Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2013 19:31 - Кратка история на песоглавците
Автор: eltimir Категория: Политика   
Прочетен: 8125 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Погледнете ги колко са мили, колко са симпатични! Или поне някой се опитва да ги представи за такива. Кой и защо?

Песоглавците, кинокефалите... Те изтребват човешкия род, превземат планетата ни, а ние нехаем. Песоглавците. Не друг, а именно те стоят зад пръскането от въздуха, зад технологията за добив на шистов газ, зад ГМО и зад други злини, сполетели човечеството през последните десетилетия. Напразно фокусираме вниманието си върху евреите. Евреите са само техни послушни роби, техен инструмент. Песоглавците... Те са истинската причина за Втората Световна война, както и за днешната поредица от малки войни, които според техния замисъл трябва да прераснат във всеобщ пожар, в който да изгори целия човешки род. Песоглавците, които стоят в сянка, на тъмно и оправдават с други злодействата си. Песоглавците... Време е да ги изведем на светло!

25 януари 2013 година

Не се наемам да твърдя кога е започнало. Във всеки случай е било преди появата на човешкия род. И в Египет, и в Централна Америка пирамидите са построени върху много по-древни и много по-съвършени в техническо отношение основи. Преди човекът да дойде, тук са живели други. От тях е останало твърде малко. Предимно обработени камъни. Обработени с помощта на неизвестна и непостижима за нас технология. Останали са и отгласи от легенди. Легендата за Анубис е само една от тях. За нас тя е особено важна, защото действието продължава и потомците на Анубис и сега, днес, в момента се намесват в живота на хората и на планетата Земя.

От Уикипедия:

„Анубис (гръцки), Инпу (древно египетски) — божество от Древния Египет с глава на чакал и тяло на човек, водач на мъртвите в задгробния свят. В Старото царство е покровител на грабниците и на гробищата, един от съдиите в царството на мъртвите, пазител на отровите и лекарствата.

Свързани с Анубис божества

Инпут – богиня на Дуат. Изобразявали я като жена с глава на куче. Почитали я като жена на Анубис, но някъде се среща и като женска форма на самия Анубис.

Упуатут (Откриващ пътя на древноегипетски), Офоис (на гръцки) – божество в образа на вълк. Водач на мъртвите по пътя към Дуат. Център на неговия култ е град Суит, на гръцки Ликопол, Вълчият град. Епитетите са му „Водач” и „Водещ”. Понякога тго отъждествявали с Озирис или Анубис.

Исдес, произнася се и като Астену, Астен, Истен или Астес. Един от покровителите на задгробния свят. Близък до Анубис, а в Късния период го отъждествявали с него. Изобразявали го като голямо черно куче.”

Какво ни казват легендите, какво знание можем да извлечем от тях?

Главна черта на Анубис - Инпу е способността му да преминава от един свят в друг. Същата способност наблюдаваме и при кучеглавото племе. Легендите също ни разкриват разнообразие на митологични кинокефали и объркване при обясненията за един или друг вид. Поне няколко раси, принадлежащи към напълно чужд за човека биологичен вид, объркването е неизбежно.

А какво е Дуат? Отново официално публикувана информация:

„Дуат в египетската митология е мястото, където пребивават мъртвите, подземното царство. Йероглифът на Дуат е кръг със звезда в центъра. Като подземно царство Дуат се свързва с нощните светила. В „Текстове от пирамидите" се персонифицира в образа на жена - майка на умрелите, които тя отвежда на небето. Дуат се отъждествява и с хоризонта, мястото където залязва Слънцето. В представите на египтяните това е една от съставните части на Вселената (небе, земя, Дуат, вода, планини). В царските гробници на 19-та и 20-та династии върху стените или в големи свитъци е записана книгата Амдуат (Книга за това, което е в задгробния свят), в която се описва пътят към подземното царство.”

Интерес представлява и определението на Дж. Толкин:

„Ефел Дуат е името на западната планинска верига на Мордор, лежаща между Черната страна и врага на Мордор - кралството Гондор. На гребена на Ефел Дуат е била издигната кулата Минас Итил, завладяна по-късно от Саурон и прекръстена на Минас Моргул (елф: кула на черната магия). Планината е била и естествена преграда, която сдържала силите на злото.”

