Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2013 13:41 - ГОСПОД СЛЕЗЕ НА УЛИЦА “РАКОВСКА”
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 13367 Коментари: 32 Гласове:
23

Последна промяна: 15.07.2013 08:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ГОСПОД СЛЕЗЕ НА УЛИЦА “РАКОВСКА”

 

Не споменавай напразно името Господне!


Но ще  го споменем. Този път ще го споменем!

Вижте защо.

 Преди няколко месеца, в един пролетен дъждовен ден, вървях  замислено по известната столична улица “Раковска”. Потискащ ден. Оловното небе захлупило като похлупак града. Околните сгради се чернеят  като призраци от някакъв мрачен трилър. По паважа локви вода. Водата блести недружелюбно  на черния уличен асфалт, а по краищата й се протягат къдрави ручейчета.

Трябваше да пресека улицата от единия тротоар на другия, на път към офиса на дъщеря ми Йовка  наблизо. Спрях на пешеходната пътека и се огледах в двете посоки. По това време на деня, някъде около  3 часа след обяд, уличното движение изглеждаше замряло. Точно да направя първата  кръчка – и видях ,че откъм моята страна на платното наближава огромен черен джип, пяна от пръски се носят около него. Макар и колебливо и с боязън,  понечих да тръгна. А и черният джип ми присветна няколко пъти. “Забелязъл ме е и ме насърчава да вървя” – това си помислих в първия миг, макар, че после разбрах, какво всъщност ми е казвал черния джип. “Махай се по-бързо, бе парцал!” – това ми е креснало съществото зад волана.

И в следващият миг се спънах, проснах се напред по корем, а чадърът излетя напред и замина като чудновата платноходка.

А аз лежа пред самия джип и се мъча да  стана. Не мога. Краката са ми затънали в някаква яма, вярно плитка, но достатъчна да се спъна. Краката не ме слушат, а и ръцете ... Чувствам се напълно скована, неподвижна.

Поглеждам нагоре.Черният джип изглежда  зловещ, огромен, забоден сякаш в черните облаци. Чува се мощна чалга. Не се отваря врата, никой не слиза. Аз не съществувам.

Мозъкът ми работи трескаво: какво  се случи? До кога ще лежа тук, простряна  наистина като парцал, на мокрия асфалт...Като разпльосната жаба.

Направих отново и отново опит да се повдигна. Без успех.

А чалгата  гърми.

В този миг видях до себе си възрастен човек, побелял, слаб, облечен семпло, по пантофи.

Подаде ми ръка с думите: “Ставай, чедо, ставай! Ах, какво е станало!”

В този момент  почувствах сила. Излязох от вцепенението. Надигнах се, станах,  опирайки се на  съсухрената десница на стареца.

В същия миг черния джип изфорсира, излетя като торпедо напред, заля ни и двамата от главата до петите с вода и замина нанякъде.

Благодарих на непознатия стар човек, но в  шока си от случката, забравих да го попитам за името.

Сега все по често си мисля, че Господ го е изпратил да ми помогне. А ако това е самият Бог? ... Защо не?

Много въпросителни “защо” могат да възникнат, сега от дистанцията на изминалото  време. Защо улицата беше пуста? Защо никой не слезе от черния джип? Защо нямаше  никакви минувачи? И откъде се взе този  семпъл, странен, мил старец? И как само с две думи ми върна силата?

Въпроси. Сигурно имат отговор. Не зная.

***

Драги ми, читателю, само не си помисляй, че нещо съм измислил тук. Няма нищо измислено. Абсолютно нищо. Това ми разказа вчера моята  близка Надя Котева, медицинска сестравъв ВВМИ- София, героиня на предишните ми разкази “Спасете котето!”, “Един обикновен необикновен ден”, “На “Рупите” -  при Вангя”, обединени под мотото “Чудо ли е, ти кажи?”.


image

худ. Никола  Маринов

Има такива хора. Те са между нас.

Благодаря  й.









Гласувай:
24



1. demograph - Много хубаво Санде....
14.07.2013 13:59
Такава картина на днешния ден...! Мутрите срещу "обикновените" хора. Но бог е хората, не с мутрите.Поздрав.
цитирай
2. sande - Поздравявам с приложените клипове всички, прочели разказа, с пожелание да ги съпътстват добрите чудеса!
14.07.2013 14:01
Да имат Божията закрила и благодат!

