Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2010 19:42 - Кехае, наша доржево
Автор: zelas Категория: Музика   
Прочетен: 1638 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 21.11.2010 19:44


— Кехае, наша доржево,
врют сюриине торнаха
ут зимове нах летове,
нашана тьошка сюрия,
тагова, пак не торнува.
Куга щи и та да торне
ут равну поле широку,
нах високана планина?

— Уфчере, мои уфчере,
и нашана щи да торни
рану в понделник вутирна.

Стани, одажи, сабери
нашана луда харгелйо,
товари тьошка одайо,
вдигните наша сюрия,
в понделник утирна
ут зимове, нах летове.
Та че, одажи, восадни
моену конче хранену.
Та си ми иди, одажи,
в Искече града гулема,
ситан армаган собери
и ми ги, кузум, отнеси
на мойну порву любове,
на мойне дребни дечинки.
Чи йе ни могам да ида,
мен ми е лошу станалу,
маалим ми е падналу
на мойну белу сарчоце.
Лоша ма глава сболява,
кайну ма ни е булела,
йе ще тува да остана,
йе ще тува да загина,
в равнусу поле широку,
пуд зеленусу караче.
Иди ми рукни, одажи,
ен-кехайена Тодора,
кротичку да му насадя:
Ага сюрия вдигните
с моине кльоти кучета,
ве, одажи, ще мините
приз Тунджа река голяма,
приз високана кюприя.
Там има моми кадии
и млади булки заптии,
всяка година сам давал
пу адно ваклу яганце,
ваклу щат ягне да ищат,
вакал хми овен фаните.
Те ще да си ва запитат:
«Къде е Райчу кехая?»
Ве хми, уфчере, речите:
«Райчу във поле остана,
с агине хасап да гльода,
дену сме яли и пили
цалана зима голема
ут Касом ду Гергьовден.»
Пак га, уфчере, подите
в нашену село гуляму,
на високана планина,
воржите ясни ченкове,
да лайнат кльоти кучета.
Там ще да си ва пусрощне
моена млада нивеста
с моите дребни дечинки
и ще да си ва попита:
«Каде е Райчу кехая?»
Ве хи, уфчере, речите:
«Райчу във поле остана,
ваз подзим да ни дучеква,
приз пролет да на провада!
Га на планина подите,
вакал ми овен фатите,
курбан да го заколите...
Уфчерене ми торнаха
рану в понделник утирна,
тьошка сюрия вдигнаха.
Варвеха колку варвеха,
ага на Тунджа стигнаха,
на високана кюприя,
ваклу хми ягне поискаха,
вакал хми овен дадаха
и за Райча си питаха.
Ага в селу стигнаха,
на високана планина,
там си ги са срьощнали
Райчова млада йивеста
с негови дребни дечинки,
та си уфчере питаше:
— Уфчере, млади уфчере,
каде е Райчу кехая?

Уфчерене хи рекоха:
— Райчу кехая остана
в равнуну поле широку,
ваз подзим да ни дучеква,
прие пролет да ни изпраща.

Вакал ми овен не дума,
вакал ми овен продума:

— Ложат та, ложат, нивесту,
Райчу кехая загина
в равнуну поле широку,
под зеленуну караче.
Кучета там останаха
кехая да си погребот.
Ага хи това казаха,
Райчова млада нивеста
пусна си глася ду небу,
еасипа солзи ду земя
и си ми жалну викаше:

— Сюрия бяла и чорна,
пуста дано си останиш,
ага ми няма кехая
да си ма мене разшени ..."
 



Тагове:   Наша,   доржево,


Гласувай:
2



1. sparotok - ценно
23.11.2010 18:32
Просто си нямаш на представа какво съкровище е скрито в текста на тази песен!

Поздрави!
цитирай
2. zelas - Просто си нямаш на представа какво ...
09.12.2010 17:02
sparotok написа:
Просто си нямаш на представа какво съкровище е скрито в текста на тази песен!

Поздрави!


Езикът е силно архаичен, даже и аз се затруднявам. Разкажи ни Павле!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zelas
Категория: Други
Прочетен: 5784001
Постинги: 820
Коментари: 7388
Гласове: 4981
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031