Това, което ни пробутаха след 1989 не се различава с нищо от икономическата система преди това. Защо?

Защото капитализмът и свободният пазар нямат нищо общо. На практика капитализмът е по-близък до държавния социализъм отколкото до свобония пазар, а свободния пазар от своя страна е по-близък до комунизма.

В условията на свободен пазар, изобретателят на нов продукт или услуга за кратко време прави голяма печалба, като възнаграждение за това, че е излезнал първи на пазара. След известно време обаче конкуренцията копира изобретението, това притиска печалбите надолу до нулата и цената започва да гравитира към на ново изобретение, което успява да намали разходите за производство на нов и по-добър продукт.

Така че в условията на свободен пазар, намаляването на разходите за труд, необходими за производството на дадена стока се социализират под формата на намаляване на разходите за труд, за да я купят. БИНГО! На всекиго според потребностите, на всекиму според способностите.

Подобно на комунизма, свободният пазар няма нужда от голяма държава и дори може да се стигне до пълното елиминиране на държавата.

Колкото и изненадващо да звучи, имаме силен паралел между идеята за изобилие на стоки и услуги в условията на свободен пазар и марксистката визия на развит комунизъм.

Този паралел вече се наблюдава в движението Отврен Код (Open Source). Kомунистическия режим на производство практикуван от фирми като Linux и други залагат ядрото на този нов пост-капиталистически модел.

Капитализмът от своя страна има нужда от държавата, която налага изкуствен недостиг, и бариери за конкуренцията, което дава възможност на капиталиста да натрупа някаква част от спестяването на разходи като капитал. Капиталистът, при тези условия, има възможност да монополизира ценообразуването.

Само в условията на капитализъм, фирма като Найки (Nike) може да плати няколко долара за производството на чифт маратонки и след това да ги продава за по 200 долара. В условията на свободен пазар, това не би могло да се случи, тъй като друг продавач би предложил по-добра стока на по-добра цена.

Основната причина това да е възможно сега е, че модерно производство е толкова централизирано и имаме големи монополисти, понеже държавата субсидира транспортната инфраструктура за сметка на данъкоплатците, и прави изкуствено евтино транспортирането на стоки на дълги разстояния. Това дава конкурентно предимство на големи неефективни производители, спрямо дребните производители на местните пазари. Затова и имаме гигантски търговски вериги и молове, които убиват местните търговци на дребно.

Затова и бат ви Бойко строи магистрали за сметка на данъкоплатците, за да даде възможност на големите фирми да елиминарат малките играчи от пазара.

Така, че икономическата система, която се наложи в България след 1989 и чист капитализъм, който ще създаде възможности за окрупняване на бизнеса и подтискане на свободния пазар.

Монополизирането на бизнеса довежда да по-слаби социални придобивки за работниците и по-слаба социална мобилност тоест възможност на човек от работническата класа да се издигне по стълбицата.