Постинг
04.07.2012 10:43 -
СТЪЛБ ОТ ТВОРЕНИЕ
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 10875 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2012 12:21
Прочетен: 10875 Коментари: 17 Гласове:
78
Последна промяна: 04.07.2012 12:21
СТЪЛБ ОТ ТВОРЕНИЕ
на Чайче
Ако някой ми каже -
"Пропусна да набереш лапад!" -
ще му отговоря:
"Никога не пропускам
да набера лапад!"
Никога не пропускам.
Дори, когато орлите
се вият над него,
като незапомнени
мисли -
като непрочетени
от никого стихотворения -
Орлите се вият
над мене,
когато бера лапад -
като свещено зрение
свише.
Никога не пропускам
да набера лапад!
Все едно да
пропусна
да се родя -
или да запиша
това стихотворение
или да забравя
предишното -
незаписано.
15. 06. 2012.
на Чайче
Ако някой ми каже -
"Пропусна да набереш лапад!" -
ще му отговоря:
"Никога не пропускам
да набера лапад!"
Никога не пропускам.
Дори, когато орлите
се вият над него,
като незапомнени
мисли -
като непрочетени
от никого стихотворения -
Орлите се вият
над мене,
когато бера лапад -
като свещено зрение
свише.
Никога не пропускам
да набера лапад!
Все едно да
пропусна
да се родя -
или да запиша
това стихотворение
или да забравя
предишното -
незаписано.
15. 06. 2012.
Простия лапад в съчетание с порой от така подредени звуци... как го съчета???
цитирайstix написа:
Простия лапад в съчетание с порой от така подредени звуци... как го съчета???
Само ги следвам звуците... Където ме отведат - там. Доверявам им се напълно. Ето едно начало, което така и си остана недовършено от същия ден, когато записах СтълбОттворение. На един съседен лист. Нищо общо... Поздрави с него!:)
Сантиментално
Целувам те
станиолено.
Но дълбок и тъмен
е в теб шоколадът.
Защо те срещнах?
Защо ли!?
15. 06. 2012.
Има толкова по-несъвместими неща, достойни за подражание. Като срещата на Индже и... Пауна. Не знам, защо си спомних за Йовков сега!
3.
malchaniaotnadejda7 -
Ами, тъй и инак си го спомних... Ето го откъса от "Индже":
04.07.2012 11:11
04.07.2012 11:11
"- Кажи ми, майсторе, кажи ми, Гочо - дума му Индже, - от коя си махала? Де е къщата ти, та барем нея да запазя?
- От Горни край съм, ефенди. Къщата ми е на Могилата.
И Индже гледа насам, гледа нататък и се залива в смях. Коя къща и коя махала да остави? - Гори цялото село!
Но ето долу на улицата, над която пожарният дим хвърляше страшната си сянка, се показа мома. Малко живи хора бяха останали в селото, отгде беше се взела тая жена? От две страни към нея тичаха кърджалии, момата изпищя, видя Индже и с прострени ръце се спусна към хана. Индже се изправи, сви вежди и вдигна ръка. Кърджалиите се спряха като заковани. Индже не мислеше да слезе, но погледна отгоре, видя лицето на момата и слезе. Хубава беше, тънка, висока. Но хубави жени Индже беше виждал много. Защо това момиче, което на косъм беше останало да загине, стоеше пред него тъй спокойно и кафявите й очи го гледаха радостно и занесено? Майка й, баща й, всичките й близки са може би избити, а в очите й няма нито страх, нито омраза. Ето кое учуди Индже. Той забрави за майстора, за дрехите, хвана момичето за ръка и го поведе нататък, гдето беше конят и дружината му.
Тъй позна Индже Пауна. Много хора бяха минали под ножа му и много жени бяха изпитали променливата му страст. Не помнеше нито лицето, нито имената им. Тъй мислеше той, че ще бъде и с Пауна. Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му. Тя стана негова жена по закон и по обичай. Яздеше на кон, вървеше до него, следваше го навсякъде. И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него, и по-силна усещаше ръката си."
Йордан Йовков - "Индже" - "Старопланински легенди"
цитирай- От Горни край съм, ефенди. Къщата ми е на Могилата.
И Индже гледа насам, гледа нататък и се залива в смях. Коя къща и коя махала да остави? - Гори цялото село!
