Идеята за любов е издигната на пиедестал. Хиляди песни и романи са посветени на темата за любовта. На където и да се обърне човек вижда вижда послания за любов, милосърдие и състрадателност.  В "Няма такова нещо като "благотворителност" или "милосърдие"" вече говорихме за фалшивостта на благотворителността като акт на щедрост, човечност и състрадание.

Любовта е нереална, защото предполага разделение - "Аз те обичам, ти ме обичаш". "Ти не ме обичаш, толкова колкото аз те обичам". "Ако не ме обичаш ще те изоставя". Как е възможно единство, каквото любовта би трябвало да бъде, ако имаме две различни страни, два напълно различни човеци?

Не е ли малко странно, че най-много хора в историята са били убити под лозунги като "Обичай ближния си", "Любовта побеждава всичко" или "Единственото спасение е любов". Какво е това чудо любовта?

Любовта е огледало

Мисълта е разделила индивида от цялостта на живота и е създала център, нареч "АЗ". Този център има нужда да вижда, че животът всъщност се върти около него и подобно на догматичните идеи в миналото, че Земята е центъра на Вселената, "АЗ-ът" не може да приеме, че той не е центърът. Затова мисълта е създала идеята, че АЗ-а може да бъде обичан и той може да обича други АЗ-ове подобни на него. В тях той той не търси партньор, а просто намира отражение са собственото си величие.

Любовта е всъщност най-егоистичното чувство, защото тя не търпи компромиси и съперничество. Това се проявява в производното и чувство - ревността. Когато човек си мисли, че е влюбен, той изисква да получи обратно всичко, което е дал от себе си. Любовта е просто сделка и постоянно процес на блъфиране и залъгване на "противника". 

Любовта, като всички други илюзии, е с цел поддържане на продължителността на мисълта и нейното господство върху тялото. Всяко противоречащо мнение бива изгаряно на кладата, защото разрушава центъра.

Любовта разделя

Човешкия организъм не се интересува въобще дали някой го обича или дали той обича другиго. Всяка клетка в нашето тяло е програмирана да се грижи за собственото си оцеляване, но в сътрудничество с всички останали клетки. Тя знае, че нейното оцеляване зависи от оцеляването на всички клетки в тялото. Клетката няма предпочитания към съседната клетка или към тази на третия етаж. Ако клетките предяват предпочитания, ще се получи конфликт и дисбаланс в тялото. 

Привличането между мъжа и жената, подобно на клетките, е чисто физиологично. Любовта пречи на хармоничните взаимоотношения между двата пола, защото създава силно поляризиране и поставя големи предварителни очаквания. Когато решим, че някой друг ние е длъжен с нещо, това създава всички трагедии в една връзка между мъж и жена. Хармоничното семейство би трябвало да оперира като двуклетъчен организъм, при който има сътрудничество, а не любов и ревност.  

Когато сме привлечени към представител от противния пол, идеята за любов само пречи на телата да установят дали има нужното химично съотвествие. Обикновенно силната любов между двама е винаги последвана от силна омраза, защото тялото страда от силни и продължителни вълнения и има нужда да възстанови равновесието си. 
 
Родителската "любов"

Децата са най-милото нещо за родителите, но дали тук става въпрос за любов или просто инстинкт за продължение на поколението? Ако сте родител на повече от едно дете ще знаете, че родителя няма по специално отношение или предпочитание към нито едно от децата. Всяко дете е важно за родителя, няма разделение като при любовта. Родителя не изпитва чувство на любов, той/тя просто е родител, това му идва отвътре. Всеки родител е забелязал, че преди да се роди детето, хората се притесняват, че нямат опит и няма да могат да се грижат добре за едно толкова безпомощно създание, но веднага след раждането този страх изчезва и знанията идват от само себе си, особено при жените.

Любовта е война

Любовта е продукт на мисълта и като такъва е насилствена. Всичко, което мисълта ражда е разрушително. Дори и да се опитаме я украсим с романтични фрази, като "Обичай ближния си като себе си" ... 

Любов е мръсна дума

Умолявам дискутиращите да се придържат към ЛЮБОВЕН тон, нека покажем до какво ще ни доведе това.