На първо место поздравявам героинята на разказа Надя Котева - медицинска сестра от ВВМИ - София.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Това се казва късмет!
14.07.2013 16:03
Мутрешкото торпедо можеше да отнесе жената! А текстът от чалгата сигурно е бил:

Искам мамо черен джип,
да се чувствам като бик,
да си бипкам и летя и
мадами да лепя.

Приматите днес са навсякъде. Но стават все по-нагли.
цитирай
4. hloris - Много хубаво разказче,Санде!
14.07.2013 16:25
Хареса ми,поздрави!
Парите у някои хора са им отнели най-истинското-просто да бъдат Човеци!
Хубаво противопоставяне се е получило-на един уж човек,който де факто е загубил
човешкия си облик,и на един обикновен човек от народа,човек с главно "Ч".
Изводите всеки може да си ги направи сам за себе си,нали?!
пп.Много ми допадат твоите реални истории от живота,защото те са....Истински и докосват!
Поздрави,приятелю! :))
цитирай
5. sande - Радвам се, скъпи приятелю, че първи прочете историйката ...
14.07.2013 16:44
demograph написа:
Такава картина на днешния ден...! Мутрите срещу "обикновените" хора. Но бог е хората, не с мутрите.Поздрав.

***
Бог пази истинските хора. Или ангела-хранител, което е същото. Или ангела-хранител - който може да бъде духа, душата на нашите мъртви - майки , бащи, баби, дядовци. Тази работа не е проста. Не е марксическа. Но чудото го има. Това е важно.

Поздравявам те.
цитирай
6. sande - ИСКАМ, МАМО, ЧЕРЕН ДЖИП, ДА СЕ ЧУВСТВАМ КАТО БИК ...
14.07.2013 16:51
planinitenabulgaria написа:
Мутрешкото торпедо можеше да отнесе жената! А текстът от чалгата сигурно е бил:

Искам мамо черен джип,
да се чувствам като бик,
да си бипкам и летя и
мадами да лепя.

Приматите днес са навсякъде. Но стават все по-нагли.


***
Ако знаех тази песен, сигурно щях да я използвам в разказчето.

Тук мутрлата е вторичния образ.

Главното за мен, е как някой пази достойната жена.

Кой кого пази.

Кюй ни пази нас.

А от мутрите и Господ не може да ни опази.

Той си пази стадото.

А мутрите не са от неговото стадо.

Поздрави, пътешественико Коста, Горски пътник!
цитирай
7. minavamottuk - Харесах
14.07.2013 16:55
че може Бог да слиза да ни подаде ръка,като сме се овълчили ,само той ни остава ,въпреки че не съм толкова религиозна си имам свой начин да вярвам
цитирай
8. sande - Елице мила, представи си на колко хиляди хора е помогнала сестрата Надя ...
14.07.2013 17:00
hloris написа:
Хареса ми,поздрави!
Парите у някои хора са им отнели най-истинското-просто да бъдат Човеци!
Хубаво противопоставяне се е получило-на един уж човек,който де факто е загубил
човешкия си облик,и на един обикновен човек от народа,човек с главно "Ч".
Изводите всеки може да си ги направи сам за себе си,нали?!
пп.Много ми допадат твоите реални истории от живота,защото те са....Истински и докосват!
Поздрави,приятелю! :))


***
На колко болни хора е държала нежно ръцете.

Колко хора е спасила.

И ето ти случка ... милата, нежна и достойна жена лежи, просната на улицата, от случайна ... случка. Тя , която цял живот помага на хората в беда, остава няколко минути, в центъра на София, и на България / а и на света!/ без помощ. Какво е това? Ето защо се появява Господ. Само той може да помогне! Само той може да възпостави справедливост! Това е идеята на разказа.

цитирай
9. sande - Радвам се, че намина, Ти си винаги там, където трябва!
14.07.2013 17:27
minavamottuk написа:
че може Бог да слиза да ни подаде ръка,като сме се овълчили ,само той ни остава ,въпреки че не съм толкова религиозна си имам свой начин да вярвам


***
Права си. Овълчили сме се. Кой може да събере стадото. Само Той.
цитирай
10. makont - Има го, Санде!
14.07.2013 18:16
И не само за да помага. Знаеш ли, една сутрин рано разхождах мопсчетата. Срещу мен се зададе много възрастен човек, с хубава осанка с побелели коси. Когато ме наближи ми подаде едно букетче с цветя от полянката и ми каза: "вземи го чедо, да ти носи здраве и късмет". За миг си срещнахме погледите и усетих едно такова спокойствие, толкова доброта. Имаше невероятни сини очи. Познавам повечето хора в парка, нали там сме всеки ден по два пъти. Този старец не го бях виждала до сега и повече не го видях. Този благ поглед още ми е пред очите. И нещо друго, букетчето от тревички и цветя дълго време стоеше свежо. А след това изсъхна, но продължаваше да бъде красиво. Може би бъркам нещо, или си въобразявам, но имаше нещо странно в този добър старик. Усетих го. Каквото и да е, важното е, че при Надя се е появил точно в необходимият момент и е подал ръка. А мутрите, те и днес минават с голяма скорост през локвите и ни пърскат с вода, те минават и през нас, самите, когато им се изпречим на пътя. И днес за тях не сме хора. Но рано или късно всичко това ще се промени, вярвам! Усмивки и хубава нова седмица!
цитирай
11. syrmaepon - Здравей, Санде!
14.07.2013 19:23
Разбира се, че има Бог и той живее във всички нас / може би дори и в човека от джипа ) /. Когато реши той се намесва и протяга човешка ръка на този, който почти е загубил вярата си. За да продължи да вярва..
цитирай
12. sande - Това са чудеса, това е чудо, необяснимо, но чудо!
14.07.2013 19:36
makont написа:
И не само за да помага. Знаеш ли, една сутрин рано разхождах мопсчетата. Срещу мен се зададе много възрастен човек, с хубава осанка с побелели коси. Когато ме наближи ми подаде едно букетче с цветя от полянката и ми каза: "вземи го чедо, да ти носи здраве и късмет". За миг си срещнахме погледите и усетих едно такова спокойствие, толкова доброта. Имаше невероятни сини очи. Познавам повечето хора в парка, нали там сме всеки ден по два пъти. Този старец не го бях виждала до сега и повече не го видях. Този благ поглед още ми е пред очите. И нещо друго, букетчето от тревички и цветя дълго време стоеше свежо. А след това изсъхна, но продължаваше да бъде красиво. Може би бъркам нещо, или си въобразявам, но имаше нещо странно в този добър старик. Усетих го. Каквото и да е, важното е, че при Надя се е появил точно в необходимият момент и е подал ръка. А мутрите, те и днес минават с голяма скорост през локвите и ни пърскат с вода, те минават и през нас, самите, когато им се изпречим на пътя. И днес за тях не сме хора. Но рано или късно всичко това ще се промени, вярвам! Усмивки и хубава нова седмица!


***
Поздрави, Мая!

Много интересно е това, което разказа.
цитирай
13. sande - Здравей, Сирме!
14.07.2013 19:39
syrmaepon написа:
Разбира се, че има Бог и той живее във всички нас / може би дори и в човека от джипа ) /. Когато реши той се намесва и протяга човешка ръка на този, който почти е загубил вярата си. За да продължи да вярва..


***
Радвам се на чаровните ти думи.Доброто не умира.
цитирай
14. kalin8 - Привет, Санде!
14.07.2013 20:45
Неведоми са пътищата Господни...
Поздравления за разказа!
Б.
цитирай
15. megg - Ако Бог е дал сила на Надя,
14.07.2013 21:05
вдъхнал й е кураж с подадената десница, то кой ли е бил в колата?! ... Доброто и злото в нашия човешки свят ... Свят, в който добротата е чудо, дар ... и го има, стига да повярваш. И в себе си - също, че можеш да го сториш.
Срещите с добри хора правят пътя по - лек. И някак по - справедлив ...
Поздрав за вълнуващия разказ, Санде!
цитирай
16. katan - Здравей, Санде!
14.07.2013 21:17
Най-напред ме върна на моята любима улица "Раковска" - българския "Бродуей", както я наричах на времето аз.
Търсех прилика на МОЯТА с ТВОЯТА улица и не намерих.
Моята улица е слънчева, усмихната, дружелюбна.
По нея няма дупки и не префучават черни чалга джипове.
Вярно, че МОЯТА улица започва от "Славейков" и свърщва на "Московска" - това е любимият ми "отрязък". По МОЯТА улица Бог се разхождаше всеки ден, а сега вероятно слиза по пантофи само в краен случай - да помогне на нас, обикновените хора. Необикновените са в чалга-джиповете си.
Но все пак слиза, за да ни каже, че доброто го има и то ще победи.

Поздрави, Санде!
цитирай
17. sande - Неведоми, но примамливи и магични ...
14.07.2013 22:32
kalin8 написа:
Неведоми са пътищата Господни...
Поздравления за разказа!
Б.


***

Сърдечни поздрави!
цитирай
18. sande - Рай - Ад - ЖИВОТ!
14.07.2013 22:35
Рай - Ад
анонимен написа:
Санде прияелю !
- не ката ден а всеки час, човек сто пред врати: "Рай - Ад" !

- Лошо е че, адските същности взехме да ги срещаме, все по-често и често - Защо ли ?


***
Поздрави!
цитирай
19. sande - Поздрави МеГ!
14.07.2013 22:43
megg написа:
вдъхнал й е кураж с подадената десница, то кой ли е бил в колата?! ... Доброто и злото в нашия човешки свят ... Свят, в който добротата е чудо, дар ... и го има, стига да повярваш. И в себе си - също, че можеш да го сториш.
Срещите с добри хора правят пътя по - лек. И някак по - справедлив ...
Поздрав за вълнуващия разказ, Санде!


***

Благодаря ти..
цитирай
20. sande - Твоята улица е България!
14.07.2013 22:47
katan написа:
Най-напред ме върна на моята любима улица "Раковска" - българския "Бродуей", както я наричах на времето аз.
Търсех прилика на МОЯТА с ТВОЯТА улица и не намерих.
Моята улица е слънчева, усмихната, дружелюбна.
По нея няма дупки и не префучават черни чалга джипове.
Вярно, че МОЯТА улица започва от "Славейков" и свърщва на "Московска" - това е любимият ми "отрязък". По МОЯТА улица Бог се разхождаше всеки ден, а сега вероятно слиза по пантофи само в краен случай - да помогне на нас, обикновените хора. Необикновените са в чалга-джиповете си.
Но все пак слиза, за да ни каже, че доброто го има и то ще победи.

Поздрави, Санде!


/***
Тя е винаги жива.
цитирай
21. zelas - Господ (животът) обича силните, ...
15.07.2013 13:49
Господ (животът) обича силните, наглите и пробивните. Колкото и да ви е неприятно, така е.

Ако се постави човек от гледната страна на едно животно, което бива убито за храната на хората, то всички хора са от мутрите по-мутри.

Това оправдава ли мутрата в колата? Не.

Защото истинският човек е благороден. Животните са също благородни. Те не ядат повече отколкото им е необходимо. Докато животното мутра е загубило естественото си благородство.

Слабата женица е в позицията на слабата и тя е такава, защото обществото е направило слаба. Колкото по-цивилизовано и по-развито обществото, толкова по-слаби са хората, които са част от него.

Oбществото е изграденo върху основата на конфликта. Ти си обществото и си винаги в конфликт с него.
цитирай
22. tota - Интересна случка,
15.07.2013 14:38
която провокира мисълта на човек в различни посоки. Това го показват и коментарите. Обяснима и трудно обяснима. Заради случайността. И онова невидимото, което провокира мисълта към действие. В такива случаи обикновено казваме, че човек просто е имал късмет. А, дали е така?

Поздрави за разказа, Санде!!
цитирай
23. sande - Има и поговорка: Падналият няма приятели!
16.07.2013 12:53
zelas написа:
Господ (животът) обича силните, наглите и пробивните. Колкото и да ви е неприятно, така е.

