Когато бях малък баща ми много често пееше тази песен "Бела съм, бела, юначе", на неговия си специфичен фалцет (хем малко смешен, хем гениален) и аз винаги се чудех, какво значи това "бела съм, бела". Чудех се защо жената казва, че е бяла - "ами бяла ще си, няма да си зелена, ама че глупава песен" - си мислех аз.

Интересното и символичното на тази песен е, че е възприета като своебразен химн на помаците Българи в Родопите.

Какво е посланието в песента?

В известната песен Излел е Дельо хайдутин срещаме израза "да ми ги не потурчите, да ми ги не пучърните".

Глаголът "почерни", знаем също се употребява, когато някой близък почине - майката и всички роднини са "почернени" - в черни одежди и черни мисли. Документирано е, че много от хората са отказвали да заменят калпака с чалма и са били убивани, тоест родът им бил почернен.

От друга страна в българските народни песни е характерна изключително честата употреба на изразите “бяла българка”, “бели българи”, както и изрази “бяла Яна”, “бяла Рада” и т. н. Едва ли българите са по-бели от околните народи, или че сред тях не се срещат и по-тъмни хора.

В песента "Бяла Рада" например се пее:

Турчине, кочиджие ле,
отвържи ми бяло лице,
бяло лице с бяла вала,
черни очи с черна вала,
да погледам горе, долу,
горе, долу по хорото,
по хорото, по момите,
дано вида от моята,
от моята мила рода!

В една друга песен "Мурад и Мара" (Даръ-дере, дн. Златоград) забелязваме, че дори и турците употребяват "бяла" за българка. Не бих казал, че българите са много по-бели от турците като цвят на кожата, нито че турците са тъмни като африкански негри, така че определението "бяла" може би е синоним на "българка", тоест такава която е останала непотурчена.

Цар ми е Мурад книга напратил:
"Ой Маро, Маро, бяла българко,
"ко се потурчиш, ще ти харисам,
по Бяло море якине кале,
якине кале, кале с касаби;

Също така знаем, че заловеният хайдутин е пожелавал да бъде обесен в снежно бяла риза. В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени и преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи.

Белият цвят е доминиращ в много от народните носии и може би не случайно белият цвят е най-отгоре на знамето - бяло, зелено, червено.

От писателя Никола Гигов научаваме, за легендата свързана с тази песен. 

Един войвода решил да се ожени и отишъл високо в планината, където се били криели жените от турците. След като отишъл в пещерата, той си харесал една невеста, и я попитал "Я излез девойко, за да видя бела ли си, чьорна ли си", а девойката излизайки запяла песента "Бела съм , бела , юначе, цела съм света огрела!" (информацията за тази легенда ни беше предоставена от newlogic. Благодаря!)

Очевидно е, че белият цвят за българите, не е просто цвят, а символ на чест и достойнство, на благоприличие и морал, и най-вече символ на Българщината и рода Български.

Имайки предвид тези разсъждения, можем да заключим, че посланието в песента е, че певицата огласява на цял свят гордо и ясно "цела съм света йогрела", че не се е потурчила/почернила "бела съм", тоест запазила е честа си чиста/бела и е останала Българка.

Всеки може сам да прочете текста визирайки тази идея и да реши дали е така. Изложеното по-горе е само мнение без претенции за абсолютна истинност.

Бела съм, бела, юначе

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.

В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:

Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е
Галени га са ни зьомат,
технону бално де има

Това чисто инструментално изпълнение на вече покойния бай Дафо Трендафилов е много рядко и специфично като звучене. Записано в Широка лъка през юли на далечната 1969 година. Песента е от Лъкенския край.

Благодаря за вниманието.
Ха, наздраве!

Обожавам музиката на Родопите, тази мелодия направо докосва душата!

Благодаря ти приятелю!

Благодаря на теб, Павел, ти ме вдъхнови да започна да пиша.

Чисто ти е виното, целас, жив и здрав да си и да ни радваш с все такива чудесни постинги !

п.п.
търсех диалектни варианти за думата мъгла, а тук в няколко реда цели два намерих. бисерчета.

Когато турците са се опитвали да поробват българите в родопите, жените и девойките са се крили в планината, а мъжете и момците са ставали хайдути.
Според един от вариантите, един от безтрашните войводи решил да се ожени и отишъл високо в планината (където са се криели жените) и да си намери жена. След като отишъл в пещерата, където са се крили той си избрал невеста, и като я избрал я подканил навън с думите " Я излез девойко, за да видя бела ли си, чьорна ли си", а девойката излизайки запяла песента " Бела съм , бела , юначе, цела съм света огрела! "
Та така :)

А за 'почерните' според мен по-скоро се има в предвид , да не ги 'изнасилят' т.е. да почернят честа им и по този начин и семейството им.
А бяла българка според мен е в смисъл красива, защото по онова време това се възприемало като красота. Момите са били облечени така, че да няма на показ 'някои' части на тялото и снагите им са били снежно бели. :)

Аплодисменти, приятелю!

