Тодор Александров е роден на днешния ден преди 130 години в Ново село, Щипско, в семейството на Александър Попорушев и Мария от рода Хаджияневи.

Бащата Александър Попорушов е виден български просветен деец. Той е учител, а по онова време това е равнозначно на революционер. Чести гости на семейството са Г. Делчев и Д. Груев, които известно време също учителствували в града. Именно в Щип - известна крепост на българщината, двамата създават първите комитети на бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/. Един от първите членове на тази организация в Щип е бащата на Тодор Александров. 

Естествено патриотичната и революционна среда, в която расте Тодор Александров, благоприятствува за неговото възпитание и изграждане като национал-революционер. Просто такова е времето. Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

Александров е известен с борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония използвайки най-различни политически и военни средства и търсейки различни съюзници.

Пет дни пред началото на Междусъюзническата война Т. Александров подписва следната прокламация до населението и членовете на ВМОРО:

Другари,

концентрацията на българските войски срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българското правителство, под натиска на Великите сили, още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим „спорната" зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско, Дебърско, както и хубавия град Солун.

За да се свърши веднъж за винаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и „спорна"зона и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.

.................................
 
Уверен в пълната сполука на правата кауза, пожелавам успех на всички българи. Да живее целокупна България! Довиждане в свободните български градове: Скопие, Битоля и Солун!

В лицето си на лидер на ВМРО, той обявява решението на Александър Стамболийски да се откаже от защита на правата на българското население в Македония, като предателство! Това довежда до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на ВМРО. 

Така нашата мила сестра Македония бива подарена в пределите на създаденото през 1918 г. кралство на сърби, хървати и словенци, от нас самите, българите.  

В тази обстановка на 31 август 1924 г. около село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит от българи. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.

Когато в днешно време като ощипани госпожици се сърдим на македонците, че са се отрекли от Българщината е добре да си припомним, че Тодор Александров беше убит не от друг, а от българи - затова, че се е опита да предотврати точно това - братоумразата. С предателството ни към Македония се самоскопихме!

Прости ни, бачо Александре, прости ни, мила сестро Македонийо!

Ранен ми лежи Тодор Александров
и казва сетна воля заветна. (2)
Нека да слушат сите комити
и помнят тези думи во веки. (2)

Кой ке ти носи тенката пушка,
де гиди ранен Тодор войвода? (2)
Нека я носи Банчо Михайлов
да стреля сите врази* български. (2)

Кой ке ти носи острата сабя,
де гиди ранен Тодор войвода? (2)
Нека я носи Ванчо Михайлов
да сече сите врази български. (2)

Кой ке го води ВМРО-то наше,
де гиди ранен Тодор войвода? (2)
нека го води Ванчо Михайлов
на бой за правдините български.
---------------------

* врази = врагове

ВМРО под негово ръководство - това са едни от най-героичните и славни страници в борбата за освбождението на многострадалната Македония.
Причините за нещастната съдба на Македония аз ги виждам не толкова в отделни неправилни решения, противоречия между ВМРО и българските правителства, или вътре във ВМРО между нейните враждуващи крила, а генерално в следните основни причини.
Първо. България се появява със закъснение на историческата сцена и на картата на Европа като независима държава. Закъснява, не с много, но късно.
Второ.Никой не иска такава голяма държава. Никой! Нито съседни държави, нито европейски, нито Русия.
Защо?
Първо. Защото се появява късно.
Второ. Защото заема много важно, централно место на Балканите. Кой ще се съгласи на такава голяма държава на това място. От албанските планини до Черно Море. От Река Дунав до Бело море.
Държава, по голяма от Франция! Къде дават това?
Трето. Хомогенно българско население в териториите й. На пръм поглед - предимство. Но опасно предимство. Такава държава плаши.

И сега е така. Всички се правят на разсеяни. Посланиците в Скопие - от Европа до Китай говорят македонски език. Знаят го- защото преди това са учили в България/китайският/, други са били дипломати в София.
Но се правят,че нищо не знаят, или не искат да знаят. Гледат на това като стари балкански неразбории, кандърми и простотии.(

Македонската нация и език ги измойсториха в Коминтерна, под строгия поглед и лулата на Сталин.
А кой беше генсекретар? "Вожда и учителя на българския народ" Г. Димитров.
БКП се съгласи със създаването на Южнобалканска славянска федерация, нещо като втори мини СССР на Балканите, но под ботуша на Сталин.
И я пуснаха тази идея на практика. Започнаха да записват в Пиринско хората македонци.

Във Ввтората св. война - ортаци на Хитлер! Заради Македония и Беломорието.
Тъпо, че чак вдлъбнато.

Вождът и учителят Г.Д. и цялото БКП предават на югославските власти цялата българска администрация, цивилни, военни, полиция, по-видните и шефовете на Народен съд в Скопие.

Питат окръжния началник в Скопие Раев: Знаехте ли, че македонците не са българи?
Раев отговаря: Тогава не знаех.
Е, изяснило му се.

Те това е, приятелю, Пламене.

Ей Санде, какъв хубав анализ, приятелю, от първа ръка дет се вика. Покланям ти се!

България е била страшна и все още е страшна за много народи и както сам каза голяма България е голяма заплаха за западнярковците и за пустите московити.

Тази политика тече още от време оно, гречко време, баш римско - разделяй и владей! Балканите са им трън во очине и затуй гледат да ни натрошат на малки парчета.

Ама глей кво нещо, ражда се истински чоляк Тодор син на Александър. Щото баща му бил даскал, а по онова време това е равнозначно на революционер - по нашемо комита!

И кои са истинските комити от време оно гречко време, баш римско - питай Боцмана!

Та за туй, викам приятелю, че с предателството над Македония се самоскопихме, убихме комитата в нас! И резултата го виждаш сега налице!
Бойковци Цецовци и разни такива влечуги дет са правят на войводи! Пфу.

Ама, мисията на нашето поколение е да намерим корена, и от него да израстат бъдещите комити, новите Тодор син на Александър!

Вижте го Тодор син на Александър, на първаса снимка, вижте му осанкана, вижте му пушкана, вижте му погледос дльобок, вижте му капана - ЦАР!

Айде сега са погледнете в огледалоно - като сянка сме - роби сме ний, сърце се свило, та чак се губи! Пфу!

... сите са осъдени на робия /затвор в Идризово или Голи Оток, остров в Адриатическо море, където има само змии и гущери. И пазаванти с големи тояги и бичове.
Югокомунистите, титовсти ги " превъзпитават" смачкват ги за цел живот.
Македония е обезглавена. Буквално. Милост няма.

Йоне Кленков от Струга е вкаран в затвора в Идризово, вземат му хотела в Струга и две аптеки. И жена му, аптекарката - и тя в затвора.
С Георги Димиторв са били съквартиранти в Берлин. Димитроов успява да го откачи от бесилката, но от затвора не успява.
Оставил аманет /завет/: никой от близките му в Македония никога, по никакъв повод да не се занимава с политика!

Те това е, приятеле. Нито е да си умрел, нито да си жив!

Тъжно да, ама времето лекува и ако си свършим работата както хора, пак ще сме целокупен народ.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ТОЗИ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН!

Но ще падне. Какви страховити сили паднаха: СССР, Червената армия, КПСС, Берлинсаката стена, и прочее, че това в Македония си е чиста смешка.

Песен за Войводата Тодор Алеkсандров
http://vbox7.com/play:9bd1fcae&al=1&vid=2424384