Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2011 13:20 - Троица братя града градяха
Автор: zelas Категория: Музика   
Прочетен: 1451 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 08.09.2011 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Троица братя града градяха

Троица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.

Троица братя каул сториха:
- Чието любе най-рано дойде,
та им донесе ранна прогимка,
да го вградиме в белана града.

Всяко си любе любе му каза,
Струнино любе любе не каза,
ами му каза много работи:

- Ой Струно, Струно, млада невясто,
утре ми, любе, рано подрани,
та си обаняй малоно дете,
та че повий и нахрани го,
и нахрани го и преспи си го,
че ми изпечи ранни фурните,
и опери си бялоно пране,
та че ми сготви ранна прогимка
и донеси ми на бяла града.

Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
дето насади нехино любя,
та че си сготви ранна прогимка,
и сготвила си я, и отнела я.

Ага я видя нехино любе,
нехино любе, ником уникна,
ником уникна, солзи зарони.
Че си го видя Струна невяста,
та си на любе тихо румоня:

- Оти ми, любе, ником уникна,
ником уникна, солзи оброни?

- Ой Струно, Струно, млада невясто.
изпуснал съм си сребърен порстян,
сребърен порстян с канташи камен,
изпуснах си го в бялана града.

- Ой любе, любе, Струнино любе,
врипна ще Струна, извади го ще.

Врипнала Струна в бялана града,
да си извади сребърен порстян -
Струнини стрици, сощи девере,
камян по камян, дорво по дорво,
та си вградиха Струна невяста.

Струна невяста викна, заплака:

- Ой стрици, стрици, сощи девере,
изградете ми от дясна страна,
от дясна страна, бялана града,
да си ми храням малоно дете,
малоно дете с прясноно мляко!

image

МАРИНА

Предание от Златоградско. Обработил М. Станев във в. «Родопски устрем», бр. 64 от 1962 г.

Бяла нощ. Луна и звезди. Синята свила на небето е покрила могъщите върхове на планината. И тишина, тишина. А в тишината на лятната нощ мълви родопска песен. Тихо е и красиво, като в приказка ...

Седим с дядо Исмаил пред неговата колиба и мълчим. В такива вечери старецът става неузнаваем. Годините са посребрили косата, а сълзите и мъката са измили цвета на зениците му.

Старецът говори с мъртвите предмети като с живи същества и така обича планината, че без нея не може да живее. Някога, през турско време, го взели войник в Одрин. Там се разболял и избягал.

— От равнината се разболях, станах само кожа и кости ... — обича да казва той, — И избягах от Едрене ... Не мога аз без планината ...

Дядо Исмаил е роден поет. Неговите легенди и приказки извират от дълбочината на душата му. В тях той възпява ненадминатата красота на Родопа, великата народна скръб през робството и подвига на мъчениците, загинали за вяра и род...

В тая приказна вечер дядо Исмаил гледа върховете и мълчи. После очите му бавно се плъзват надолу, оглеждат Кулята и се заковават на Турчи мост. Миналото оживява ... По опърленото от жегата и вятъра лице на стареца минават тръпки.

— Видиш ли отсреща Кулята? — започва тихо дядо Исмаил и въздъхва. — Били в ония времена, когато смъртта била по-мила от живота... В една такава хубава нощ на Кулята се настанил със своя тумен [хиляда конни войника] еничари Гаази Сафедин паша, синът на страшния Енихан баба. Така. Обтегнали шатри, лумнали огньове и замирисало печеното на шиш чеверме. Еничарите се нахранили, напоили конете на реката и гьлчавата стихнала. Успокоила се и намръщената планина, утихнали дърветата, задрямали върховете ...

Ала в полунощ изпискала зурна и станът забръмчал като кошер. Бледи и още сънени влезли стотниците в шатрата на пашата и заправили теманета.

— Кръвта на баща ми Енихан вика за още гяурска кръв! — казал Гаази Сафедин и дяволска злоба блеснала в тесните му очи. — Обградете близкото село и доведете всички при моста! А ти, Сюлейман, приготви чувалите с чалмите и кауците! Милост да няма ... 


продължението тук.






Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Ех, Пламене!!
09.09.2011 07:58
Тази мъка наша българска нийде я няма ...

Сърцето ме заболя. ...

Да не се забравя!!!

Поздрави!
цитирай
2. zelas - Тази мъка наша българска нийде я ...
09.09.2011 13:30
tota написа:
Тази мъка наша българска нийде я няма ...
Сърцето ме заболя. ...
Да не се забравя!!!
Поздрави!


Стар народ сме, кво да ни правиш, много сме видели, много преживели, затуй сега ни липсва хъс да сме прогресивни.
И много правилно ако питаш мен, промяната е нашият враг, решенията са нашите проблеми.

Има и такива, които още не са се наиграли, като нащо македонче Никола Новогермански. :)))

И да не забравя! Жив и здрав, друже, другото кучетата го яли! Ще пускам една тема за хранене за поддържане на работеща щитовидна жлеза.
Ако сакаш намини тъдява!
цитирай
3. shtaparov - Много интересно
11.09.2011 03:59
Много интересна и поучителна история- няма съмнение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zelas
Категория: Други
Прочетен: 3620729
Постинги: 820
Коментари: 7391
Гласове: 4940
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930