Постинг
13.02.2018 20:27 -
Черните ангели на БКП показно разстрелват ген. Луков
На днешния ден, преди 75 години е извършен показният разстрел в София на генерал Христо Николов Луков от комунистически терористи. Водачът на патриотичната организация Съюз на българските национални легиони е ликвидиран по решение на БКП.
Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.
Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива, отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.
Луков участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г., а после и във всички бойни действия в Първата световна война.
Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септември 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа.
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и възстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.
Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от Стефан Стамболов. По ирония на съдбата обаче днес някои партия се опитват да забранят почитта на ген. Луков, но в същото време в столичния кв. „Люлин”2 улица носи името на червената терористка Виолета Якова.
Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.
Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива, отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.
Луков участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г., а после и във всички бойни действия в Първата световна война.
Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септември 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа.
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и възстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.
Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от Стефан Стамболов. По ирония на съдбата обаче днес някои партия се опитват да забранят почитта на ген. Луков, но в същото време в столичния кв. „Люлин”2 улица носи името на червената терористка Виолета Якова.
ЗНАМ ТОВА И ТО Е ВЕЛИКО:
Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септември 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
ТОВА НЕ ЗНАЕХ - ЧЕРВЕНИ ЛАЙНА, А ТАЗИ НЕ БЕШЕ ЛИ ЧИФУТКА?
По ирония на съдбата обаче днес някои партия се опитват да забранят почитта на ген. Луков, но в същото време в столичния кв. „Люлин”2 улица носи името на червената терористка Виолета Якова.
цитирайЛегенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септември 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
ТОВА НЕ ЗНАЕХ - ЧЕРВЕНИ ЛАЙНА, А ТАЗИ НЕ БЕШЕ ЛИ ЧИФУТКА?
По ирония на съдбата обаче днес някои партия се опитват да забранят почитта на ген. Луков, но в същото време в столичния кв. „Люлин”2 улица носи името на червената терористка Виолета Якова.
Двамата физически убийци на ген. Христо Луков са чифути от бойните групи на БКП, които действат по заповед на Коминтерна и английското разузнаване МИ-6. Това са гадовете Виолета Бохор Якова (с партизанско име "Иванка") и Менахем Леон Папо (Мико Папо); не е Буруджиев. По-късно и двамата убийци са застреляни при друга престрелка с полицията и така получават заслуженото възмездие!....... Виолета Бохор Якова е роднина на комунягата историк акад. Георги Марков (секретен сътрудник на ДС), който сега се прави на "демократ", "репресиран" и "антикомунист". Същия тоя дълги години е директор и на Института по история към БАН. Вреден елемент и "пета колона"!.......
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.