Ако се постави човек от гледната страна на едно животно, което бива убито за храната на хората, то всички хора са от мутрите по-мутри.

Това оправдава ли мутрата в колата? Не.

Защото истинският човек е благороден. Животните са също благородни. Те не ядат повече отколкото им е необходимо. Докато животното мутра е загубило естественото си благородство.

Слабата женица е в позицията на слабата и тя е такава, защото обществото е направило слаба. Колкото по-цивилизовано и по-развито обществото, толкова по-слаби са хората, които са част от него.

Oбществото е изграденo върху основата на конфликта. Ти си обществото и си винаги в конфликт с него.


***
Затова трябва да си помогне сам. Но има и случаи, когато не можеш да си помогнеш сам. При определени обстоятелства и когато нямаш никаква надежда. Но!
Но се случва чудо. И се спасяваш. Ето това ме занимава - простите чудеса в живота. За мен има чудеса, за други - няма. Всеко нещо си имало обяснение! Марксическа постановка.

А с моята племенница Надя са се случвали неведнъж чудеса. Като последното.
цитирай
24. sande - Късметът чудо ли е?
16.07.2013 13:03
tota написа:
която провокира мисълта на човек в различни посоки. Това го показват и коментарите. Обяснима и трудно обяснима. Заради случайността. И онова невидимото, което провокира мисълта към действие. В такива случаи обикновено казваме, че човек просто е имал късмет. А, дали е така?

Поздрави за разказа, Санде!!


***
Късметът донякъде е чудо, може да се каже. Но не е истинско чудо. Обясним е.
Някой от 1 милион участници ще спечели джакпота от Тотото. Чудо ли е ако съм аз? Ами все някой ще спечели, машинката ще изплюе неговите числа. Тук има надежда, има организация и пр. Има механизъм. А истинското чудо е когато се случи нещо, за което нямаш логично обяснение. Когато идва свише. Спроред мен.

Благодаря за поздрава!
цитирай
25. martiniki - случайност
20.07.2013 08:42
е другото име на Бог

Хубав разказ, Санде. Може да е бил божи пратеник точно в този миг да подаде ръка. Може би хората, които ни подават ръка точно в бедата, са изпратени, подтикнати от сила, дори неосъзнаващи я.
цитирай
26. sande - Здравей , Мартиники!
20.07.2013 13:04
В своя разказ Надя не спомена името на Бог.

Аз го споменах като мое си художествено откритие, като започнах с това, че не трябва да се споменава напразно името Господне.

Защо да не се споменава напразно името Господне? Откъде е тази библейска парадигма?

За да не се девалвира Бог от честото му споменаване, с повод и без повод.

Но в случая имаме повод. Сериозен.
цитирай
27. yotovava - Срещнал си го, наистина,
25.07.2013 13:08
той знае кога да помогне.
цитирай
28. sande - Поздрави, Валя!
25.07.2013 15:22
Радвам се, че намина, радвам се,че и ти вярваш в чудесата на спасението.
цитирай
29. romanticgirl25 - Чувала съм за такива случаи. Но той помага само на добрите хора.
15.10.2013 16:09
А тези мутри заслужават затвор! На мен миналата година ми се случига много неща които ме накараха да повярвам и в ангели и в Бог и в злото...надявам се само добро да ни следва. Когато ми беше лошо няколко гласа от вътре ми казаха да отивам веднага на болница или ще умра. Така се шашнах, накрая в Токуда левкоцити, тромбоцити, йхормони, желязо ва паднало на нула почти. Чудеха се как съм жива. Бог Исус ме спаси и слава на Него и благодаря на ангелите и архангелите!
цитирай
30. sande - Романтичке, в случая наистина имаме добър човек.
26.10.2013 09:49
И неведнъж на Надя Котева са се случвали чудеса. Дай Боже, да има тази закрила свише и по-нататък.

Поздрави!
цитирай
31. kenzovnaks - Ела те при мен мои Братя и Сестри!
09.12.2013 20:52
Изгарям!
цитирай
32. sande - Поздрави!
08.02.2014 12:20
kenzovnaks написа:
Изгарям!


***
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671753
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031