Постинг
16.01.2011 22:20 -
Провикнал ми са Николчо - Борис Машалов
Автор: zelas
Категория: Музика
Прочетен: 20192 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2011 13:47
Прочетен: 20192 Коментари: 20 Гласове:
16
Последна промяна: 17.01.2011 13:47
Има един български глас, който просто не може да се опише. Невероятен да го наречем, не е, защото всъщност е много близък и земен, уникален може би, ... не пак е неточно, защото не се отличава с някаква музикална особеност, впечатляващ, също не върви, защото ако не се заслушаш специално може и да ти мине през ушите без следа.
Какви определения и суперлативи тогава му отиват? Неописуем?
Сигурно вече съм повдигнал очакванията ви достатъчно високо, за да ви върна обратно на земята - става въпрос за Борис Машалов.
Кой е Машалов и защо заслужава толкова засукан увод?
Дано ми прости, покойният Машалов, който можеше да стане велик оперен певец, но остана верен на народната песен, но все пак ще му сложа етикет: Потомствен майстор-певец.
Българската изворна песен е изключително добре запазена и това богатство дължим, на традицията да се пее в семейството. Любовта към пеенето и лириката са били предавани устно от поколение на поколение. Някои са били изключителни певци, някои просто певци, но песента никога не е спирала, може би до към средата на 50-те години на миналия век, когато радиото и по-късно телевизията изместват тази масова традиция.
Съвремените средства за записване на музика много ни улесняват, но нищо не може да замени живото изпълнение и усещането на музикалните вибрации идващи от живо тяло срещу нас. Телевизора не може да запали искрата толкова естествено ... ако въобще може.
Да видим как е било преди. В книгата на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев "Популярни изпълнители на народна музика", четем:
Борис Машалов е роден на 30 януари 1914 година в град Севлиево в семейството на потомствени певци и занаятчии. Певческата дарба по бащина линия се помни някъде от първите едно-две десетилетия на 19 век.
Пра-прадядото Димитър Зенгията още през двадесетте години на миналия век (19 век, моя бел.) се славел като сладкопоен певец и собственик на хубави охранени коне, с които пътувал из цяло Българско по търговия. В ония тежки робски години сами турците се възхищавали от гласовития певец и охранените му коне. И винаги, когато се срещали, възкликвали: „Маашала, маашала!" Оттук произлязъл и неговият прякор - Димитър Машалата.
Дядо Димитър, дядото на Борис Машалов, имал шест сина и една дъщеря. Всички знаели да пеят и надпявали баща си. Най-голям песнопоец обаче бил Никола, който станал баща на петима синове и една дъщеря. Борис е четвъртото дете. Всички деца били музикални, още повече, че унаследили певческата дарба и по майчина линия - на севлиевката Елена Матюва Стоянова. Майката притежавала много приятен и емоционален глас. Обичала да пее винаги, когато шета или работи.
Военната си служба Борис Машалов отбива във флотата. Като моряк той се славел сред другарите си с песните и борбите. Дори като новобранец участвувал в борба в село Щръклево, Русенско, и катурнал тогавашния шампион на Делиормана. Наградата била един овен.
"Пееше баща ми, пееха братята ми, ама на мен даваха първенството. Един ден, както работя и пея, отдолу публиката изръкопляска. Сградата беше тъкмо на ъгъла Алабин и Лавеле. Ние работим на четвъртия етаж. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка на публиката и като бис им изпях ,,3ън, зън, Ганке ле".
За да запазим това безценно богатство, българския фолклор, трябва да продължим традицията на пеене в семейството. Не е важно дали пеете като славей и въобще дали пеете правилно, когато е от сърце винаги е въздействуващо. Дори и да не пеете български народни песни, е добре да пеете на децата, защото не знаете кое от тях ще е следващият Борис Машалов, Радка Кушлева, Борис Христов или ... Лили Иванова! :))
Пейте на децата си, за да пеят и техните!
----------------------------------------
Провикнал ми са Николчо
Провикнал се е Никола, провикнал се е Николчо
от връх от Стара планина, от игликова поляна:
Изкарвай Гано говеда!
Вашите, Гано, нашите.
Вашите ,Гано, нашите, чичови брези биволи.
Ша ида да ги продавам, дано ти сърце откупя.
Гана, Никола думаше, либе Никола, Николчо.
Сърце за пари не давам, сърце за сърце менявам.