ами най-Любовно ти заявявам,че любовта е едно от най-прекрасните чувства,
които познавам...Любовта е катализатор на прогреса-колко песни,картини,та и
архитектурни шедьоври като двореца Тадж Махал са създадени именно под въздействието на любовта-"любов е мръсна дума"-Не съм съгласна-едно от най-светлите и чисти чувства е-явно скоро не си бил влюбен-е,усещането е ВЪРХОВНО-тогава човек е най-себе си и най-истински-не е нужно да играеш роли и да се вкарваш в определени модели и калъпи-е,поне така чувствам аз нещата...
любовта не може да разделя-тя може само да е обединител...

пп.някаква скрита провокативност усещам напоследък в постингите ти

Ако любовта е истинска, защо човек разлюбва и залюбва отново някой друг. Какво се случва с първия? Променя се, и вече не ви е добро огледало. Влюбеният се интересува само от себе си и използва другите за огледало.



Няма провокативност, вече няколко пъти подчертавам, че диалога е невъзможен, защото човек не слуша другия, ами само превежда това, което чува или прочита.

Ако вие обичате както го прави Слънцето , без да очаквате да ви обичат , ще научите сто пъти повече от сега .
Петър Дънов

И ще си позволя да ти спомена Мигел Руис за 4 ти път . Ако не се смяташ за окончателна последна инстанция , може да обмениш мнение с него , той разглежда нещата доста по-пълно и изчерпателно .
Идеите ти са много ценни , но ми асоциират с огризки . Половината липсва .

Любовта е Божествена,а философията-цинична.

Един въпрос към всички - Ако не знаехте какво е любов, щяхте ли да можете да я изпитате и изживеете?

Една позната казва: любов има, докато човека, към който я изпитваш и ситуациите в които се оказваш вследстствие тази любов и на действията му, са ти удобни ...
В семейството, на определен етап любовта може да си отиде и тогава наистина остават хармоничното взаимодействие, уважение и обич.

Именно, тоест любовта е само една илюзия. Проблемът, е че тези "вярващите" в нея са готови да убиват в нейно име.

Ти чети и за мен, ние сме доволни с огризките.

http://www.youtube.com/watch?v=AFux4QlAsSw

Това е болест ,при която индивидът поставя на пиедестал друго едно същество. Въобразява си , че последното е нещо изключително . Почва да халюцинира и бълнува . Състоянието се наблюдава при индивиди с ниско ниво на произвеждания в организма им серотонин/хормонът на цастието/ и високо ниво на допамин /хормонът на влюбването/.Това си е самодрогиране .
Болестта е заразна . Продължава 2-3 години. През това време болният не приема никакви разумни съвети от здрави индивиди . Той дотолкова е обвзет от своята мания , че забравя да живее. Не яде , не спи. Болестта се поддържа от вида на вируса ,причинителя на болестта или негови предмети , песни и т.н . Всичко , което може да възпроизведе в главата пострадалия ново количество допамин.
За продържителността на боледуването допринася и хормомът окситоцин / хормон на приятелството , отглеждането на деца .
Понеже за основното заболяване няма открит лек , пациента се оставя сам да се пребори с болестта , като междувременно се следи той да не линее.
Разрешава му се да пише песни , да пее елегии , да пише стихове и рисува картини. това е част от терапията .В такова състояние се създават шедьоври , което кара хората да мислят , че е много хубаво да си болен. Ама то си е мъка ,както и да го погледнеш.
Появяват се и други болести , като странични ефекти. Времето лекува всичко. Иска се търпение. :))

Болест е да, вирусът се казва - мисъл.

Любовта е част от духовната енергия програмирана от Твореца за човека още от сътворението му!Затова тя е безсмъртна като човешкия дух ,който принадлежи на Тангра.Само тленната мърша умира и си остава тук на земята.По скоро се трансформира и се връща сред земната материя.Само деградирал човек с потиснат и принизен дух не може да изпитва любов и четирите му същности се подчиняват на "егото",което е същността на материалистическия "разум".Любовта не разделя а съединява и допълва,тя е най-силната и градивна творческа енергия позната у човека.Любовта ражда живот а педерастията - лайна!

Можеше да ни спестиш последното любовно изречение.

А за останалите папагалствания, какво да кажа, една религия бива заместена с нова, това е неизбежно за нас хората като същества с неврологичен дефект - мисълта.

Драги Tук,

Копирах мнението ти, защото анонимните пак изчезват. Това е за последен път, ако искаш може да се регистрираш, ако не искаш - твоя работа.

Благодаря все пак, както винаги добре си го казал, само дето използваш една дума, която е натоварена с много значения и това, което се опитваш да кажеш се изкривява по този начин.

Поздрави

+1

Изпитвам любов, към човек, който не е жив вече 13 години.Нищо не очаквам от него - физиологичното привличане няма как да е фактор, а и не вярвам, че може да ми помага от отвъдното..."Аз"-ът ми няма как да бъде компенсиран, съгласно тази теория, но е факт, че аз пазя всяко нещо, свързано с него и знам , че го обичам.

Бреййй, има над какво да се замисли човек тук! Мисля, че все пак любов съществува и силата ѝ е да гради, не да руши. Съгласна съм обаче, че тя не романтичната измишльтина, в която ни карат да вярваме религиите и книгите. Мисля че любовта е усещане за нуждите на другия, детето, гаджето, съседа, родителя....И желание, действие да му помогнем, без да очакваме благодарност и задължение за отплата. Пример за такава любов е доктор Джак Кеворкян, спасил чрез евтаназия, много страдащи от жестоките последствия на нелечими болести, хора. А Бог, ако въобще съществува , със сигурност не олицетворява любовта. То, философията му, и изобщо философията на любовта май са измислени за да плашат, разделят, подчиняват обикновените хора. Добре се печели от това - почит, престиж, власт.

Това би било много интересно, ако беше вярно. Това което мислиш, че е любов е просто празнотата оставена след смъртта на този човек, нещо което сега липсва в ТВОЯ живот. По-добре се запитай, какво е това, отколкото да се заблуждаваш, че е любов.

zelas, за 13 години съм си задала много въпроси и няма за какво да се запитвам.За радост съдбата ми поднася и много "пълноти" , аз не чувствам празнотата, за която споменаваш.Той наистина ми липсва, но тази болка не е централната точка, около която се върти сегашния ми живот.Твърдя, че е любов - дори когато го сънувам и го "виждам" жив, аз изразявам тази любов, която не се контролира от съзнанието ми в този момент.Знам какво усещам и колко му се радвам.

Не съм ти давал съвет, тази илюзия ти е нужна, така че едва ли ще се простиш с нея. Дори и да го направиш, тя ще бъде заместена с друга.

Когато човек плаче на гроба на друг човек, той/тя плаче за себе си. Другият няма да се върне така или иначе, абсурдно е да твърдиш, че може да обичаш нещо, което го няма!

Ето тук е ключът за палатката...
Аз не смятам, че е нещо, което го няма.Нищо не се губи, просто е някъде там, където сега не го виждам.Ако и да е във форма на енергия...Не съм религиозно фанатизирана, нито маниакално обсебена от окултизъм, но имам интуитивното усещане и вяра, че животът продължава след смъртта и вярвам, че любовта е нещото, на което трябва да се научим тук на земята.

Едно е да вярваш, друго е да си убедена в това, трето и четвърто да си го преживяла наистина.

Тези приказки, че тук трябвало да се научим на нещо, а след това разбираш ли, само кеф, кеф, кеф, са просто новата религия. Ако искаш да вярваш, никой няма да те спре, но човечеството се лута от хиляди години, точно поради тези вярвания. То и Симеончо викаше - вервайте ми - нали? :))

Няма абсолютна истина за нещата. Те просто изглеждат различно, в зависимост от ъгъла на наблюдение, а за обсъжданите истини и от епохата, в която живееш, от степента на развитие на науката, от онова, което си прочел... , защото много преди да се родиш, търсещите умове са ти оставили в наследство собствените си прозрения. Общо взето търсиш истината цял живот, луташ се между убедителни, но противоречиви теории и собствения си опит. Истината се променя за теб самия непрекъснато - от убеден атеист, можеш да станеш един съвременен апостол Павел и...исках да кажа с това , че в крайна сметка почти интуитивно избираш мирогледа си.

Разбира се истината е движение, но светът е това което е около нас и няма сила извън човека. Ако имаше вече щяхме да сме я открили. Всичко, което религията твърди е просто спекулация, защото това им е бизнеса. Докато има будали ще има и тарикати.

zelas:
"Разбира се истината е движение, но светът е това което е около нас и няма сила извън човека. Ако имаше вече щяхме да сме я открили. Всичко, което религията твърди е просто спекулация, защото това им е бизнеса. Докато има будали ще има и тарикати."

Човекът сам не може да сътвори и атомче от света около нас! Чела съм за правени опити за лабораторно създаване на точно копие на житно зърно, което обаче отказало да покълва... Вгледай се в съвършенството на едно цвете само, за да усетиш гениалния ум, който е създал този свят.! Всичко в природата функционира съвършено, без човекът да има ни най-малки заслуги. Смятам дори, че не са ни дадени сетива за още много изумителни неща. Кой , как и защо е направил това, не мога да отговоря, но че човекът е само нечие творение, е очевадно.