Но ето долу на улицата, над която пожарният дим хвърляше страшната си сянка, се показа мома. Малко живи хора бяха останали в селото, отгде беше се взела тая жена? От две страни към нея тичаха кърджалии, момата изпищя, видя Индже и с прострени ръце се спусна към хана. Индже се изправи, сви вежди и вдигна ръка. Кърджалиите се спряха като заковани. Индже не мислеше да слезе, но погледна отгоре, видя лицето на момата и слезе. Хубава беше, тънка, висока. Но хубави жени Индже беше виждал много. Защо това момиче, което на косъм беше останало да загине, стоеше пред него тъй спокойно и кафявите й очи го гледаха радостно и занесено? Майка й, баща й, всичките й близки са може би избити, а в очите й няма нито страх, нито омраза. Ето кое учуди Индже. Той забрави за майстора, за дрехите, хвана момичето за ръка и го поведе нататък, гдето беше конят и дружината му.
Тъй позна Индже Пауна. Много хора бяха минали под ножа му и много жени бяха изпитали променливата му страст. Не помнеше нито лицето, нито имената им. Тъй мислеше той, че ще бъде и с Пауна. Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му. Тя стана негова жена по закон и по обичай. Яздеше на кон, вървеше до него, следваше го навсякъде. И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него, и по-силна усещаше ръката си."
Йордан Йовков - "Индже" - "Старопланински легенди"
те го изпълват с любов и топли спомени...
а кой не обича чорбица и сърмички от лапад... така както
аз го берях из двора, а баба ми ги приготвяше... и чаках, чаках
и се облизвах... и тази прекрасна музика...
стопли сърцето ми...
цитирайа кой не обича чорбица и сърмички от лапад... така както
аз го берях из двора, а баба ми ги приготвяше... и чаках, чаках
и се облизвах... и тази прекрасна музика...
стопли сърцето ми...
mariniki написа:
те го изпълват с любов и топли спомени...
а кой не обича чорбица и сърмички от лапад... така както
аз го берях из двора, а баба ми ги приготвяше... и чаках, чаках
и се облизвах... и тази прекрасна музика...
стопли сърцето ми...
а кой не обича чорбица и сърмички от лапад... така както
аз го берях из двора, а баба ми ги приготвяше... и чаках, чаках
и се облизвах... и тази прекрасна музика...
стопли сърцето ми...
Така е, Маги... Истината е в нещата от живота. Изтъкани от слънце, тишина, спомени, ухания... Неприкосновените хармонии. Пред очите ми е хладния калдаръм посипан с горски цветя... Онзи незабравим мирис на прясно окосено сено, и високото, дълбоко небе, където вият орлите. Там, където беряхме лапада. Тази година наистина пропуснах.:) Радвам се, че ти припомних скъпи на сърцето мигове. Баба ми готвеше кашата с киселец и лапад - и до днес я правя така.:) Поздрави и радостен ден!
дори несъзнателно ... просто следва мислите и чувствата ...
Символът може да бъде лапад, или каквото и да е друго
нещо , част от бита и дните ни , посланието ще е пак същото.
И пак независимо от обстоятелствата няма да забравиш да
направиш ... Като обричане, отстояване ... като любов .
Много човешко, истинско и замислящо ... Това е моето усещане .
Много е хубаво , Наде ... много .
Поздрави и чуден ден !
цитирайСимволът може да бъде лапад, или каквото и да е друго
нещо , част от бита и дните ни , посланието ще е пак същото.
И пак независимо от обстоятелствата няма да забравиш да
направиш ... Като обричане, отстояване ... като любов .
Много човешко, истинско и замислящо ... Това е моето усещане .
Много е хубаво , Наде ... много .
Поздрави и чуден ден !
7.
malchaniaotnadejda7 -
6. stela50 - Има неща в живота , които човек не забравя да направи ,
04.07.2012 14:56
04.07.2012 14:56
stela50 написа:
дори несъзнателно ... просто следва мислите и чувствата ...
Символът може да бъде лапад, или каквото и да е друго
нещо , част от бита и дните ни , посланието ще е пак същото.
И пак независимо от обстоятелствата няма да забравиш да
направиш ... Като обричане, отстояване ... като любов .
Много човешко, истинско и замислящо ... Това е моето усещане .
Много е хубаво , Наде ... много .
Поздрави и чуден ден !
Символът може да бъде лапад, или каквото и да е друго
нещо , част от бита и дните ни , посланието ще е пак същото.
И пак независимо от обстоятелствата няма да забравиш да
направиш ... Като обричане, отстояване ... като любов .
Много човешко, истинско и замислящо ... Това е моето усещане .
Много е хубаво , Наде ... много .
Поздрави и чуден ден !
