Маестро Вълчев, виртуоз-гъдулар, “Паганини на гъдулката” е роден на 14-ти Януари 1937 в село Заветно, на около 26 км северозападно от град Търговище.

Дългогодишен солист и концертмайстор на оркестъра за народна музика на БНР. Работи със световно известния хор “Мистерията на българските гласове”. До смъртта си живее в софийския кв. Курило, Нови Искър. Почива от диабет миналата година на 14-ти Септември 2010.

Когато заживял в един от софийските квартали, често му се присмивали и го наричали мечкарския музикант. Така той сменил гъдулката с цигулка, за да не му се присмиват в квартала, но сърцето му го теглело към гъдулката от майсторите в Заветно.

Като свой заместник той е посочил младата и талантлива гъдуларка Христина Белева, която е само на 24 години и вече свири в оркестъра на Държавния ансамбъл “Филип Кутев". Христина е член на известната сега група "Булгара".

Гадулката е с три основни струни и под тях с единадесет резониращи струни. Гъдулката прилича на малка цигулка, нейни варианти могат да се срещнат в съседни на България страни. Но българската гъдулка е инструмент с рафиниран звук, от нея излизат деликатни мелодии в трудни ритми.

~Във всяко дърво има душа и във всеки тон има чувство, а когато се слеят се ражда музика.~

Уха, това много хубаво казано. Благодаря! ;-)

И моят дядо дърводелец е правил гъдулки. Освен това направил първия акумулатор в селото, пуснал с него първото радио и слушали тайно забраненото радио.

Браво на дядо ти, не можа ли да прихванеш занаят?

Сигурно съм слушал стотици пъти гъдулката на Атанас Вълчев, но до този момент не знаех нищо за него.
Балагодаря ти, Пламене.

Такива хора като бай-Танас най ми лягат на сърце, санде. Тихо, кротко и постоянно си следват пътечката в живота без много шум и суета. Малко ми напомня за теб!

Виж го само как му грее сърцето на видеото, макар че май не свири точно в този момент, ама карай ...