Изкарвай Гано говеда, чичови брези биволи!
Какви определения и суперлативи тогава му отиват? Неописуем?
Сигурно вече съм повдигнал очакванията ви достатъчно високо, за да ви върна обратно на земята - става въпрос за Борис Машалов.
Кой е Машалов и защо заслужава толкова засукан увод?
Дано ми прости, покойният Машалов, който можеше да стане велик оперен певец, но остана верен на народната песен, но все пак ще му сложа етикет: Потомствен майстор-певец.
Българската изворна песен е изключително добре запазена и това богатство дължим, на традицията да се пее в семейството. Любовта към пеенето и лириката са били предавани устно от поколение на поколение. Някои са били изключителни певци, някои просто певци, но песента никога не е спирала, може би до към средата на 50-те години на миналия век, когато радиото и по-късно телевизията изместват тази масова традиция.
Съвремените средства за записване на музика много ни улесняват, но нищо не може да замени живото изпълнение и усещането на музикалните вибрации идващи от живо тяло срещу нас. Телевизора не може да запали искрата толкова естествено ... ако въобще може.
Да видим как е било преди. В книгата на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев "Популярни изпълнители на народна музика", четем:
Борис Машалов е роден на 30 януари 1914 година в град Севлиево в семейството на потомствени певци и занаятчии. Певческата дарба по бащина линия се помни някъде от първите едно-две десетилетия на 19 век.
Пра-прадядото Димитър Зенгията още през двадесетте години на миналия век (19 век, моя бел.) се славел като сладкопоен певец и собственик на хубави охранени коне, с които пътувал из цяло Българско по търговия. В ония тежки робски години сами турците се възхищавали от гласовития певец и охранените му коне. И винаги, когато се срещали, възкликвали: „Маашала, маашала!" Оттук произлязъл и неговият прякор - Димитър Машалата.
Дядо Димитър, дядото на Борис Машалов, имал шест сина и една дъщеря. Всички знаели да пеят и надпявали баща си. Най-голям песнопоец обаче бил Никола, който станал баща на петима синове и една дъщеря. Борис е четвъртото дете. Всички деца били музикални, още повече, че унаследили певческата дарба и по майчина линия - на севлиевката Елена Матюва Стоянова. Майката притежавала много приятен и емоционален глас. Обичала да пее винаги, когато шета или работи.
Военната си служба Борис Машалов отбива във флотата. Като моряк той се славел сред другарите си с песните и борбите. Дори като новобранец участвувал в борба в село Щръклево, Русенско, и катурнал тогавашния шампион на Делиормана. Наградата била един овен.
"Пееше баща ми, пееха братята ми, ама на мен даваха първенството. Един ден, както работя и пея, отдолу публиката изръкопляска. Сградата беше тъкмо на ъгъла Алабин и Лавеле. Ние работим на четвъртия етаж. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка на публиката и като бис им изпях ,,3ън, зън, Ганке ле".
За да запазим това безценно богатство, българския фолклор, трябва да продължим традицията на пеене в семейството. Не е важно дали пеете като славей и въобще дали пеете правилно, когато е от сърце винаги е въздействуващо. Дори и да не пеете български народни песни, е добре да пеете на децата, защото не знаете кое от тях ще е следващият Борис Машалов, Радка Кушлева, Борис Христов или ... Лили Иванова! :))
Пейте на децата си, за да пеят и техните!
----------------------------------------
Провикнал ми са Николчо
Провикнал се е Никола, провикнал се е Николчо
от връх от Стара планина, от игликова поляна:
Изкарвай Гано говеда!
Вашите, Гано, нашите.
Вашите ,Гано, нашите, чичови брези биволи.
Ша ида да ги продавам, дано ти сърце откупя.
Гана, Никола думаше, либе Никола, Николчо.
Сърце за пари не давам, сърце за сърце менявам.
Изкарвай Гано говеда, чичови брези биволи!
Следващ постинг
Предишен постинг
Малката ми внучка много се впечатлява от народните песни, пее вярно, пък има и хубав глас. Още е мъничка, ако не и мине меракът може да предава българската песен нататък.
цитирайmagnoliya написа:
Малката ми внучка много се впечатлява от народните песни, пее вярно, пък има и хубав глас. Още е мъничка, ако не и мине меракът може да предава българската песен нататък.
Чудесно!
