Дуйни ми, дуйни, бел ветрец,
разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове.

Разтопи бели снегове,
отвори пътя за Драма,
във Драма искам да ида.

Във Драма искам да ида,
там имам либе болничко,
понуда да му занеса.

Понуда да му занеса,
печено агне гергьовско,
мелнишко вино цървено. 

Хубава песен Пламене!
Колкото повече слушам такива, толкова по-българин се чувствам!

Хубаво !

за нашенското дето не оглася простора, за нашенското дето не увлича младите...Благодаря ти!! И аз като Павел, по българка се чувствам...

стана любима след като я чух от един невероятен дядо от село Пелевун, за който искам да разкажа и в блога си и дори съм направила чернова от много време насам, но пусто все не ми остава време. А не виждам смисъл да пускам постинг при положение, че не мога да бъда активна.
Благодаря за избора :).

Сети път кога момците я подкарат тайбетлийската "Дуйни ми, дуйни" и не мога да не се изцепя - Юбреееееееей!

Това е една от най-любимите ми народни песни,понеже в нея винаги съм виждал
някакъв скрит дълбок символизъм. Когато я слушам,съм си пожелавал пътят за Драма да е вечно и завинаги отворен,за да няма повече никакви човешки или природни прегради, които да възпрепятстват свободното общуване между единородните наши братя и сестри от двете страни на доскорошната граница!

подготвил съм вече клипа, търся текста, и попадам на теб...