Аз нямам семплички слова,
при мене думите са полет,
ухание на любовта,
везмо от придошлата пролет.

Аз нямам празни чудеса,
които не кълнят от смисъл,
в мисловните ми небеса
изглежда Бог ме е орисал.

За тук ли съм или не съм
не знам, но хората обичам,
макар понякога насън
обидите от тях да сричам.


Росица   КОПУКОВА

Благословена с талант и обич към човешкия свят...
Бъди!

Благословено да е перото ти. И да затвори веднъж завинаги устите на твоите завистници! Много хубав стих - кратък, но красноречив.

Такива усти не се затварят, но това им е работата.