Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2010 01:46 - Родопите паметта на България - Хранила майка, кутила
Автор: zelas Категория: Музика   
Прочетен: 3162 Коментари: 9 Гласове:
12

Последна промяна: 21.12.2010 20:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Три дена до Коледа!


Българският обичай Полязуване (Поляз, Споляз, Полез) има много древен, езически и предхристиянски характер и се празнува на 21 декември - денят Единак или Еднажден, християнизиран като Игнажден, ден на св. Игнатий.

Този ден се нарича още Полязовден.

imageВярвало се, че първата живинка (човек, животно), което влезе в къщата или двора на стопаните в този ден на годината носи някаква предоопределеност за дома. Изразът "такъв му е полязът" обяснявал всичко, което се е случвало със стопанина през следващата година. Тази живинка, най-често човек, се означава като сполязник (полязник).

Предпочитало се в къщата да не влезе животно, а човек, при това жена или момиче, за да се измътят повече ярки през новата година, защото, ако новодошлият бил от мъжки пол, то се очаквало, че през идващата година ще се излюпят повече петли и по-малко ярки.

Ако през изминалата година имало повече късмет, родитба и сполука, например повече измътени ярки и повече снесени яйца, то първият посетител (полязника) го канели отново да дойде в къщи на следващия Полязовден, в противен случай той ставал нежелан гост, тъй като го считали като виновник за несполучливата година.

На много места в България този ден се наричал още Квачкин ден, защото стопанката на къщата или първият гостенин се поставяли върху приготвен за целта полог и трябвало да куткудякат и пляскат с криле като кокошка и квачка.

С тези магически действия се целяло да се измолят повече яйца и пиленца през новата година. Както сполязникът като вестител на успеха, така и яйцето и полога като символи на началото на живота подчертават особения смисъл на този ден - да се измоли повече успех, благодат и плодородие през настъпващата нова година. Цялата обредност и семантика на празника Полязуване е основана на представата за настъпване на нова година след деня Полязовден.

Обичаите, свързани с посрещането на първия гост на 21 декември (Игнажден) са разпространени не само в днешна България, но и върху старото обширно землище, където през Средновековието се формира и съществува за много векове българската народност.

Днес големи части от това землище и неговото население са включени в границите на Сърбия, Македония, Черна гора и Гърция. Това население, въпреки промяната на езика и самосъзнанието си е запазило много от своята старобългарска култура и традиции, музика и фолклор, включително и празнуването на Полязовден.

Първият гостенин на 21 декември се нарича полезник, полязнuк, сполязник (Източна България), споходняк, похожняк (Северо-Западна България), полазнuк (Юго-Западна България), polozenik, polazajnik, polozar (Сърбия, Македония и Черна гора).

В Полша, Чехия, Словакия, Украйна и Словения има подобен обичай, но там той се свързва не с 21 декември (Игнажден), а с Рождество Христово или Нова година. Там този обичай сигурно е привнесен от мощната навремето си Средновековна България, защото се използва същото българско название - полазник. В тези държави обаче обичаят е пригоден и осмислен съгласно тяхната традиционна празнична система. В Полша, Чехия, Словакия и Украйна наричат полазник първия гост в деня на Рождество Христово, а в Словения - на Нова година.

При руснаци и белоруси този обичай е непознат, което също показва, че този обичай няма старославянски корени.

Смисълът на думите "полязовден" и "полязник", “поляз”, "полазник" е забравен и засега остава неизвестен. Обикновенно етимологията на тези думи се търси на основата на славянските езици. Славянските езици обаче не дават много възможности за решение на тази задача.

Като най-правдоподобно изглежда извеждането на "полазник" (всъщност "сполязник"!) от основата на българския глагол полазвам, на който хипотетично му се придава смисъла "посещавам някого за кратко време", от тук полазване = "краткотрайно посещение".

В заключение, българският обичай (С)полязуване и основният му персонаж, (С)полязникът, са най-вероятно свързани с календара на прабългарите, при който Полязовден (21 декември) е начало на новата година. Това обяснява смисъла на празника и ролята на сполязника, както и старинната етимология на морфемата "споляз" = успех, сполука.

Източник: http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Prabaalgarskiyat%20kalendar%20i%20obichayat%20Polyazuvane.htm

Сполай ви тогава момци и девойки!

---------------------------------------------

Изпълнение на Златина Узунова и гайдаря Петър Янев.






Гласувай:
12
0



1. zelas - Близка на тази песен от село Старцево.
21.12.2010 01:56
Хранила майка, кутила
до три, до четири дощери.
Трине са в земя легнали,
Една хи Нуринка остана
и та е ечко болничка.

Майка хи тихо ромони:
-Нурке, мое дощеру,
стани са, Нурке, ортосвай
бел сам ти курбан обрекла.

-Майчинку, мила майчинку,
курбан ми дене не дава,
курбан ми душа не свраща.

Йе си са сбирам, торновам,
нах трине сестри левтери,
нах зеленото ливаде,
нах ситничконо мезаре,
в чорнана земе длибока.

Утре щаш, майчу да видиш
каква ща сватба да стане
на наши равни дворове.
Ситни щат дърва да цепят,
марна вода щат греьот,
бела щат мома да миет.

Ага ма, майчу, занесот
низ бела река надолу
них зеленоно ливаде,
польока-льока да вървьот,
че ми сам душа давала.

Ага ма, майчу, отнесот
в ситничконо мезаре
до трине сестри левтери,
и ти щиш, майчу, да дойдеш
Нуринка да си изпратиш.

Майка Нуринка викаше:
-Нурке, мое дощеру
че кой ща тебе кайдиса
вав земе да та зарови!
Сакава тьонка-височка,
Сакава бела черночка,
льой като роса пролетна.
цитирай
2. vilikal - Страхотен пост и отново отличен ...
21.12.2010 02:01
Страхотен пост и отново отличен избор на песен. Златина златно ги реди.
Благодаря ти.
Вили
цитирай
3. zelas - Златина Узунова? Радвам се, че ...
21.12.2010 02:12
Златина Узунова?

Радвам се, че одобряваш и ми помогаш! Благодаря!
цитирай
4. vilikal - Да, тя, ако не ме лъже ухото, но Петьо ...
21.12.2010 02:28
Да, тя, ако не ме лъже ухото, но Петьо има студийни записи с 3-4 девойки, вкл. леля Валя, та не е толкова трудно, като им опознаеш гласовете, въпреки, че си прав за Величка, че е трудно да си сигурен.
От къде черпиш аудиото и вадиш текстовете, а ти се губят изпълнителите? Ще помагам ,ако е нужно. Хубаво е да се знаят съкровищата ни поименно. Да знаем кого да благославяме и споменаваме в молитвите си - конкретно. За заслугите. Или таланта. Те заслужават. Те ни карат да се раждаме някоя мъглива сутрин отново българи. Забърсват гурливите ни очи, нааканите ни гащи, зализват ни перчемите и глътнали шкембетата ни карат да се стремим да бъдем по-добри. От вчера. По-нежни кам близките. По-горди от себе си. По-смели от дядовците ни. Да правим чудеса. А ние можем.
Весели празници, можещи.
Пазете се от зли помисли.
цитирай
5. zelas - Брат ми ги прати и просто ги подби...
21.12.2010 02:40
Брат ми ги прати и просто ги подбирам! А за текстовете сглобявам тук стихче, там дума от интернета - дано пребъде в много голяма помощ ни е.

Можем, как да не можем, да бъдем такива, само малко сме луднали сега, ама положителната вълна се надига, щото кръвта вода не става.

Сполай ти за добрите думи.
цитирай
6. solinvictus - Браво Зелас!Всъщност това пола...
21.12.2010 09:45
Браво Зелас!Всъщност това полазване е преминаване през врата,от нещо познато ,минало в нещо ново,по добро,неизвестно...прагът е границата там се нарича,обрича.
Това е по старо от Библията ,хехе
Жив и здрав!
и продължавай да събираш!
поздрав!
цитирай
7. zelas - Браво Зелас!Всъщност това пола...
21.12.2010 13:10
solinvictus написа:
Браво Зелас!Всъщност това полазване е преминаване през врата,от нещо познато ,минало в нещо ново,по добро,неизвестно...прагът е границата там се нарича,обрича.
Това е по старо от Библията ,хехе
Жив и здрав!
и продължавай да събираш!
поздрав!


Райко, то че е по-старо от библията е описано в тази много добре разработена статия, която аз само копирах. И си прав обичаят символизира преминаване през вратата на времето - от старата позната година към новата, изпълнена с неизвестност.

Колко мъдрост има във фолклора ни, която очаква да бъде извадена на яве. Тази мъдрост ще ни е жизнено важна за оцеляването в новата ера на човечеството.

Ерата на новото съзнание.

Поздрави
цитирай
8. cvetnica - Песен до песен, цвят до цвят, вплетени във венец!
21.12.2010 15:16
Родопите - загадката на духовното битие, могъщо обаяние, истински рай! Изумителна, непреходна и вечна! Сурова и величествена! Лирична и запленяваща!
За тези, които са видели планината от страни, тя е поетично видение. За тези, които са бродили из нея са се докоснали до безсмъртието! А, за тези които са се осмелили да се извисят и са погледнали отгоре - тя наистина е вдъхновение и я превръщат в своя съдба!
Благодаря Ви за удоволствието!
"Споляз"!
цитирай
9. zelas - Родопите - загадката на духовното ...
21.12.2010 17:37
cvetnica написа:
Родопите - загадката на духовното битие, могъщо обаяние, истински рай! Изумителна, непреходна и вечна! Сурова и величествена! Лирична и запленяваща!
За тези, които са видели планината от страни, тя е поетично видение. За тези, които са бродили из нея са се докоснали до безсмъртието! А, за тези които са се осмелили да се извисят и са погледнали отгоре - тя наистина е вдъхновение и я превръщат в своя съдба!
Благодаря Ви за удоволствието!
"Споляз"!


Благодаря че се отби! Споляз!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zelas
Категория: Други
Прочетен: 3545630
Постинги: 820
Коментари: 7390
Гласове: 4940
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930