Няма Българска душа, която да не трепне под звуците на "Дунавското хоро" или да не се просълзи от мили спомени за звездни майски нощи и щури гонитби под естрадата на лятното кино, където оркестърът бодро свири "Пробуждане на пролетта".

Трудно е да си представим България без музиката на Дико Илиев, защото той е благословен с космически заряд.  А казват, че е бил самоук композитор?! Човекът който създава един нов жанр в българската музика- хората за духов оркестър.

Още 13-годишен родителите му го изпращат да учи музика в Орханийския военен духов оркестър. На 14-години попада на фронта на Балканската война, а след това на Първата световна война. Там овладява нотите и написва "Искърско хоро". Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–58).

В рамките на повече от половинвековната си дейност Дико Илиев създава 40 хора (еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци) около 20 марша, китки и др.

Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово, чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931–41), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове.

Хоро "Александрийка"

Дико Илиев написва това хоро буквално часове след погребението на единствената си по това време дъщеря - Александрийка. Въпреки това е изумително как музиката прелива в звуци на оптимизъм, радост и настроение. Сълзи капят върху белият лист и се изпаряват като музикални ноти.

Какъв невероятен дух и сила трябва да има човек, за да може да изрази мъката си по такъв начин?

 Препоръчвам на всеки, който в днешно време има склонността да се вайка колко труден е бил живота сега, да си спомни за Дико Илиев - човекът преживял две войни, смъртта на собствено дете и все пак намирал сила да твори музика изпълнена със Светлина и да остане верен на самобитното народно творчество.

Верен на България!

Има хора с дар от Бога Пламене, Той ги крепи и в най-трудните моменти, а те му се отблагодаряват като раздават любов и красота на ближните си! Дико Илиев бе такъв.

Не знам, слушам "Александрийка" и си представям момента, когато я писал - сълзи капят върху белият лист и се изпаряват като музикални ноти.

Дори само мисълта да загубиш свое дете тежи като камък, а да седнеш часове след като си го заровил шест стъпки под земята и да създадеш музика с такъв приповдигнат тон, за мен това е просто космическо чудо.

Поздравлявам те, Пламене, че си посветил този музикален разказ за необикновения българин Дико Илиев. Велик е нашия войник! Велик! Велик! Велик!
Тези примери трябва да са ни винаги пред очите.
Хората като Дико са преживяли много повече трудности от нас, преминали са през изпитания и лични драми, и са запазили висок духа си.

ами това е детенцето, Целас. Той не е при своята мъка, а пее детето, неговата песен. И тя е пълна с живот, палавост и радост. Такова е моето усещане.

поздрави

Точно така, детето не е мъртво, Отеца е материализирал духа му в музикални вибрации. Музиката ни разказва за това какво е било детето.

Отеца не описва мъката си, а детето!

Колко добре си го схванал/а, браво! Много добри коментари правиш!

И отново велик ще бъде!

Оряхово е моя роден град, от Оряхово тръгват всички пътица към Света! Нека напиша и да споделя- роден град е на покойните: н.артис Андрей Чапразов, писателя Михайл Кремен, македонския революционер Тодор Паница, мин. председателя от кървавия деветоюнски преврат Александър Цанков,архитектите на съвременна София -Торбов, Васильов, Ценов, световно извесния художник- гобленист-авангарист Марин Върбанов, Борис Спасов -юрист,опер. певица Гаманска, и много , много други знайни и незнайни българе.......от съвременниците: лекари, професори, инженери, за да не ги изброявам по именно ще завърша с Би Ти Ви говорителя- Юксел Кадриев, и спирам за да не отекчавам читателя!, но това е необходимо за да се види, че без средата, без земята, без въздуха, без хората на Оряхово никой от тях не би достигнал върховете до който достига!Знаете ли че, при освобождението на Б-я от турско робство страната ни е била разделена на 8 губернии , по подобие на царска Русия, една от тези губернии е била Оряховската - за три месеца.Направих това изложение за да се види средата в която живее и твори бай Дико -42 години от своя живот в гр. Оряхово! Голяма част от творчеството му е написано именно тук вдъхновявали са го природата, хората , и най - вече синия бял Дунав!
Ще ви разкажа как е написал " Дайчовото" хоро, то е посветено на дрипавия циганин Дайчо, прибирайки се от гората със събраните на гръб съчки , клони когато минел покрай музикантите насред мегдана, циганина Дайчо хвърлял наръча с дърва и се хващал на хорото, толкова много обичал хората, че волното му и бедно сърце не траело без игра...видял и разбрал това бай Дико му казал" Дайчо, ще напиша за теб хоро да знаеш и да ме споменаваш" така е било написано и посветено "Дайчовото " хоро...
А" Александрийката", е най-хубавото хоро за мен...написано след като е погребал 19 год. си дъщеря в гробищата на Оряхово,искал е тя да живее вечно и да радва хората, а не да навява мъка и печал, бай Дико има смед това друга дъщеря подновила името на сестра си

Благодаря ви много за ценното допълнение, особено това за дрипавия циганин Дайчо. Ще ви помоля ако може да използвам тази информация за отделна тема за Дайчовото хоро?