В шопската фолклорна област много добре се е запазило уникалното полифонично пеене. Дори в днешната Бистрица още се пее дори и тригласно. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Това което винаги ме е удивявало в това пеене е майсторството и тренировката на гласа, която е нужна за да се изпеят тези мелодии по този начин. За да оцените уникалността и майсторлъка на тези песни, помолете познат (ако имате такъв) който се занимава професионално с пеене да се пробва да ги изпее.

Имам чуството, че има някаква уникална генетична заложба в тези певици, която им позволява да пеят така.

Поболи се Дона

Поболи се Дона у ливаде,
ни у село, ни близо до село.
 
Сама мома вада копа, (2)
вада копа, вода вади, (2)
де мома де, да на вади градина,
де мома де, да набере босильок.

Да че ми е сивко зелен,
ей сега, дей бега,
хем си бега през ливадьето.
Юзда влачи по трава,
мой, мили мой. (2)
 

Възхищавам се на желанието ти да търсиш майсторлъка в българския фолклор, което по презумпция не е никак трудно. Да намериш.
Шопската музика, както й цялата им етнокултура, прилича малко на спорт, не на музика. Абстрахирай се от първосигналното отрицание, което напира и помисли, чуй отново. Чуваш ли чувство, дълбина на емоцията, вълнение от текст. Аз не. Което не отрича майсторлъка на изпълнението и неговата уникалност. Странно чудо са шопите. А виж, оттатък Витоша са граовците, които повече са повлияни от Трънско, турлаците и нещата леко по фино влизат, с чувство :)))))), както казва един приятел.
Не ровя без причина, странно ми е, наистина, какво точно те развълнува, защото слушам и много джаз, и етно, и класика, и предкласика, и винаги първо ме шибва самоцелноста на някое изпълнение, желанието да впечатлиш, а не изстраданото и преболяно или радоста от живота, емоционалния взрив. Да изпееш песен, защото нещо в теб е в повече и иска да излезе.
Поздрави

Поразмисли ме, определението ми "Спорт" и се сетих за една чудесна работа на Дориан Александров за българските бойни изкуства.Та, той отделя много страници на фолклора ни, като тренировъчна основа на бойната подготовка от най-ранна възраст. Танците - Русалийски, кукерски, добружански ръченик, македонските - това са си все "кати", система от упражнения за неравноделност на движенията и ударите - виж богатството от неравноделни ритми в народната ни музика; шопските не падат по-долу - копаницата си е основно групово изпълнение, както и повечето от тях, което пък стимулира синхрона в реална обстановка на бойното поле, а песните на шопите - ами чуй отново и се запитай, не са ли уникални дихателни упражнения и неравноделна ритмика за трениравка.
Та, май съм прав, че шопите не са много по емоционалните изблици, но са си добри "спортисти". Танците го потвърждават. Групови, в идеален синхрон, непробиваеми. Не случайно се славим като невероятни войни, опровергаващи тактическите постановки на военните стратези от далечна древност.
Прегледай Дориан Александров. Ще ти хареса.
Поздрави и извинявай ако съм те засегнал. Мнение.

Онази вечер (преди седмица може би, ама за мен все си е онази вечер :))) ) гледам един азиатски филм - мисля, че беше "Ангелът". И някъде в средата на филма чувам наши български музиални мотиви и в един момент припевът "Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо"... И така няколко минути от филма. Не, че сцените имаха нещо общо с "Дилмана" или "пипера", но ми стана яце драчко :). И не за пръв път срещам във филми нашата музика. Най-изненадващо я разпознавам в доста филми и най-често такава на "Мистерията на българските гласове".
Уникална е тази музика! Та е нормално и ЮНЕСКО да я закриля :)
Поздрав за избора!

Вили, признавам си греха - запалянко съм на този шопски "спорт" в дисциплините надпяване, припяване, подпяване, възпяване и щафетно предаване на мелодия от къща на къща.

Това което ме трогва е живинката, която струи от този начин на пеене. Тоника ако щеш. Ако има еквивалент за жените на мощното войнишко Ура, то това са шопските припевки - жените просто си облекчават делничната работа по един много елегантен и даже бих казал благороден начин, без много мрън-мрън, ох-ох и т.н.

Така хората посрещат несгодите на живота. Стоицизъм - изконна българска черта!

Сега прочетох вторият ти коментар и ти направо ме разби - колко точно си го напипал и казал, ами има ли нещо да добавя, то така ази сом само раб чуствуващ, но не и много писателствуващ. Благодаря ти за коментарите щото допринасяш към това, което се опитвам да постигна.

Поздрави

п.п за десерт още шопизми - http://zelas.blog.bg/muzika/2010/12/16/shopski-pripevki-kvartet-abagar-quartet-abagarus.651774

Яце ми е драчко на мен, когато хората се разтухват с музика тук! Щото тези вибрации са способни ДНК да прекодират. Аз за туй все повтарям - пейте на децата си, за да ви запомнят.

Ха наздраве!

п.п. Аз съм баритон ама ако можех всяка сутрин щях да извивам гласо в шопски припевки ... за събуждане ... на комшиите :))

Вили, благодаря ти много за препоръката да прегледам Дораин Александров.

Сега четох (сканирах по-точно) статията му "Тайните на дълголетието" - http://star05.net/e-books/za.doma.semeistvoto/zdrave/dorian.aleksandrov-tainite.na.dulgoletieto.pdf

Много добре е написана и само искам да цитирам нещо "Живеят спокойно и архаично, далеч от стресиращи фактори; повечето не гледат зомбиращата телевизия!....."

Аз лично от три години не гледам телевизия, и не мога да ви опиша колко е важно за вашето духовно и телесно здраве да се освободите от тази прокоба.

Толкова съм впечатлен, че даже смятам да му посветя една тема специално за тази статия.