Благодаря ти, скъпа Таня! Ти винаги си ме разбирала. Дали стихът е сполучил, не знам, но това са нещата от живота, самият той... Прегръщам те с обич! Радостен ден и поздрави у дома!:)
"Живей и помни!"... Дори и Слънцето да изгрее от Запад... :)
цитирайmt46 написа:
"Живей и помни!"... Дори и Слънцето да изгрее от Запад... :)
:) Добре. Обещавам! Ще живея и ще помня.:) Здравей, Марине!
Надя, засега думи нямам, но мислилото работи, колкото да ти подаря едно от последните си велики открития - хем тематично, тревно-лападово с елемент на "раз уж доля такая", хем великолепна симбиоза от любими неща. Като поезия и лапад, като Пинк мартини и Чайковски... Абе обичам те! В някой преден живот сме били сестри :)))
цитирай
11.
malchaniaotnadejda7 -
10. 4aiotgluhar4e - Така се шашнах, че даже токът спря :)
04.07.2012 19:10
04.07.2012 19:10
4aiotgluhar4e написа:
Надя, засега думи нямам, но мислилото работи, колкото да ти подаря едно от последните си велики открития - хем тематично, тревно-лападово с елемент на "раз уж доля такая", хем великолепна симбиоза от любими неща. Като поезия и лапад, като Пинк мартини и Чайковски... Абе обичам те! В някой преден живот сме били сестри :)))
:) И аз! не можах да преживея, че те нямаше на един важен постинг. Ама, къде е тя!? Как може такива работи! Ееее... Да беше друг човек, няма и да забележа. А то - къде си била! Да донесеш едно прекрасно есе за Шопен и първата разцъфнала Шопениана... И да ми ги подариш... И аз те обичам!:) Нещо ми подсказва, че май ще се видим това лято. До скоро, Везничке - и двете сме подвластни на Венера, астрологични сестри!:)
Стихотворението ме върна няколко дни назад, когато в Балкана брах билки. Колкото брах, три пъти повече се възторгвах като хлапе на красотата им, на уханията, на това колко добре си говорят с гората, с небето, с водичката, дето ромоли ...
И си мисля - докато препускаме, да не пропускаме , че сме част от естеството - за някого -билка, за друг - цветенце, тревичка, слънчев лъч ...
Стихотворението ти е много хубаво, много!
Поздрави! :))
цитирайИ си мисля - докато препускаме, да не пропускаме , че сме част от естеството - за някого -билка, за друг - цветенце, тревичка, слънчев лъч ...
Стихотворението ти е много хубаво, много!
Поздрави! :))
и с любов споделено !
Поздрави от мен и много Ви радвам!
цитирайПоздрави от мен и много Ви радвам!
megg написа:
Стихотворението ме върна няколко дни назад, когато в Балкана брах билки. Колкото брах, три пъти повече се възторгвах като хлапе на красотата им, на уханията, на това колко добре си говорят с гората, с небето, с водичката, дето ромоли ...
И си мисля - докато препускаме, да не пропускаме , че сме част от естеството - за някого -билка, за друг - цветенце, тревичка, слънчев лъч ...
Стихотворението ти е много хубаво, много!
Поздрави! :))
И си мисля - докато препускаме, да не пропускаме , че сме част от естеството - за някого -билка, за друг - цветенце, тревичка, слънчев лъч ...
Стихотворението ти е много хубаво, много!
Поздрави! :))
Здравей, Марианче!:) Благодаря ти. Дано има искрица от това, което се случва, докато ние се сбъдваме в дома на света. Рано или късно, трябва много внимателно да разберем, "за кого бие камбаната". Особено, когато пропуснем себе си и се разминем някъде по пътя с познатите неща. Някои винаги предпочитат непознатите. Затова са реални само в стиха.:) Прегръщам те и благодаря за небето...!:)
jabalka написа:
и с любов споделено !
Поздрави от мен и много Ви радвам!
Поздрави от мен и много Ви радвам!
Здравей, Ябълчице! Май се получи.:) Няма нищо случайно. Ето, Блог.бг ни срещна с Чайчето - а и с всички вас! И аз се радвам и това е наистина прекрасно. Поздрави и до скоро!:)
16.
анонимен -
Набраното се забравя,
05.07.2012 08:57
05.07.2012 08:57
записаното остава! ))) Хубав ден, Наде!
цитирайparasol написа:
записаното остава! ))) Хубав ден, Наде!
Ех, Слави, на теб ли да разказвам. Това е ритуал. Почит към земята и небето. Нали си копривщенски зет, знаеш ти.:) Поздрави сърдечно Дончето - трябва да сторим ред да се видим, живот и здраве! Развесели ме с това за написаното... Мисля си, дали е по-важно то и не мога да си отговоря днес. Поздрави на Дупница и на Никола от копривщени и очакваме репортажа!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43585
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА