Обърнете се към едно десет месечно дете, погледнете го в очите му и му кажете: "Ти си живо сега, но някой ден и ти ще умреш" и вижте каква ще е реакцията му. То дори няма да предполага какво му казвате.

Така, че от къде наистина знаете, дали сте живи? Животът и смъртта са само идеи, фантасмагории, които не знайно защо се предават от поколение на поколение.

Сякаш хората по този начин си отмъщават за това, че са били излъгани те самите и цял живот са мислили само за смъртта вместо за живота и обратното.

Няма живот, няма смърт, няма просветление, няма самоосъзнаване, няма душа, няма духовност, няма дори "Аз". Няма нищо, без думи и знания.

"Аз" просто е дума - първо лице, единствено число. Ти не си жив, ти си просто дума.

Тъжно ми е да чета подобни излияния.
Явно си доста самотен и неудовлетворен от живота си

?

Да, защо не?
Всичко е такова каквото е и ние го създаваме ...
Ако ние кажем, че живеем, то живеем. Ако кажем, че не живеем, значи е истина.
Всичко е истина и отричането на нещо само ни лишава от удоволствието да съзерцаваме.