В българската обичайно-обредна система това е най-представителният , изпълнен със много символика, драматизъм момински обичай. В целия цикъл са включени елементи, които засягат любовта на младите , тяхната предстояща женитба и семеен живот.

Подготванято за лазаруването започва от празника "Св. 40 мъченици". Лазарува се по групи. Обикалянето на къщите става от обяд на Лазаровден до обяд на Връбница. Вярва се, че къща, в която са пели лазарки, ще бъде честита цяла година.

Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора "мълчана" вода ( когато е вадена и носена до дома не се е говорило). В нов бял бакър , пълен с такава вода се потапят пръстени и китки . Покрит с червено було той се поставя под трендафил или плодно дърво за през ноща "на звезди". Сутринта малко момиче облечено като булка вади пръстените , а останалите пеят кратки пести - ладунки. С тях наричат за близка или далечна женитба . 

Върбата има магическа и целебна сила . От нея се прави едно от най-използваното лекарство - аспиринът (ацетизалът , салицилът) . Латинското "салицис" означава върба.

Моминският ритуал кумичене няма връзка с християнството, но се е запазил и до днес. Участвалите в лазаруването предния ден сега отиват на реката и пускат по течението на водата венчета от върба. Чието венче излезе най-напред , притежателката му става кумица. След гостуването у дома й, момите я говеят (боготворят) до Великден.

Всички моменти на обичая се придружават от съответни песни: за качеството на момата и ергена, за любовта между тях, за предстоящата женитба.

Ето една такава песен