Един от коментиращите (vilikal) в този блог, веднъж сподели една много ценна мисъл, казана от неговият дядо: Никой не ти е обещавал сладък живот, когато си се раждал.

Тези думи резонираха много силно в мен и си спомних думите на богомилите: Растете като помагате на другите, оплодявайте жената във вас, синове на Неплодието. Множете се в излияния на Милостта и разливане на Благодат!

Размишления върху живота ме отведоха най-напред в село Басарбово, където в средата на 17-ти век се е родил един светец и си спомних за един детски филм, който гледах с дъщерите на скоро.

От пастир на животните до светец за хората

Димитрий Басарбовски се родил и израстнал в бедно, но благочестиво семейство. 
Като юноша е бил скромен и затворен, не е проявил желание в овладяване на наука и разни изкуства, нито пък на някой занаят. Не се занимавал с игри и други развлечения. (От всичко това човек би си помислил, че вероятно е страдал от аутизъм или умствена недостатъчност -  б.м. )

Димитрий още от малък обичал домашните животни и водел на паша добитъка на своите съселяни. С голямо внимание и усърдие се грижел за животните и вечер ги връщал обратно в селото. Ако понякога се случело да се загуби някое добиче, младият човек, за да го запази от зверовете, цяла нощ го търсел и не се прибирал у дома, докато не го намерел и предадял на стопанина му.

При това Димитър бил жалостив и милостив към всички живи същества. Ако някога се случвало да нанесе някаква повреда върху тях, той сърдечно се съкрушавал и дълбоко се разкайвал за нанесеното зло.

Така например, веднъж по невнимание стъпкал едно птиче гнездо и смачкал малките пиленца. Когато забелязал това, толкова много се съкрушил от тази постъпка, че сметнал това престъпление за човекоубийство и веднага наложил наказание на крака си: три години да не го обува с обувка. И наистина три години не обувал крака си, с който смачкал малките пиленца. Лятно време кракът се наранявал от камъните, тръните и бодлите, а зимно време премръзвал от студа.

Не можем едновременно да притежаваме и да обичаме

Историята на филма "Детето и лисицата" (The Fox And The Child - Le renard et l"enfant) е много проста. Една сутрин през есента, малко момиче забелязва една дива лисица в гората. Очарована от животното, тя забравя за всякакъв страх и се осмелява да се доближи до нея. Бавно с течение на времето, бариерите, които разделят детето и животното изчезват и това поставя началото на едно невероятно приятелство.

Двете същества буквално стават най-близки приятелки. Благодарение на лисица, малкото момиче открива дивата природа, красотите и опасностите, които крие.  А момичето спасява лисицата от изгладняла глутница вълци.

Въпреки невинната връзка между дете и диво животно, лиcицата неизбежно става жертва на човешката неспособност да разграничава любовта от притежанието. Филмът също ми напомни и за разказа на Емилиян Станев "Чернишка", където малкото лисиче се сблъсква с природата на хората.

Философията "Aз, аз, аз"

В днешно време много често чуваме изразите: "Веднъж се живее", "От всичко трябва да се опита" или "Сто и двадесет десерта, които трябва да вкусим преди да умрем?" Като цяло системата ни внушава, че този живот е да се живее и това буквално означава да грабим от извора на материалното с пълни шепи.

Много често обаче въпреки успехите, които постигаме в кариерата, преследването на богатство и социален статут, оставаме незадоволени, нещо липсва.  Защо ли е така?

Афлуенца

Поддръжниците на идеята за болестта Афлуенца (Affluenza), твърдят че фиксидеята за безкрайно увеличение на материалното богатство може да доведе до болестно чувство за безполезност и неудовлетвореност, а не до "по-добър живот".

Определение:

1. Болезнено, заразно, социално предаващо се състояние на претоварване, тревожност и отпадналост в резултат на упорито преследване на материални облаги.

2. Чуство на неудовлетвореност, в резултат на големи усилия да се поддържа висок стандарт на живот. 