В моята фамилия баща ми обича да пее на много специфичен фалцет - също лели, уйковци, калековци, учинайки ... всички.
Аз даже сега се пробвам на обертоново пеене.
В тази песен открих любимия си български епитет - "брези", в случая биволи. Беше преди повече от двадесет години и оттогава, когато чуя "...Изкарвай Гано...", нещо стяга гърлото ми и почти винаги мокря очи.
Народа е прав - Който пее зло не мисли.
Нека пеем и да учим децата си да пеят. Прав си, zelas, правилно, фалшиво, няма значение. Нека пеем.
Добър пост. Поздрави от морето.
цитирайНарода е прав - Който пее зло не мисли.
Нека пеем и да учим децата си да пеят. Прав си, zelas, правилно, фалшиво, няма значение. Нека пеем.
Добър пост. Поздрави от морето.
vilikal написа:
В тази песен открих любимия си български епитет - "брези", в случая биволи. Беше преди повече от двадесет години и оттогава, когато чуя "...Изкарвай Гано...", нещо стяга гърлото ми и почти винаги мокря очи.
Народа е прав - Който пее зло не мисли.
Нека пеем и да учим децата си да пеят. Прав си, zelas, правилно, фалшиво, няма значение. Нека пеем.
Добър пост. Поздрави от морето.
Народа е прав - Който пее зло не мисли.
Нека пеем и да учим децата си да пеят. Прав си, zelas, правилно, фалшиво, няма значение. Нека пеем.
Добър пост. Поздрави от морето.
Благодаря Вили! Сутрин още с отварянето на очите се провиквам, за ужас на комшиите ... и децата! Отварям си чакрите и нищо през деня не може ме уплаши!
А какво значи "брези"?
Прекрасно представяне на Борис Машалов...слушаш и те стяга за гърлото, песента те връща назад във времето в онова време, когато хората са пеели и чрез песента са изразявали и чувства и настроение...
Отправил си и призив към всички ни:
"Пейте на децата си, за да пеят и техните! " И ще допълня, за да ги стяга за гърлото, за да им тръпне сърцето по нашето, родното, по песните оставена ни от дедите ...
Хубава вечер!
цитирайОтправил си и призив към всички ни:
"Пейте на децата си, за да пеят и техните! " И ще допълня, за да ги стяга за гърлото, за да им тръпне сърцето по нашето, родното, по песните оставена ни от дедите ...
Хубава вечер!
tota написа:
слушаш и те стяга за гърлото, песента те връща назад във времето в онова време, когато хората са пеели и чрез песента са изразявали и чувства и настроение...
Така е Ати, има нещо в този глас ама не мога да го определя точно, па може и така да е по-добре. Интересното е, че гласът му тонално не варира много, а емоциите които ражда в слушателите са в големи аплитуди. Това е може би от наслояването от поколения певци в семейството му.
А аз я помня тази песен от времето на първите плочи - онези твърдите и чупливите, дето сега ги загряват и правят фруктиери :)).
Браво за Борис Машалов!
Ред е може би на Борис Карлов (ако вече не си писал за него).
цитирайБраво за Борис Машалов!
Ред е може би на Борис Карлов (ако вече не си писал за него).
zelas написа:
Благодаря Вили! Сутрин още с отварянето на очите се провиквам, за ужас на комшиите ... и децата! Отварям си чакрите и нищо през деня не може ме уплаши!
А какво значи "брези"?
vilikal написа:
В тази песен открих любимия си български епитет - "брези", в случая биволи. Беше преди повече от двадесет години и оттогава, когато чуя "...Изкарвай Гано...", нещо стяга гърлото ми и почти винаги мокря очи.
Народа е прав - Който пее зло не мисли.
Нека пеем и да учим децата си да пеят. Прав си, zelas, правилно, фалшиво, няма значение. Нека пеем.
Добър пост. Поздрави от морето.
Народа е прав - Който пее зло не мисли.
Нека пеем и да учим децата си да пеят. Прав си, zelas, правилно, фалшиво, няма значение. Нека пеем.
Добър пост. Поздрави от морето.
Благодаря Вили! Сутрин още с отварянето на очите се провиквам, за ужас на комшиите ... и децата! Отварям си чакрите и нищо през деня не може ме уплаши!
А какво значи "брези"?
