Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна органи

Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.

На 4 октомври (22 септември[2]) 1903 година заедно с четата си от 70 човека води сражение с османски войски, охранявайки изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е нападната и обградена от 600 души аскер. След петчасово ожесточено сражение Тодев загива с 25 души четници, а жертвите за аскера са 90.

Песен за Радон войвода

Глуха е доба потайна,
месец йе грейнал над село,
де джиди санце айдушко,
де джиди санце айдушко.

От друм дружина минува
край село кротко, заспало,
де джиди село комитско,
де джиди село комитско.

Жална им баба насрешча мило си пита дружина:
Кам ви, дружина, млад Радон, дека, баби, остана моето чедо перинско ?
Млад Радон, бабо, остана горе ми горе на Рила, на Годлевската плaнина.
Кам му, дружина, чепето, три годин го баба четила, милото чепе комитско ?
Остана, бабо, остана горе ми горе на Рила, на дива коза легало.
Кам му, дружина, пушката, пушката, баби, дружката, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, на бор столетен, вековен.
Кам му дружина сабята, сабята чичовaта му, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, низ тия диви пържари, де джиди зрели ягоди.

Жална ми бабо, послушай,
кога нощ страшна настане,
завият влъци, лисици,
забухат птици злокобни,
бухайте птици кръвнишки !
когато ревне гората,
ой горо, море, зелена,
Радон от гробо излазе,
откача пушка от боро,
препасва сабя френджия,
намета чепе комитско,
по гори броди самотен,
чичо си Благо да траси.

Кам ви, дружина, млад Радон,
млад Радон, ваша войвода,
моето чедо перинско,
моето чедо перинско. 

...И ДА НЕ Е САМО МЪЖКА, А БЪЛГАРСКА!...

Нещо поразително за него и четниците му-
когато решават да защитят изтеглящото се християнско население, Радон Тодев и четниците напълно съзнават фаталния изход от предстоящия сблъсък с турския аскер. Той събира дружината си в църквата и моли свещеникът да ги опее - заупокойна молитва, още докато са живи... за да не се белеят останките им из балкана неопяти...това е!... саможертва- осъзната, изстрадана, ...в името на Майка България!

Радон Войвода е един истински Българин!

krivoshapkova, Благодаря, за допълнението! Майка България отново има нужда от саможертвата синовете и!

Аз мисля първо Българското в сегашна България да събудим! Пак тогаз то ще прилее там където винаги е било.

Събуждаме се, Павле! И твоята роля не е никак малка!
Благодаря ти!

А песента е много хубава. За пръв път срещам този оригинален и чаровен диалект.

Поздрави!

За пръв път чух тази песен през 2003-та. Записах си я и всеки ден я слушах продължение на година. И винаги ме трогваше.

Тук няма хленч, няма сълзи и сополи. Хората пеят за тъжно събитие, но с достойнство, като откровение. Така, както е пял българинът отколе.

И сега ме развълнува. Но така е с истинската непреработена българска песен. Чест прави на "Бански старчета", че пазят банските песни. Да са живи и здрави те и всички като тях!

Благодаря Ви Зелас, че популяризирате тази песен и то с текста.! Благодаря Ви!

Благодаря Ивайло,

Слушам я тази песна и направо сърце ми се къса - дали ще запазим тази Българщина жива? Дано! Трябва!