Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Чешка и вода даваше
и си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мила рубана,
ни ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.
 

достоен наследник на бай Георги Чилингиров. може би Митко Керемедчиев, но той я пее по меко и май само на живо. не съм сигурен дали издаде и първия си албум. имал съм удоволствието да го слушам 3-4 пъти, като Руфинкината винаги я пее много бавно и Петьо Янев като го подпре отзад, замижват та изчезват.
Леля Вяля съм я чувал да я пее веднъж преди много години и беше неземна - в Двореца на Културата и спорта във Варна. Съжалявам, че вече взе да и пада много гласа и не може да я забие толкова кораво, а няма неин студиен запис на Руфинкината.
така че, засега, оставаме с най великото изпълнение - Георги Чилингиров. Поклон и пред Стефан Захманов - невероятен гайдарджия. Светла му памет.
Поздрави
Вили