"Фалмис", е поздрав при среща сред банатските българи. Отговорът е „Увекь фалим!”. Етимологията на думата води към католическия поздрав “Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като "Фалмис" идва от съкращение на този поздрав. Отговорът „Laudetur semper!” – “Винаги да бъде хвален!” за банатските българи звучи като “Увекь фалим!”.

Характерното за българите католици е, че са големи патриоти и родолюбци. Тази любов към всичко българско и родно се проявява още по време на чипровските католици и павликяните - потомци на старите български богомили - първи реформатори и хуманисти в Европа и в света..

Мразени от гръцкото духовенство заради вяра им - богомилска, павликянска, еретическа; мразени по-късно и от турците, защото като католици все към австрийския католически цар поглеждали, който да им помогне да се спасят от робство.

Кратка история

След потушаването на Чипровското въстание през 1688, само триста оцелели семейства намират спасение на север от Дунав в тогава окупираните от Австрия области Олтения, Влашко и в юго-западна Трансилвания, където биват много добре посрещнати и даже получават специални данъчни облекчения. Това привлича още една група от преселници от павликянските села.

Но през 1737 австрийците загубват контрол върху Олтения и българите се принуждават да се преместят още на север в Банат.

Австрийските власти им позволяват да се настанят в селата Стар Бешенов (Stбr Bišnov) през 1738 и Винга (Vinga) през 1741. През 1744 г., с постановление на Мария Тереза на Австрия правата получени в Олтения биват отново потвърдени.

Въпреки благосклонната политика на австрийците, разбира се с цел асимилиция, българите не бързали да стават  австрийци, ами напротив веднага основават две български училища. В тях се преподавало на чист български език и на кирилица до 1848 година, когато маджарите взели дял в управлението на държавата и накърнили светите им народностни права. След дълги и упорити борби, маджарите надделяват и езика, азбуката и учителите биват заменени с унгарски и хърватски. 

Според официалното преброяване в Румъния (2007), 6468 души са от български произход. Преброяването в Сърбия от 2002 г. признава 1658 българи във Войводина, която обхваща сръбската част на Банат. Българските учени изчисляват, че 12 хиляди банатски българи живеят в Румъния и 3000 в Сърбия.

След Освобождението на България през 1878 г част от банатските българи се завръщат в България. Сега тук живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново. Бърдарски геран е известен като „столица на банатските българи в България”. Още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Банатските българи в България са много активни и имат много хубава интернет страница - Фалмис.


Банатски фолклор

Музиката на банатските българи се класифицирана като отделен клон на българска народна музика, с няколко словесни и музикални особености. Докато типично български музикални ритми са запазени, в някои мелодии се забелязват румънски, сръбски и унгарски влияния.

Специфичните български коледни песни, са заменени с градски тип песни. Католицизмът оказа значително влияние, премахване на някои видове песни и замяната им с други. 

По същия начин, банатските българи са запазили много български празници, но и приемат останалите от други римокатолически народи. Един от най-популярните празници е карнавала Фършанги (Faršбngji). По отношение на танците, банатските българи са много повлияни от танците на съседните народи, например унгарския чардаш.

Диалектът на българите от Банат се класифицира като павликяски от българската група от Източна Европа. За съжаление азбуката, която използват сега е латиница базирана на Хърватската версия.

Общо взето, времето, разстоянието и асимилацията наложена от унгарски и хърватски католически духовници са оставили своя дълбок отпечатък върху фолклора на банатските българи извън България и това е една от причините да напиша тази статия, за да можем да започнем да се опознаваме взаимно и отново да се засили културния обмен.

Нека им покажем, че майка България не ги е забравила

С помощта на Ати (tota) за пореден път, имам удоволствието да ви представя текста на песента, за да можете най-добре да усетите диалекта на банатските българи.

Хайде цънца на игра

Хайде цънца на игра
да му улюм ръка с ръка.
Да потропним по една
хубанка песна. (2)

Припев:
Че жувейме за сефаля*
родостно именно
и коса цветни ма фара
наште думаниня.

Хайде цънца на игра
да му видя нам света.
Да заиграйме слънцето
балкенска игра (2)

Хопа цупа на оро
да игрем слънце у едно.
Да наричем радостни
весело хорто (2)

сефаля (т.) - пълна с веселие; нещо, което радва, създава удоволствие

Фалмис, братя!

Люпобитен факт:

Най-западно разположено село в Румъния се казва Колония булгара и е основано от банатски българи. Наричали са го Телеп, което в превод от унгарски означава поселение.

Отново интересна информация си ни поднесъл родолюбецо :).
И сайта им е едно съкровище!
Ще завърша с думите на една банатска българка:

"За глобалното ни днес общество едва ли е толкова важна всяка отделна човешка история, но за нас самите като хора не е без значение, откъде идваме и накъде отиваме, какво трябва да пренесем през вековете и хилядолетията като послание на родовата кръв, като цивилизационна енергия, като колективен опит. Кръговратът на отделния човешки живот е и пренасянето на родовите послания от дядо към баща, от баща към син, от син към внук, оглеждането на отечествената история в световната.

Мисля, че всеки българин трябва да милее за собствената си история, защото човек без родова памет е като дърво без корен. Нека не оставяме дърветата си да изгният!"

Амин! Да бъде!

Така е звездичке, и банатската българка много добре го е казала. Аз по принцип не съм поддръжник на идеята за едно глобално семейство, защото това означава робство от безпрецедентен мащаб.

Взирането трябва да е в посока от голямото към малкото, а не обратното както сега душманите се опитват да ни наложат..

Увекь фалим роду!

Тия банатски думи ме навеждат на мисълта, че наистина румънците са си наши братя - потомци на даките(а те на гетите. Пък, че гетите са наши прадеди, смятам, всеки тук знае).

Имам колега - внук на банатци от Бърдарски геран. Да знаете само как ще го зарадвам! :)

Особено там, където пеят думите "именно" и "думаниня", звучат като чисто румънски думи, а са български - ако не беше Ати, аз никога нямаше да чуя какво казват.

Когато си отговорим, кой и защо ни е разделил с румънците ще открием кои сме всъщност.

В една песен на популярен румънски в момента състав се използва фразата "Че съм войник" ... пусто забравих името на състава.
Питах един възрастен човек от квартала, който знае румънски (живял е в Добруджа по време на окупацията й) та той ми я преведе !
Произнасяло се така, като фраза и имала значение "Аз съм герой".
Не случайно Хр.Ботев в публицистиката си от 60-те години има статия с многозначителното заглавие "Българските проценти в Румъния се умаляват".
За съжаление това е истината драги ми приятели - ние сме поставени в условието да граничим сами със себе си ! :)(не знам емотикона за горчив смях)

Благодаря на стопанина на блога !

Така е гет-ски многолики, но е важното сърцето да бие, пък ако едната ръка да не знае, че е сестра с другата.