3. Епидемия от стрес, преумора, отпадналост и задлъжнялост, причинени от преследването на "Американската мечта". 

4. Неустойчиво пристрастяването към идеята за икономически растеж.

 Бомбандирани ежедневно с информация и забързани в преследване на материалното, ние се отдалечаваме все повече от природата. А точно там е, където можем да намерим така необходимите отговори на екзистенциалните ни терзания - Кой съм аз и защо съм тук? и така да се почустваме удовлетворени ... истинки.

В примерите на Димитрий и детският филм виждаме, че само в природата човешкият Дух се проявява истински и се издига по-близко до идеята за Бог, с каквото име и концепция да го наричате. 

Нашето истинско израстване е постижимо само, когато помагаме на другите и го правим безкористно и в естествената ни среда. 

Отдалечаването от природата, ни отдалечава от нас самите.

Добър и актуален пост. Точно в темата на века, според мен. За нашето поколение е малко по-лесно да се дръпне леко в страни от мига и да се самонаблюдава, с критична нотка в гласа, но ми е тъжно за децата, които растат без да са видели другия начин, без този краен меркантилизъм и опоскващ сетивата пластмасов глобализъм. Не че ни е виновен той, но лесно се поддаваме на манипулациите на продавачите на ненужности и баласт, който не можем да изхвърлим, а в лудоста на рекламата и за целта на още една продадена единица, манипулаторите не се свенят да минават границите, след които идва желана или като косвена жертва, подманата на ценностите. Не на малка група индивиди от ограничен ареал, а на цялото кънектнато в мрежите / нет и тв / човечество, за което сме чували, че е стадо :)))
Да не им даваме да ни пасат и доят, хора. Това можем да сторим. Не войни и революции, още по-малко анархии. Просто апатия. Презрение. Но не мълчаливо. Нека виждащите водят хромите и слепите. Ако им стигат силите. Поне да опитваме.
Размисли ме,zelas. Благодаря ти.
Поздрави

Нека да не забряваме, че и ние сме били млади, аз мисля, че всяко поколение е стойностно.

Въпреки че сега младите растат в друга среда. По наше време всички знаехме, че има нещо гнило в системата и системата знаеше, че знаем. Докато сега играта е много по-тънка - манипулацията по-трудно доловима, изкушенията по-големи, свободата илюзия.

Както е казал Гьоте - Най-безднадежно поробени са тези, които погрешно смятат, че са свободни.

А с материалното се опитваме да запълним онази празнина, която ни остана след отдалечаването от Отеца ни! Мое мение. Затова и мисля, че цял живот търсим съвършената любов, съвършеното себеотдаване към нас (не ние към другите, това така и не го преодоляхме), съвършеното небе, съвършените песни, съвършеното тяло, съвършеното знание, съвършената продобивка - късмет, здраве, щастие, материално благополучие. И най-често компенсираме липсата на Онази Съвършена Любов и Пълнота във всичко, със стремежа си за тях. Но както всички стремежи могат да бъдат двигателни сили, така могат да бъдат и разрушителни при предозиране на мярката. А мисля, че човечеството отдавна предозира своите земни и материални искания...

Да, парите са новата религия, понеже рая беше обещан сега и преместен на земята и излъчен директно по Стани богат.

Обаче, аз твърдо вярвам, че сме в края на този цикъл и хората ще започнат да се осъзнават. Ние сме изключително адаптивни същества и ще намерим пътя. Лошото е, че ще става много бавно и не знам дали нас ще ни огрее. :))

Ние Българите сме сега в една уникална възможност отново да просветлим Европата и дори целият свят. Богомилите пак ще се върнат в България, но трябва да сме готови за това ... и по-скоро да подготвим почвата.

Като че ли е нямало по-консумативни общества от тези в 21-ви век. Което означава и по-бездуховни, макар, че достъпа зо информацията днес е тотален и почти неограничен.Материалните ценности са издигнати в култ.

Здравей Санде, аз мисля, че виновника е 20-ти век, през този нов век ни очакват чудеса, колкото и невероятно да звучи все още.