и за цар Кардам,(Кардама) оставил престола в царството си сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия поредната българ­ска държава.Той преминава Хималаите,през прохода Шипка, и слиза в Индия,край река Тунджа (в Индия),добре описана в индийските веди,и най-добре в „Адхарва-веда”на санскрит през X век преди Христа.
Индийски царе до X век след Христа продължават да са от династията  Кардамити от цар Кардам,а пред името си слагали титлата балхара – името на древната държа­ва се превърнало в титла, както Цар и Цезар.
 Похода на тези българи до Ефрат, в Месопотамия и как са пренесли българска държава  Балхара и на­рода балхарис- българи,а царицата им носела името Балкис,известна и като Савската царица,която ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа,и са описани в Библията.
Как по-късно същите тези българи се заселили в Египет, в областта Сакар,после поемат на север и се връщат на Балканския полуостров,напуснат след катастрофалния катаклизъм в Черно море през Босхора.
Дават названията на Сакар планина, реката край нея -Тунджа,а прохода през който прехвърлят Балкана на север наричат Шипка,а све­щената си планина – Мадара.

 Защо няма нищо в учебниците на децата и нашите историци не казват нищо за българите от държавата  Балхара,(Бактрия) под Памир? Бактрия по името на найния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски се нарича Бахтар, на арабски – Бхалика,в Уикипедия) Защо дори в общо взето антибългарската,(проповядваща американските и англосаксонски исторически тези), Уикипедия,а не в учебниците български пише,че в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Това е една от най-старите известни държави на българите.
 Да четат родните корифеи поне древногръцкия историк Страбон за Балх, столица­та на българите Балхара, „перлата на Азия”,където през VI век преди новата ера пророкът Заратустра е написал свещената си „Зенд-Авеста”.
   Евреите да ни благодарят не само за спасяването от холокоста,но да благодарят въобще за съществуването си и за бягството си от Египет 33 века по-рано.
 От историческите епоси,египетските анали,арменски документи и археологически артефакти научаваме,че египетският фараон Рамзес II,повежда смъртоносна война с  Балхара,(наричана доскоро хетска),през 1275 година преди  Христос.
 Българските войски разгромяват пълчищата на  Рамзес II ,което дава възможност на Мойсей  да поведе поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан и да избягат от отслабен Египет.
 През 329 година преди Христа и Александър Македонс­ки получава единствения шамар от Балхара. Българите се опълчили успешно пред нашественика- роднина, издържат на неговия първи удар,а след това в жестоки сражения и войни,бактрийците успешно  му се противопоставят и громят александровата армия.
 Накрая и принцеса Роксана го побеждава и пленен от красотата й, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане първа и единствена жена и царица на света.10 000 александрови воини се женят за български девойки.
 Аристотел,по негови собствени писания,(вероятно да оправдае поражението),твърди,че го накарал да прекрати войната с Балхара,като му казал, че там е краят на света и отвъд тази планина е безкрайният световен океан.
Балхара тази велика  държава съществува до 230 го­дина след Христа.
 За България на Аспарух и другите 12 български държави можете да прочетете най-отдолу**.

ИЗТОЧНИЦИ:
“The New York Times”.
 Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация” .
Иван Маразов, „Митология на златото“, ИК „Христо Ботев“, София, 1994, с. 21-61.
Славчев 2012: Д. Славчев. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). –
Collegium Historicum  T.2, София 2012, 11-27.
 „Български хроники” Стефан Цанев
 Заратустра, „Зенд-Авеста”.
Уикипедия,https://bg.wikipedia.org/
Дойче веле.
Ivanov 2000: I. Ivanov. Varna necropolis: The dawn of European civilization. – Iv. Ivanov, M. Avramova – Treasures of Bulgaria, vol 1 2000.
Ucko 1969: P. Ucko. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. World archaeology, 1969. 1, 207, 262-280.
Шумерския епос за Гилгамеш.
Димитров П., Д. Димитров. 2003. "Черно море, Потопът и древните митове".
Lord, Carnes. Introduction. // Aristotle. The Politics. Chicago, University of Chicago Press, 1984.
Август Бекер -Органон (Логически съчинения)
Bocheński, I. M. Ancient Formal Logic. Amsterdam, North-Holland Publishing Company, 1951.
Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство “Онгъл”, Варна.
 „Адхарва-веда”на санскрит през X век преди Христа.
Праистория» Най-ранните следи от човешко присъствие Археологически музей-Варна.
Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл.
Сайт на Археологическия музей, Варна
 Шумерския епос за Гилгамеш.
Информация за Варненски халколитен некропол.
Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол
Праистория на град Варна.
Древното селище при Дуранкулашкото езеро - Езерният град.
Вретос (гръцки консул) - " La Bulgarie ancienne et moderne"
И. Николау, учител - " Одиссос"
Димитър Кинов.
http://thracebulgaria.blogspot.bg/
П. Контогеорги - "Няколко исторически сведения за Варна" .
http://www.moreto.net/s.php?n=159316
"International Journal of Legal Medecine".
“The New York Times”.
http://www.dni.ru/society/2012/8/19/239098.html

* Чувашите поискаха републиката им да се преименува на Волжка България и чувашите официално да бъдат преименувани на българи. Чувашите определят себе си като потомци на древните българи и като част от една от Българските държави-Велика България.
Република Татарстан също е част от тази бивша империя. Тамошните Българи,са били насилствено преименувани на “татари”от Ленин.През XX век републиката е просъществувала за две години под името Булгарлък.
Подобно е положението с балкарците. Кабардино-Балкария (Стара Велика България), където балкарците се водят отделно от българите и нямат право да се самоопределят като такива.
Трябва да отбележа ,че за победата над Волжка България,(на която Русия е плащала данък около 200 години) от Иван Грозни, е построен основният православен храм на Русия в Москва-Василий Блажени.
 От Иван Грозни до последния руски император Николай II,в титтлите на руските императори фигурира и цар на българите.През последните десетина  години нещата се променят и руски учени и археолози разкриха редица артефакти от българската история и българските държави.

 ** Аспарух през 681 г. от рождението на Христос, пресича Дунав и на Балканите създава България.
Ето и другите български държави по Димитър Кинов.
http://thracebulgaria.blogspot.bg/

1. Българско царство в северната част на Китай.
2. Втората българска държава се намира на територията на днешен Афганистан и се нарича Балхара = Бактрия ( Страбон я нарича - Перлата на Азия).
Заратустра пише в свещените текстове на Авеста: Рамзес II се опитва да  спечели през 1275 г. пр.н.е. но българите побеждават,а Моисей използва слабостта на Рамзес и през пустинята повежда семитите в обетованата земя на Ханаан (Палестина).
3. Третата българска държава в Месопотамия - държавата Balhariz. Древните източници споменават  легендарна Queen Bilqis Balkis = = = Balkida  = Савската царица 1004 BC., Тя посещава в Ерусалим, израелският цар Соломон - описано в Библията.
4. Четвъртата българска държава в северната част на Индия, също Балхара.
В I век от раждането на Христос, един от царете на Бактрия, синът на Прайпати- Кардам, предава царството на сина си Саса Бинду, и  се премества в Индия в Madhiadesha (сега Мадхя Прадеш) и основава град Prathista. От него идва индийската династия на Kardama. Тя използва до XI век, титлата"Балхара."
5. Хора от  Бактрия  основават и Балхара близо до  днешния Самарканд  Балхаш (просъществувала до VII век след раждането на Христос).
6. Втората група хора от Бактрия основават Балхара,като пресичат пустинята Кара-Кум  на брега на Каспийско море.
7. Третата група от хора от Бактрия обикалят Каспийско море и създават поредната Балхара ,която  съществува и до днес - Кабардино- Балкария.
8. Четвъртата група от имигранти от Бактрия = Балхара, водена от принц Вунда от 127 г. пр.н.е. преминават Кавказ и се установява на територията на днешна Армения, Грузия и Турция.
8.Българска държава  Булгара със столица на Болк. "Арменските източници ни казват за син на българския цар Иван Владислав - .. Арона Български един от първите владетели на бившата столица на  Армения град Ани, зазет в 1045 от Византия. Българите  издигнали в Ани градски стени построили водопроводни акведукти в града и в цитаделата. Арон Българскии оставил надпис на южната стена в катедралата на Ани-  Екатерина Венедикова. Българи, арменци и караманцы в средневековна Мала Азия. Серия библиотеки "Ельбеген", Издательский дом "Огледало". София, 2003, стр. 80.
9. Петата група от имигранти от Бактрия = Балхара, водена от митичния княз Авитохол в 165, след раждането на Христос, на брега на Азовско море и  на Черно море създават девета българска държава- Стара Велика България,с главен  град Фанагория.Държавата незабавно е призната от византийския императр Никифор.Най-голяма слава придобива при Канн  Кубрат. Той израства и учи в Константинопол и там е приел християнството през 619 г от рождението на Христос. През същата година, Мохамед започнал да проповядва исляма в Мека.
10.Котраг син на Кубрат основана 10 тата българска държава в пресечната точка на реките Кама и Волга през лятото на 665 г от рождението на Христос, - Волжка България с главен град  Булгар. Заради богатството е наречена Сребърна  България. В 922 от раждането на Христос,при кан  Алмуш приема исляма като религия на Персия от Ибн Фадлан.
11. Кубер и Алцек ,други двама от синовете на  Кубрат се отправили на запад. Ппрез Карпатите до Панония Унгария.
Те останали там в продължение на две години. и Кубер отишъл с хората си в днешна Македония земи,близо до Битоля и Прилеп и основава  11-тат българска държава. Той представлявал голяма опасност за Солун и 688 г от византийския император Юстиниан II тръгва на военната кампания срещу него, но е победен, армията му е унищожена, а и императорът избягал. 150 години по-късно,Куберова  България се обединява с Аспарухова  България.
12. Алцек продължил на запад  доземите на франките. Крал Дагоберт го посрещнал като приятел, но през нощта  наредил избиването на всички българи. С оцелелите от мъже и жени, Алцек  пресича Алпите през зимата и се спуска в днешна Италия през Ломбардия, Тоскана и Умбрия. Достигнал Рим и Неапол и запазил името - Bulgaro близо до Бергамо, Bulgaro Grosso близо до Комо, Terra bulgaroro близо до Римини Monte Bulgaro и Celle ди Bulheriya.
 Той не успял да създаде държава България.

 

 

 

 

Д-р Иван Шишманов като отбелязва, че теорията за тракийски произход на българите е пропагандирана от Цани Гинчев, посочва, че Раковски не я е споделял: Раковски поменува траките само пътьом, като не им отдава по-голямо значение, отколкото на галите, фръзите и пр. В туй именно се състои и разликата от Гинчева.“ (Тракийската теория на Цаня Гинчев. Иван Шишманов. Избрани съчинения, Том 2, 1966 г.)

image

Всъщност Раковски още от 1856 г. има теория за произхода на българите, които някога - преди времето на Александър Македонски – са се звали „Гимери и Кимери“. Той е убеден, че българите имат старина и древност, при това произхода им е индоевропейски, според Раковски.

През краят на 1856 и началото на 1857 години Раковски е помолен от родолюбиви българи в Белград да напише българска история. По същото време хаджи Найден Йоанович, книгопродавец от Пазарджишко, дава на Раковски в Белград ръкопис, донесен от Света гора, в който български летописец дава сведение, че произхода на българите е кимерийски и още отпреди времето на Александър Македонски.

image

Раковски започва да събира данни за древните българи, чете и сведенията на Херодот за кимерийците. Той напуска Белград и се установява в Нови Сад, откъдето пише в писмо до Т.Д.Душанов, че изучава българските поговорки и умотворения, защото „това е извора на източниците за много изяснения на нашата изгубена древност“. От Нови Сад Раковски пише: „Какво по-сладко занимание може да има от това да се занимава човек с издирване на древностите на премилия свой народ." (писмо от 23 юни 1857 г. до П. Златев).

Две години по-късно в Одеса Раковски решава да започне издаването на няколко историко-филологически съчинения, под общото заглавие „Основни начала на Българската най-стара повестност“.

През 1863 г. в Москва започва да излиза списание „Руски Архив”. Още в първия брой Райко Жинзифов публикува статия за най-добрия български историк по неговото време: „Няколко думи за съчиненията на българина  Раковски” (с. 217-221). В тази своя статия Жинзифов уведомява руската хуманитарна общност за научните търсения на Раковски. Първо го представя и за да е коректен уведомява: 

        „Раковски владее древнославянски, руски и други славянски наречия. Освен това знае арабски и турски, древногръцки и новогръцки, френски. Името му е познато не само в България, но и между сърби и хървати”.Жинзифов дава сведения за вестниците „Българска дневница” и „Български лебед”, издавани от Раковски и посочва, че през  1858 г. в Одеса, където Раковски е бил наставник на българските младежи в Духовната семинария, е издал книгата си „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа. Одеса, 1859”.

Жинзифов упоменава и издадената през 1860 г. книга на Раковски: „Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860”.

Жинзифов дава интересно сведение за книгите, които е бил написал Раковски: „От петнадесетте вече готови негови съчинения, засега са издадени едва една трета...”. Жинзифов е категоричен в края на своето представяне на Раковски: „Съчиненията на Раковски са наистина много полезни за българите и ние не познаваме нищо по-добро в съвременната българска писменост”.
image

www.runivers.ru/bookreader/book403832/#page/1/mode/1up

През 1865 г. в Букурещ Раковски издава книгата „Българска старина“, в която оповестява своята теория за кимерийски произход на българите, основавайки се на ръкописът от Атон, даден му през 1856 от Хаджи Найден Йоанович.

image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mirios761
Категория: История
Прочетен: 17785
Постинги: 15
Коментари: 5
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031