Брези, като епитет, идва от Бреза - онова нежно, но студоустойчиво дърво, с бяла кора на черни нишки:)))) Мн.ч., щото са брези биволи - много. Т.е. нещо с основен цвят бяло, но нашарено с черно. Уникален епитет.
kleotemida написа:
А аз я помня тази песен от времето на първите плочи - онези твърдите и чупливите, дето сега ги загряват и правят фруктиери :)).
Браво за Борис Машалов!
Ред е може би на Борис Карлов (ако вече не си писал за него).
Браво за Борис Машалов!
Ред е може би на Борис Карлов (ако вече не си писал за него).
Здрасти Клео, ако говориш за акордеонистта Борис Карлов, не съм писал. Макар и много изкусен музикант създаващ много приятна музика, искам да запазя блога посветен на автентична, изворна музика. Акордеонът навлиза в народната музика доста късно и за мен лично малко изкривява балканското в нея, поевропейчва е.
По-специфичен инструмент е хармониката, която навлиза доста преди акордеона. Прилича на руската хармоника. Среща се в Добруджа
vilikal написа:
Брези, като епитет, идва от Бреза - онова нежно, но студоустойчиво дърво, с бяла кора на черни нишки:)))) Мн.ч., щото са брези биволи - много. Т.е. нещо с основен цвят бяло, но нашарено с черно. Уникален епитет.
Ясно, благодаря. Хубаво е че го спомена, та някой ако попадне на текста да знае.
zelas написа:
Здрасти Клео, ако говориш за акордеонистта Борис Карлов, не съм писал. Макар и много изкусен музикант създаващ много приятна музика, искам да запазя блога посветен на автентична, изворна музика. Акордеонът навлиза в народната музика доста късно и за мен лично малко изкривява балканското в нея, поевропейчва е.
По-специфичен инструмент е хармониката, която навлиза доста преди акордеона. Прилича на руската хармоника. Среща се в Добруджа
kleotemida написа:
А аз я помня тази песен от времето на първите плочи - онези твърдите и чупливите, дето сега ги загряват и правят фруктиери :)).
Браво за Борис Машалов!
Ред е може би на Борис Карлов (ако вече не си писал за него).
Браво за Борис Машалов!
Ред е може би на Борис Карлов (ако вече не си писал за него).
Здрасти Клео, ако говориш за акордеонистта Борис Карлов, не съм писал. Макар и много изкусен музикант създаващ много приятна музика, искам да запазя блога посветен на автентична, изворна музика. Акордеонът навлиза в народната музика доста късно и за мен лично малко изкривява балканското в нея, поевропейчва е.
По-специфичен инструмент е хармониката, която навлиза доста преди акордеона. Прилича на руската хармоника. Среща се в Добруджа
Така е, но пък съм чувала като дете от баща ми да казва, че бил отровен от едни наши съседи заради виртуозността си. И доколкото съм чувала негови изпълнения, че и доколкото разбирам, наистина е бил виртуоз.
kleotemida написа:
Така е, но пък съм чувала като дете от баща ми да казва, че бил отровен от едни наши съседи заради виртуозността си. И доколкото съм чувала негови изпълнения, че и доколкото разбирам, наистина е бил виртуоз.
Много се съмнявам да е било така. Дори и да е бил отровен, то едва ли ще е заради свиренето му.
Ето го тук, много е добър. Сега си представи някой да слуша това и да иска да го убие. Абсурд. Това даже не бива да се повтаря като слух.
http://www.youtube.com/watch?v=6sQ0m97rQjk
Понякога сами си втълпяваме неща, които даже са нелогични.
Обичам този певец.
Благодаря за информацията и за прекрасната песен! :)))
цитирайБлагодаря за информацията и за прекрасната песен! :)))
За мен Борис Машалов е първият във времето народен певец, първият най-популярен певец сред мъжете - народни певци, който се изяви като звезда, а може би е и първият най-значителен народен певец професионалист, с ежедневно присъствие в музикалните фолклорни предавания на Радио София.
В Македония такъв най-популярен за времето си певец е Никола Бадев, и днес ненадминат изпълнител на някои песни.
Като неспециалист бих определил стила му на пеене като реалистично-наивистичен с елементи на мелодраматизъм. Или на романтичен реализъм. Може да поспорим. Специалистите да кажат.
Песен на Машалов участваше в един от филмите с Иван Братанов, "Неспокоен път" / или "Стубленските липи"/, за колективизацията. Може би и самият Машалов да е участвал в сценката в читалището.