Не говоря за силата на природата, говоря за сила на разума. Когато казваш "създал" то не е точна дума. В природата няма план, всичко се създава само движено от енергията на живота, която най-вероятно е електричество.

Това е последния ми коментар.
Опитай се да осъзнаеш например как от един зародиш, който в началото е от елементарни клетки, но с памет за ПЛАН на развитие, се образуват всички органи и системи.А задавал ли си си въпроса колко сложно е устройството на едно око да речем и колко физика и биохимия трябва да знаеш, за да разбереш как функционира то? Това е само в рамките на един организъм, а съществува такава стройна система от планирани синхронизирани взаимодействия на всичко живо. Помисли и надявам се тогава няма да твърдиш, че всичко се създава само, движено от електричество...

Виж сега, идеята за "създателя" се оборва много лесно - за да има създател, трябва да има и създател на създателя и така нататък. Затова религията се базира на вяра, а не на логика. Защото трябва да повярваме, че имаме един първи създател, който се е появил от нищото. Дори и децата ще се изсмеят на това.

А как и какво поражда живота, ние никога няма да можем да си отговорим, защото способа, който използваме не може да ни даде отговор. Мисълта е мътва, тя няма връзка с живота и затова не може да го обясни. Има цяла тема посветена на това, казва се Няма такова нещо като "осъзнат живот". На кратко живота не може да се осъзнае и най-малкото чрез религиозните постулати, които изискват някои неща да се приемат за даденост.

А за да не се чудиш как се оформят от само себе си тези прекрасни симетрични форми в природата, ето гледай тук:

http://www.youtube.com/watch?gl=US&v=YedgubRZva8

Ние сме рибките в аквариум, които не подозират, че светът може да го има и извън аквариума.Някои все пак успяват да видят зад стъклото и имат неясни предположения, а други като теб отричат съществуването на неща извън конкретните си възприятия.

Просто е нелепо да си мислиш, че някой човек може да погледне света от страни. (извън аквариума)

Те ти казват, че са го погледнали и ти им вярваш (или самата си мислиш, че си го видяла)
Айде кажи ми как става поглеждането от страни? Можеш ли да видиш мисълта от страни? Има ли мисъл въобще? Как можеш да разделиш мисълта на две, че едната да види другата? Въпроси, въпроси, въпроси.

Без да те обиждам, но се напъваш да говориш за неща извън капацитета ти.

В желанието си да разберат какво е водата,
рибите отишли при мъдрата риба.
Тя им казала, че всичко около тях е вода,
но те все си мислели, че са жадни.

Нали знаеш какво се случва с рибата, която излезе от аквариума?

Никак нямам претенции, че гледам извън аквариума! Дори смятам, че не ни е работа. Допускам, че сме едно творение, на което не му е дадено да знае всичко. Опитай да накараш кучето си да решава задачи...не може, защото възможностите, които са му заложени, не позволяват. Е, ние също имаме граници на възможностите за познание. Бъркаш ме с някой друг, ако мислиш, че вярвам на някого, дето е поглеждал. Аз твърдя единствено, че не можеш да отричаш нещата, които не виждаш, но можеш да правиш логически изводи, за онова, което е познаваемо и точно от там следва, че има неща, за които не трябва да даваш категорични оценки.Ти си този, който прави генерални изводи, изхождайки единствено от собствените си сетива.

Тези изводи не са плод на сетивата ми. Де да бяха. Мисълта не е плод на сетивата, тя е знание внесено отвън. Сетивата нямат език и не разсъждават.

Пак говориш на изус. Упорството ти обаче е похвално. :)

За мисълта никога не сме захващали разговор.Всичко се отнася до това има ли "живот" след смъртта...Аз поне съм последователна, а ти скачаш от едно на друго. Аз упорито игнорирам онова, което измества линията на разговора, но в крайна сметка разговарям с човек, който не държи на това да рабере гледната точка на събеседника си.

Няколко пъти вече подчертавам, че диалога е невъзможен. Човек не може да слуша другията насреща, ние само превеждаме това, което чуваме като звуци. Ние сме само радиоточки, които бълват звуци не по-различни от лаенето на кучето и квакането на жабата.

Не разбрах дали си куче или жаба ....
Ооо - видях снимката - нещо хвърчащо и хищно - това обяснява всичко!