За мен е откритие обяснението за "бела", досега не знаех защо "бела", предполагах, че това означава красива, нежна, целомъдрена.И с бяла кожа.
А като антипод на "почернена" не съм се замислял.
И в други песни се среща "бела", но придружена от "червена", за описание на красива жена. "На лице бела, цървена, на снага тънка, висока".

И също израза "Тая равна снага, мермерна". Мермерна - добре, но защо равна?
Равна значи - плоска, като дъска, т.е. обратно на хубава.
Защо? Имам едно обяснение, но нека Пламен като специалист да каже.

Поздрави!

Стройно и прегледно. Чисто, точно и ясно. И пак отлична мелодия.
Да се свети името му на Бай Дафо и мир на праха му.
Поздрави

Благодаря ти много за тази допълнителна информация!

Били ми посочил източника, за да я включа в тялото на статията. Това допълнение, според мен, даже доказва основната теза.
Бяла българка може и да се употребява в смисъл на "красива". но аз затова посочих и премерите с хайдутите и войниците и офицерите. Едва ли са държали да са красиви пред смърта!

Единственото, което "куца" на изложената теория е датировката на песента. Ако тя съвпада с периода на ислямизация на Родопите, мисля че ще е доказана напълно.

Така че, ако някой може да помогне с датирането на песента, което е много трудно по принцип, да заповяда!

Здравей Санде,

Употребата на "бела и червена" е, когато се говори за външния вид на жената. Бяло за бели зъби и червено за червени бузки. Като мартеницата.

Но когато имаме "бела и черна" става въпрос за честта на човек.

Равна снага, според мен, значи стройна, пропорционална. Затова и се употребава с "мермерна" мраморна, тоест лъскава, гладка и равна. Употребата на двоен епитет с едно и също значение се среща много често.

Пак заповядай!

Всичко, което трябва да знаем за нас е закодирано във фолклора ни. Те затова и сега са се захванали да го упорочават, та да се потули посланието.

Пак заповядай, па може и вино да почерпим, знаеш ли!

Е хайде, хайде, не срамувай се, наливай :))))))))))))))))

Бих продължила последния коментар... Да, наливай!... Да се опиваме от хубостта на родопските песни, да черпим сили от извора, да се заздравява корена ни, да е предизвикан духа да търси истинското и да преоткрива намереното... Наливай, приятелю, наливай! Ние сме жадни...

"Предшествениците ни са давали най-скъпото — младия си живот, за да запазят род, език, бащина земя. Вече 120 години след освобождението от турско робство българските управници не са се научили, че основната задача е да пазят и обединяват народа си.



Всяка нова власт и правителство идват със „своя собствена” политика по националния въпрос, за да повторят и засилят грешките на предшествениците си.



Но живецът на мачканите през вековете и сега българи е здрав. Не са го изкоренили поробителите и асимилаторите, защото паметта и родолюбието на народа не може да бъдат изтръгнати от никого. Ще мъждука и ще припламва, докато има на света БЪЛГАРСКО БЯЛО ВИДЕЛО."

Панайот Маджаров

Тук ще цитирам размисли на известния наш фолклорист Т. Ив. Живков върху народните песни за опазването на вярата.

Обърнете внимание на разграничаването на вяра и религия и кое било по важно за българите.
-------------------

В епохата на турското робство се разгръща процесът на утвърждаване на човешката личност като сърцевина на крепнещото народностно съзнание. Тъкмо защитата на вярата става едно от измеренията на новата личност, която израства из пепелищата на робството; вярата в случая е своеобразна етнична идеология, синтез на народностна нравственост, духовна среда за социализацията на личността и за съхранение на самостойни обществени структури в етничния организъм.

Това е вяра в един фолклорен смисъл, възможна при наличието на едно православие, което подчинява универсалната същина на учението на потребността от етнично оцеляване. Фолклорът преобразува тези тенденции в православието, наблягайки не толкова на мъченичеството, колкото на изявата на личността в нейния етничен облик. Вярата българска, нашата вяра хубава означава нашият нравствен закон, външните и вътрешни изрази на нашата общност като народ. Тука са и обичайно-обредните традиции, и музикално-танцовото, и словесно-поетическото творчество, системата за изграждане на роднински отношения и т.н. Промяната на всичко това е не само промяна на културата, а и на социално-историческото поведение на българина. Говорейки за него, би трябвало да го разглеждаме в цялата му многоликост.

Ако приемем за разграничителна бразда религията, очевидно трябва да отчитаме и явните, и скритите пластове в културната самоличност на християните, на приелите исляма, но съхранили славянския език и накрая на онези, които са загубили и християнската си вяра, и матерния си език. Всички те са носители на българската култура, която се явява в различни облици и подкрепя с различни средства етнокултурното единство на българския народ.

http://liternet.bg/publish/tmollov/murad.htm

Наливам, наливам, ама трябва и с мярка, та да не се опияним в национален шовинизъм!

Ха, наздраве!

Приемам обяснението ти, но моето обянение предполагам, че ще допълни твоето.
За мен равна снага е по-скоро закръглена, приятно закръглена, не дебела. Значи да не е слабичка, т.е. кльощава.
Аргументите ми са следните:
Добре гледаната жена е закръгленка.
Гладуващата, по-мизерно живеещата няма как да е закръглена, а почесто има измъчен вид: от много работа, от недохранване, много деца понякога.
В селска България живота на жената е бил доста тежък.
Загръглената жена е по-снажна, по-секси, ако използваме съвременните понятия. И затова е повече опоетизирана.
А и от собствени наблюдения по селата...
Може би аз малко повече фантазирам, но така си мисля.

Поздрави

Не бих се съгласил напълно.

По-закръглена ако е от заможно семейство, със богата зестра, да.

Но ако е по-бедничка е по-добре да е стройничка, щото да може да превива кръст на къра и повече деца да ражда, които пак са нужни за работата на нивата.

Но като се има предвид, че народните песни са се пеели най-вече от по-бедните хора, защото те така са намирали утеха и работата минавала по-лесно, съм по-склонен да приема, че равна снага=стройна снага

Към основният текст беше добавено:

----------------

В една друга песен "Мурад и Мара" забелязваме, че дори и турците употребяват "бяла" за българка. Не бих казал, че българите са много по-бели от турците като цвят на кожата, нито че турците са тъмни като африкански негри, така че определението "бяла" може би е синоним на "българка", тоест такава която е останала непотурчена.

Цар ми е Мурад книга напратил:
"Ой Маро, Маро, бяла българко,
'ко се потурчиш, ще ти харисам,
по Бяло море якине кале,
якине кале, кале с касаби;

Приемам обяснението ти, но моето обянение предполагам, че ще допълни твоето.
За мен равна снага е по-скоро закръглена, приятно закръглена, не дебела. Значи да не е слабичка, т.е. кльощава.
Аргументите ми са следните:
Добре гледаната жена е закръгленка.
Гладуващата, по-мизерно живеещата няма как да е закръглена, а почесто има измъчен вид: от много работа, от недохранване, много деца понякога.
В селска България живота на жената е бил доста тежък.
Загръглената жена е по-снажна, по-секси, ако използваме съвременните понятия. И затова е повече опоетизирана.
А и от собствени наблюдения по селата...
Може би аз малко повече фантазирам, но така си мисля.

Поздрави[/quot
Няма да споря. Само ще допълня това, което съм чувала от моята майка: "Жената трябваше да е преди всичко здрава за да може да носи товара на семейството - домакинство, раждане и гледане на деца, работа на полето. Мъж, който не беше подкрепен от жена си - тежко му се пишеше... "

Знаеш ли, Непознати съблогъре,
не съм си позволявала да я кача
и да направя постинг за нея, в моя развлекателен Блог.
Сега те моля , да дам линк към този постинг
в моята страницата във ФБ.
Благодаря ти, че докосна най-съкровенното в мен !
Поздрави !

Няма нужда от разрешение, даже не е задължително да споменеш оригиналният източник. Аз не вярвам в авторски права, лицензи, патенти и други ограничения.

Важното е, че те е развълнувало!

Ех, ако ми пуснеш и "Дуйни ми вейни, бел ветре" и съм те разцелувала през монитора :)))))

А бе някой, чете ли го този блог въобще? :)))
http://zelas.blog.bg/muzika/2010/12/01/duini-mi-duini.643567

Това е любимата ми родопска песен, но явно съм я "проспала" я в командировка, я с нещо друго! Пък от липса на време, назад рядко гледам, че ще да не пропусна актуалното :)))

Но пък ей сега ще си я пусна на воля и ще ти кажа едно голямо Благодаря! :)

Не се извинявай, аз ше шегувах!

Към основния текст беше добавено
---------------------

От писателя Никола Гигов научаваме, за легендата на тази песен.

Един войвода решил да се ожени и отишъл високо в планината, където се били криели жените от турците. След като отишъл в пещерата, той си харесал една невеста, и я попитал " Я излез девойко, за да видя бела ли си, чьорна ли си", а девойката излизайки запяла песента " Бела съм , бела , юначе, цела съм света огрела!" (информацията за тази легенда ни беше предоставена от newlogic. Благодаря!)

"бяло" в семиотиката на фолклора означава "непорочност" - тоест девойката пее на юнака че е девствена (тълкуванията за "потурчване" са резултат от едни опити да се "национализира" българския фолклор през призмата на идеологиите) "червено" се символизира с "лодовитост" и "женското начало"