Според древните египтяни Дуат е друг свят, светът на мъртвите. Сумрачен свят, където всички отиват, и от където никой не се връща. Според Толкин, Дуат е преграда между нашия свят и света на Злото. Бедата на хората е, че Анубис – Инпу и съществата от неговия биологичен вид умеели и умеят да преодоляват непреодолимата за човешкия вид преграда.

Расата на Анубис била могъща. Притежавала високи технологични умения. Но човешкият вид също притежавал подобни умения. После, преди около осем хиляди години човекът загубил знанията и уменията си. По причини, за които все още е твърде рано да се говори. По същите причини своите умения загубили и потомците на Анубис.

Човекът започнал да се изправя и да се възстановява бързо. Започнал да развива технологии. Обособили се различни народи, а народите започнали да създават свои държави. Същото не можем да кажем за кинокефалите. За съществата от племето на зловещия Чакал. Те си останали в полудиво състояние. Но защо все пак продължавали да идват тук? Само защото планетата Земя ги привличала? Дори да е така, те нямали право да посещават Земята. Достъпът им до тук би трябвало да е забранен. На практика се оказало друго. Нима небесните закони били неприложими спрямо Чакалите? Те би следвало да напуснат завинаги нашата планета, така както я напуснали съществата от расата на Хатор, например. Песоглавците обаче продължавали да идват и да отсядат тук. Прекарвали целия си живот тук, а на своята родна планета погребвали само своите мъртви.

Отговор отново дават легендите и древните хроники. Според българските народни приказки, хората-змейове си търсели човешки жени за невести. Същите сведения за песоглавците срещаме у средновековните хронисти. Натрапва се изводът, че песоглавците се стремили да създадат кръстоска между тяхната и нашата раса. И както ще излезе, не им е било за пръв път.

image
image

Херцогиня Алба и Калина Муньос, дъщеря на Симеон Сакскобурггота. Дали на мен така ми се струва, но виждам известна физическа прилика между двете. Виждам и нещо не съвсем човешко, нещо чуждо на човешката раса. Дали пък...

***

В рускоезичния Интернет се промъкнаха мнения, че песоглавците били в тесни отношения с така наречените Неандетралци. Човекоподобна раса, несъвместима биологично с човека. Чия е заслугата не знам. Но все повече факти сочат, че между кинокефали и неандерталци кръстоски все пак е имало. А после цивилизацията на неандерталците загинала. Изгряла цивилизацията на Homo Sapiens и чакалите продължили да експериментират, вече с нашата, с човешката раса. Налице обаче имало взаимна непоносимост, противоречията се оказали непреодолими и бил поставен въпросът кой кого.

image
image

Убитият от Свети Георги змей не прилича много на влечуго върху тези две икони. И не само аз съм на това мнение.

***

Кратко отклонение

Всички в общи линии знаят легендата за Свети Георги, който убил ламята. Няма да я преразказвам цялата. Според официалните жития на светеца, в околностите на град Вирит, днешен Бейрут той убива ламя, която всявала ужас у местните жители. Дотук нищо необикновено. Необикновеното е, че на много старинни икони Свети Георги убива не ламя, не змей, а нещо като песоглавец. Редица средновековни художници, например Рафаело рисуват змея, победен от Свети Георги с кучешка муцуна. Вторият необикновен факт, е че идентична легенда, само че за Тангра съществува при кипчаките и при други средноазиатски народности. И тази Тенгрианска легенда е много по-стара от християнството. Описана е най-подробно в книгите на Мурад Аджи.

Не съм в състояние да го докажа. Поне засега не разполагам с необходимите доказателства. Но ще го напиша. Легендата за Свети Георги и ламята и предхождащите я легенди са само отглас от състояла се преди хилядолетия война между кинокефали и човеци. Човеците победили. После, чак до средата на XVIII век песоглавците си останали в подчинено на човешкия род положение. Ранните християни дори им поверявали охраната на своите храмове от други зловредни същества. Този факт обяснява наличието на хиляди статуи на горгули, поставени край и върху западноевропейски църкви и катедрали. До средата на XVIII век човекът доминирал.

А после нещо се променило.

(Продължението следва)

 

 

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eltimir
Категория: Политика
Прочетен: 2996007
Постинги: 1129
Коментари: 3255
Гласове: 2482
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031