За смъртта му. Чул съм история, която ми напомня на моя разказ "Не стреляйте по любовника". Ако е така - значи е героична. Ромеовците понякога плащат...
цитирайВ Македония такъв най-популярен за времето си певец е Никола Бадев, и днес ненадминат изпълнител на някои песни.
Като неспециалист бих определил стила му на пеене като реалистично-наивистичен с елементи на мелодраматизъм. Или на романтичен реализъм. Може да поспорим. Специалистите да кажат.
Песен на Машалов участваше в един от филмите с Иван Братанов, "Неспокоен път" / или "Стубленските липи"/, за колективизацията. Може би и самият Машалов да е участвал в сценката в читалището.
За смъртта му. Чул съм история, която ми напомня на моя разказ "Не стреляйте по любовника". Ако е така - значи е героична. Ромеовците понякога плащат...
tryn написа:
Обичам този певец.
Благодаря за информацията и за прекрасната песен! :)))
Благодаря за информацията и за прекрасната песен! :)))
Благодаря, че се отби.
sande написа:
За мен Борис Машалов е първият във времето народен певец, първият най-популяпен певец сред мъжете - народни певци, който се изяви като звезда, а може би е и първият най-значителен народен певец професионалист, с ежедневно присъствие в музикалните фолклорни предавания на Радио София.
В Македония такъв най-популярен за времето си певец е Никола Бадев, и днес ненадминат изпълнител на някои песни.
Като неспециалист бих определил стила му на пеене като реалистично-наивистичен с елементи на мелодраматизъм. Или на романтичен реализъм. Може да поспорим. Специалистите да кажат.
Песен на Машалов участваше в един от филмите с Иван Братанов, "Стубленските липи" или нещо подобно, за колективизацията. Може би и самият Машалов да е участвал в сценката в читалището.
За смъртта му. Чул съм история, коята ми напомня на моя разказ "Не стреляйте по любовника". Ако е така - значи е героична. Ромеовците понякога плащат...
В Македония такъв най-популярен за времето си певец е Никола Бадев, и днес ненадминат изпълнител на някои песни.
Като неспециалист бих определил стила му на пеене като реалистично-наивистичен с елементи на мелодраматизъм. Или на романтичен реализъм. Може да поспорим. Специалистите да кажат.
Песен на Машалов участваше в един от филмите с Иван Братанов, "Стубленските липи" или нещо подобно, за колективизацията. Може би и самият Машалов да е участвал в сценката в читалището.
За смъртта му. Чул съм история, коята ми напомня на моя разказ "Не стреляйте по любовника". Ако е така - значи е героична. Ромеовците понякога плащат...
Благодаря, Санде, полезна информация добавяш, ще проуча и ако се наложи ще добавя към основния текст.
Неповторими гласове ! Автентични български песни ! Поздравление !
цитирайЗа да запазим това безценно богатство, българския фолклор, трябва да продължим традицията на пеене в семейството. Не е важно дали пеете като славей и въобще дали пеете правилно, когато е от сърце винаги е въздействуващо. Дори и да не пеете български народни песни, е добре да пеете на децата, защото не знаете кое от тях ще е следващият Борис Машалов, Радка Кушлева, Борис Христов или ... Лили Иванова! :))
... вече малко се пее. Музикални уредби гърмят, телевизия се гледа.
В Пастух се пееше много: на семейни празници - задължително, на полето - постоянно. Вече я няма тази звукова картина. Чува се Рачков, Господари на ефира ...
цитирай... вече малко се пее. Музикални уредби гърмят, телевизия се гледа.
В Пастух се пееше много: на семейни празници - задължително, на полето - постоянно. Вече я няма тази звукова картина. Чува се Рачков, Господари на ефира ...
sande написа:
... вече малко се пее. Музикални уредби гърмят, телевизия се гледа. В Пастух се пееше много: на семейни празници - задължително, на полето - постоянно. Вече я няма тази звукова картина. Чува се Рачков, Господари на ефира ...
Няма значение Санде, никога не е късно ... да се изложи човек, аз събуждам кокошките ... пардон комшиите сутрин! Пробвай да ги надпееш!
panazea написа:
Неповторими гласове ! Автентични български песни ! Поздравление !
И до Гюрка Пинджурова ще стигнем! :))