Постинг
07.01.2017 22:55 -
За същността или кое е по-значимо
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2103 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2017 11:25
Прочетен: 2103 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 14.01.2017 11:25
Кога същността на нещата е по-голяма, когато изричаш предсмъртно признанието, че "Бог е велик" или когато живееш с мисълта за това, че "Бог е велик"? Екзистенциално и в резултат на човешките инстинкти човек в течението на своя живот разбира колко е слаб, независимо от силата си и от защитата на своето семейство. Но ничия сила не е способна да го предпази от удара на съдбата. Тя е обща резултантна от научените, ненаучените уроци, опита, правилните и грешни постъпки, както и от резултантните постъпки на всички свои предци и роднини, които си получил в наследство и за чието наследство ти горчиво плащаш изкупителна цена. Ето защо когато в немощта си човек се моли, уместно е да се оставя на волята на божественото провидение за себе си и за своя живот. Защото всеки се ражда със своите лекоти и тежести.
Провидението, което те оставя жив, въпреки многобройните причини, които с лекотата на една давеща капка могат да сложат край на живота ти, е божествената същност, по-голяма от теб и която определя същността на съществуващ Жив Бог.
И тук следва да оценим поставените по-горе противоположни ситуации. Ако живееш в безчестие и най-накрая разбираш, че "Бог е велик", дали това те прави достатъчно просветлен и в крайна сметка удовлетворен, ако с помощта на последното действие в твоя живот ти изричаш подобно твърдение. Уви не. Независимо от причините. Напротив, въпреки причините и пречките, ако постигаш всекидневното си съществото със връзката с божественото присъствие и разбираш за него от непрекъснатия си досег с екзистенцията, реалността, сънищата, мечтите и нереалността, то значи, че си живял пълноценен живот. Защото само актуализираните личности благодарение на своята дарба и постижения, могат да изпитат бляна на откритията и да се докоснат до мощта на силата, движеща света.
За първи път Християнството разделя "божественото" на Общовселенски Бог и Човешки бог, в който на преден план изпъква филантропията и любовта въобще като есенциална движеща сила на всичко заобикалящо ни. Сякаш Човешкия бог стои по-близо до хората, докато Бог Баща може да бъде жесток, непростителен и мъстящ към хората. В действителност такова деление не съществува.
Вълнообразно
РААВ - ЕДНА БЛУДНИЦА В ГАЛЕРИЯТА ОТ ГЕРО...
ЗАПОВЯДАНО НИ Е ДА РАЗПЪНЕМ ПЛЪТТА С НЕЙ...
В Вселената има 3 милиарда галактики.
ЗАПОВЯДАНО НИ Е ДА РАЗПЪНЕМ ПЛЪТТА С НЕЙ...
В Вселената има 3 милиарда галактики.
„Подозрението" като прелюдия към ев...
Опасност за мозъка
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Опасност за мозъка
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене