Нечии пръсти
милват клавишите на старо пиано...
и помнят... руси къдрици върху бялата кожа,
а очите...нацъфтяла игличина…
нежните палци страстно танцуват,
витаят изящни движения…

Нечии пръсти
целуват клавишите на старо пиано…
и помнят бялата шия,
а гърдите и лебеди плуват нежно в ръцете му…
от устните бисери перлени, бели
се сипят с обич в сърцето…

Нечии мисли
говорят с клавишите, а пианото нямо е…
но помни... а старчески пръсти тихи и кротки
събират сълзи кехлибарени от последния залез
в опустелите вечери с посивели коси,
без мечтания…

Нечии тихи очи
нощем будуват, музика нежна, вълшебна
още сънуват... и помнят...
а нотите тъжни сълзят от пианото старо…
с пръсти от ябълков цвят някой засвири отвън
симфония пролетна…в бяло…